Чавдар Ангелов е роден в София, но повече от 20 години живее в САЩ. По професия е инженер. Потомък е на рода на организаторите на Илинденското въстание, което е избухнало от къщата на пра-баба му. Носи име на войвода, но и на българските автобуси „Чавдар“, на които баща му е бил един от инженерите конструктори.
Чавдар е завършил „Компютърни системи“ в Техническия университет в София. Специализирал е в Harvard, MIT, Stanford и Northwestern University. От 15 години работи в Executive Management като Vice President в големи IT американски корпорации. Управлява екипи с над 100 човека. Носител е на индустриални награди в областта на IT. Автор е на 10 научни статии, публикувани в научни списания и представени на научни конференции. Един от създателите на Association of Bulgarian Professionals (ABP), американска професионална организация с идеална цел за подпомагане на българското общество зад граница, първата американска организация, спонсорирала обучението на български деца за висше образование в Америка. Член на международни професионални организации като IEEE и ACM.
Независимо от тази внушителна професионална биография, Чавдар намира време и най-вече потребност да се обърне към изкуството и да почерпи вдъхновение от силата и красотата на словото – свири на китара, композира музика и макар че вече мисли и „усеща“ на друг език, пише прекрасна поезия, както на английски, така и на български език. Намира време и за това да се „вслуша“ в окръжаващата ни тишина, често заглушавана от хаоса на суетния шум. Да надникне и по-нататък – към неизбродимия Космос и към тайните на всемира. И да си задава въпроси…
Той е член на “Лига на българските писатели в САЩ и по света“, „Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина“ и „Салон за българска култура и духовност“ в Чикаго.
С.Г.: Чавдаре, нека започнем с това, че името ти се свързва освен с един от героичните български войводи, но и с известните от близкото минало автобуси „Чавдар“, което може би не се знае от много хора. Разкажи ни повече за това.
Ч.А.: Да, така е – имам честта баща ми – доктор-инженер Илия Ангелов, учен и автор на много книги, да е един от конструкторите на българските автобуси „Чавдар“, с които в недалечното минало хората пътуваха по пътищата на страната ни. Аз съм кръстен на неговия проект. Майка ми също е инженер с изобретения в химичните науки, както сестра ми и вуйчо ми. Благословен съм с родители – творители. Вдъхновяват ме през целия ми живот да творя и да давам, но всъщност най-ценното за мен е, че ме учат да обичам – с личен пример.
С.Г.: Наследник си и на славен род, свързан с организацията и провеждането на Илинденското въстание – една изстрадана болка и незатворна рана за България. Какво би казал днес, на тях – твоите предци, като техен потомък?
Ч.А.: Че съм горд с тях и тяхното дело и че са личен пример за мен. Аз съм късметлия, че мога да отворя учебник по история и да бъда задвижен за големи идеи, вместо да гледам инфлуенсъри на YouTube. Подвигът в личен план е затъмнен от платената кръв на хора, които в историческите книги са герои, има паметници, музеи и улици, кръстени с техни имена. За нашия род обаче, те също така са баба, леля… това е личната болка за нас и високата цена, която е платена с кръв и болка.
Смятам, че в днешни дни всеки един човек също може да направи нещо и да „вдигне въстание“ срещу това, което е несправедливо и пречи, да промени нещо към по-добро. Не е нужно да чакаме това да става с кръв. Няма „малки“ и „големи“ хора. Не е нужно човек да е „голяма работа“, за да направи големи дела.
С.Г.: Завършил си Технически университет в София, специализирал си в Harvard, MIT, Stanford и Northwestern University. Какво мислиш за подготовката на висши специалисти в България и в САЩ? Какво не достига на българското образование, за да задържи цвета на нацията си?
Ч.А.: Образованието е важно не само за формиране на знания, но и за формиране на личността, за фокусиране погледа и вижданията на едни по-дълги разстояния. То е акт на получаване и инвестиция в себе си, която човек ползва, ако иска след това да може да дава през живота си. Като човек, живял половината си живот в България, а другата половина в САЩ, бих казал, че основния проблем за задържане на хората, са условията за живот, липсата на високи цели и идеали по-скоро, отколкото самото обучение. Формулите на Нютон са същите и в България, и в Америка. Това което е малко по-различно, е във виждането ни защо и какво правим с тях. България е била силиконовата долина на Източния блок и продължава да бъде силна в IT сектора например. Това доказва, че сме можели, можем и пак ще можем.
С.Г.: Ти си инженер, професия, която се свързва с точност, техническа детайлност и недвусмислена конкретност. Но заедно с това пишеш и чудесни стихове, а поезията е абстрактност, усещане, емоция… Коя същност преобладава в теб – конкретната или абстрактната?
Ч.А.: Двете се хранят една от друга и взаимно се допълват. Едното вдъхновява другото. С наука се опитваме да обясним загадки на света, с абстракция – да моделираме и създаваме. Геодел доказа с теорема, че не можем да докажем всичко с логика (Gödel’s incompleteness theorems), което означава, че винаги ще има ограничения в науката и търсейки изкуството, духовното и философското, може да намерим ненамираеми от логиката неща.
