Създаването на национален орган за българите в чужбина предлагат политици и неправителствени организации

Около необходимостта от създаването на национален орган, който да координира политиките за българите в чужбина, се обединиха политици, общественици и неправителствени организации у нас при представянето на заключенията и препоръките от последващата оценка на Закона за българите, живеещи извън страната. Събитието се проведе в зала „Запад“ на Народното събрание и беше организирано от Комисията по политиките за българите извън страната към 47-ото НС с председател Антоанета Цонева.
„Трябва да има ясно дефиниране кои са институциите и организациите, които провеждат политиките за сънародниците ни зад граница. Законът трябва да конституира нов орган, който да отговаря за българските в чужбина, да ги представлява, да координира политиките, насочени към тях. Въпросът е как да бъдат избрани неговите членове, как да бъдат излъчени и дали това да се случва на географски принцип“, коментира Цонева. Тя обясни, че в настоящия закон, който е от 2000-та година, има заложено създаването на Национален съвет на българите с 9 членове (7 от Парламента, 1 от Президента и 1 от Министерски съвет), но това така и не е станало.

В рамките на дискусията доц. д-р Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в СУ „Св. Климент Охридски“, направи презентация за бъдещето и възможните развития на Закона за българите извън страната. Тя предложи този нов орган да се нарича Асамблея на българите зад граница.

„Законът е правен през 2000-та година. Тогава е имало около 150 000-200 000 българи в чужбина. Не сме били членове на ЕС , не сме били членове на НАТО. Затова той трябва да бъде доработен или да бъде направен нов. Готови сме да сътрудничим“, заяви постоянният секретар във Външно министерство Иван Кондов.

„Има фундаментален проблем в българското законодателство. Бих го нарекъл феодализъм. Имаме един централен закон, който е трябвало да реши основно въпроса, но всеки е започнал да къса по парче. И е останал разкъсан. Не мисля, че е необходимо да се прави нов закон, а да започне да се събира законодателството. “, коментира на свой ред депутатът от ГЕРБ-СДС Радомир Чолаков.

„Още от самото си раждане този закон беше мъртвороден. Той не е написан, за да работи. Той се прие, за да бъде приет. Да не говорим за държавната политика в областта на образованието, която е най-старата. Всичко се прави на парче. Нужен е нов подход. За първи път виждам ново Народно събрание, ново управление, което се захваща първо с българите в чужбина. Обикновено сме последното колело на каруцата“, коментира Райна Манджукова от Центъра на бесарабските българи.

„Всички политики за българите в чужбина трябва да бъдат обединени. Най-силната политика за българите зад граница е на Министерството на образованието и науката“, добави Боянка Иванова от Асоциацията на българските училища в чужбина.

/МГ/
БТА

Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here