Нужни ли са ни бомбоубежища и в XXI век?

Мазетата на жилищните сгради са едно от местата, където българите днес могат да намерят убежище при евентуални бомбардировки

Сянката на „Студената война“ отново пада върху съвремения свят

Едва ли някой си е давал сметка и в България, а и по света, че през ХХI в. ще говорим за скривалища, бомбоубежища и места за аварийно настаняване. Некой не си е мислил, че тази тема може днес да стане актуална. Тя обаче стана такава с войната в Украйна, както и нееднозначните намеци за евентуално използване на ядрено оръжие – пряко, ограничено или чрез взривяването на действащи и аварийно подържани атомни централи. Кой знае, къде са бункерите, които можем да използваме при нужда? Отговорът е – никой!

Една трета от бункерите в София не се поддържат. Причините за това са няколко. Едната е, че няма достатъчно средства за тях, а другата, че няма реална опасност за населението. На територията на страната има стотици скривалища. Една част от тях са предназначени за защита на населението при бомбено нападение, а другата – при ядрена атака. По-голямата част от бомбените укрития са строени преди Втората световна война или по време на Студената война, в която населението е обучавано как да действа в случай на ядрена атака.
С предимство да влязат в бункера са децата, жените и болните. Командирът на скривалището има задължението и да следи положението навън и когато получи заповед, да изкара населението навън. Това най-често ставало 2-3 часа, след като бомбардировките са спрели. Негова е и задачата да следи за реда в убежището. Оказва се, че почти всяка панелка, построена по време на комунизма, разполага със собствено скривалище. То е разположено в мазето, но състоянието на почти всички убежища от този тип е изключително лошо. Много често металните врати са изкъртени и откраднати, прозорците изпочупени, а за хигиена дори и не можело да се говори.
Подобен е и случаят с една стара сграда в центъра на София. Тя е построена от български емигрант в САЩ. Едно от помещенията е измазано още по време на Втората световна война и във връзка с бомбардировките над София. Там има чешма, изградена е и импровизирана печка на твърдо гориво. Прозорците са затъмнени и изолирани отвън и отвътре, така, че при евентуална взривна вълна, да не бъдат нанесени щети вътре, където се крият хора.
Вентилацията е естествена, защото това е частно убежище, което не разполага с климатик или инсталация за пречистване на въздуха. Така или иначе обаче, тук са запасите от дърва и въглища, ако се налага да се живее на това място, тук са и хранителните запаси, които тогава, а и сега, не малко българи съхраняват именно в избените си помещения.
Именно тук обитателите на къщата са имали възможност да се крият по време на бомбардировките, преди да се изселят временно извън София, в близкото село Бистрица. По-късно, по време на „Студената война“ въпросното скривалище е подържано в изправност и е играело ролята на перално помещение, като винаги е било готово, при евентуално бомбено нападение или при каквато и да е необходимост – военна и невоенна, да бъде използвано за скривалище или убежище.
В София днес има 9 галерийни скривалища, разположени в естествените хълмове в различните райони на града. При строенето на различни сгради и съоръжения се мисли за безопасността на хората при възможна атака. Едно от местата, които могат да спасят населението при извънредни обстоятелства, е софийското метро, което побира около 20 хил. души. В случай на нападение, било бомбардировка, или ядрен удар, то може да се окаже спасителна капсула, тъй като разполага с всички механизми, които изолират хората от външния свят за максимум 3 дни – освен заради изчерпването на провизиите и отминаването на опасността, този период се смята и за психологическа бариера.
Другото голямо съвременно убежище е гаражът на НДК, чийто строеж е започнат преди 1989 г., но е довършен по времето на прехода. Той също разполага със специална вентилация, както и задължителните три уплътнени врати.
Третото ново скривалище е построено от Българската народна банка и се намира под трезора на „Цариградско шосе”.
Официално се води, че под сградата на президентството и Министерския съвет има два различни бункера. Този под „Дондуков” 2 е учебен. Скривалището, предназначено да пази министър-председателя и членовете на правителството, обаче е строго секретно и до него достъп имат ограничен брой хора. Според разказите убежището е снабдено с провизии, които постоянно се подменят. При военна операция главнокомандващият, както и първите хора в държавата, имат специално скривалище, в което се събират, за да командват армията и да ръководят евентуалните военни действия.
Дано обаче не ни се налага да използваме тези места, нито общите, нито частните, защото колкото и да са удобни, модерни и безопасни, това са все пак преки индикатори за хроничната лудост на нашето съвремие!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България Сега“ в София

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

 

 

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here