От конкретното може да извадим абстрактното, което да обясни много повече феномени в света. Или да родим абстрактно, да създадем наши правила, закони, взаимодействия и да ги приложим в конкретното… например – създаване на виртуални светове в IT сектора, които успяват да прекосят граници и да свържат човешки съдби – Интернет. В личен план двете задоволяват нуждата ми да търся и създавам новото, красивото, смисленото и щастливото, въпреки понякога да приличам на Дон Кихот и да се питам “Това вятърна мелница ли е?”
С.Г.: В стихотворенията си пишеш „задъхвам се от тишина“ и „тътенът на тишината слушам“. В хаоса на суетния шум успяваш ли да доловиш гласа на тишината?
Ч.А.: В междупланетното пространство, което е вакуум, звук не може да съществува физически, заради липсата на материя, а в същото време водещата научна теория за началото на вселената и съответно живота, е Големият Взрив. Тих взрив. Така в нашите мисли и действия можем с взрив да родим идеи, които да дават живот, осмислят живота ни, откриват и създават нови неща, които са необичайни – като чудото на вселената и самите нас.
С.Г.: Ти си човек, който осъзнава, че е част от великото тайнство на вселената и от хармонията на всемира, искаш да хванеш „слънчев лъч“, да усетиш „цвета на вятъра“. Успяваш ли да проникнеш в тези космични закони, на които се подчиняваме, независимо дали го осъзнаваме?
Ч.А.: Опитвам се да „хвана слънчев лъч“, който никога не е живял – заради житейско-философски въпрос. Според Айнщайн, времето спира, когато се движи със скоростта на светлината. Следователно този лъч живял ли е, докато е пътувал, замръзнал във времето, от Слънцето до нас? Със сигурност е съществувал. В мисломелачката ми, жаждата за отговори не спира да бъде утолявана от нови въпроси, възникващи от предишни отговори. Космичните и човешките закони съществуват и работят и са работили със или без нашето знание за тях. След като получим образование, виждаме с колко много незнание граничим.
Нямаме уравнения и за любов.
С.Г.: Красивата роза има корени, но според теб тя иска да лети? Какво е свободата за теб?
Ч.А.: Свободата за мен е свързана с мисълта. Хората може да са “свободни” според някой закон или политическа дефиниция, но с бариери в мисленето. И обратното. Свободата започва с избора на мислите, които имаме в нас. Тя е нещо, което ни е дадено и имаме от раждането си и никой не може да отнеме – дори с робство.
Дори физически ограничен, човек може със силата на мисълта да се пренесе на огромни разстояния за миг. Да прави мисловни експерименти, да създава, променя и открива – само със силата на мисълта. Корените и телесното са само едно физическо измерение за свобода. Айнщайн е направил повечето си открития с мисловни експерименти по време на разходки в парка, не в лаборатории със скъпо оборудване.
С.Г.: Днес като че ли искаме повече отколкото даваме, слушаме вместо да чуваме, гледаме вместо да виждаме… Ще успеем ли да се коригираме преди да стане късно?
Ч.А.: Прекаленото даване и прекаленото получаване водят до изтощително изкривяване и за двете страни, което всъщност им пречи те да се развиват пълноценно. В етапа на развитието на човечеството сме, където имаме утолена жажда за данни и комуникации, които обаче ни притъпяват усещанията за виждане и чуване. Голямата разлика е, че „данни“ не са същото нещо като „информация“. Знаем, че много хора харесват видео-клипове с котки, но не знаем защо. Това е пример за данни, но не и за информация, тъй като няма извод и смислени заключения. Четейки и гледайки неща в медиите, понякога погледът ни се измества от невидимите неща, които трябва да виждаме – духовните, моралните и ценностните.
С.Г.: Човешкият живот неизменно е свързан с понятието време, каквото и да означавa то. То тихо „тиктака“ и неумолимо изтича… Какво най-много би искал да направиш в определения параметър на твоето време?
Ч.А.: На първо място, да оценявам колко е прекрасен феноменът „живот“ и че колкото и математически невероятно е той да съществува, той съществува и ние го изпитваме. В личен план съм в етап, в който постигнах целите, които имах в досегашният си път и искам да давам обратно на обществото и да развивам каузи, които ползват човешкото развитие, ежедневие и щастие. Много от благата, на които се наслаждаваме днес, са плод на труда на хора от вчера. Първият университет в България „Св. Климент Охридски“ е направен с лични дарения, а не с държавни пари или европейски фондове. Няма нужда да чакаме „някой да ни оправи и спаси“.
В този смисъл и участвам в организации с идеална цел.
С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в-к „България СЕГА“?
Ч.А.: Да влиза любов в тях. Да излиза любов от тях. И от време на време да си задават въпроса “Ако можех да попитам една всезнаеща сила само един въпрос, кой би бил той?”
Снежана Галчева – председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
и вицепрезидент на ВСОАА
за в-к „България СЕГА“
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”