Във военното учение на НАТО „Able Archer-83“ се проиграват симулационни ядрени удари
Обявяването от президента Роналд Рейгън през март 1983 г. на Инициативата за стратегическа отбрана получава публичност като „Звездни войни“ и това силно допълва параноята в ръководните среди в Съветския съюз тогава. Нарастването на напрежението води постепенно до най-мащабната координирана и превантивна разузнавателна операция на държавите от Варшавския договор, с кодовото название РЯН (или ВРЯН, както е известна у нас). Това пише в книгата си „Американското разузнаване и България (1941-1991) историкът Йордан Баев. Въпросната операция, според експерта, има pd основна цел изпреварващо разкриване на индикаторите за подготовка на „внезапно ракетно-ядрено нападение“ от страна на НАТО.
Какви са обаче конкретните събития, които водят до тази наистина напълно невероятна възможност третата световна война, която се счита, че ще бъде предимно ядрена и напълно опустошителна, да започне още в далечната 1983 г.?
През септември и октомври се провежда военно учение на НАТО под името „Able Archer-83“, в което се проиграват симулационни ядрени удари в условията на потенциална война.
Резидентите на САЩ в Москва придобиват сведения от преките си наблюдения за „силна военна психоза“ (war scare), както пише Йордан Баев. В Кремъл се опасяват, че учението на НАТО лесно може да прерасне в реален военен конфликт,. В него Алиансът може да изненада социалистическия лагер с внезапни ядрени удари, които да парализират конвенционалните сили и по този начин да имат силен превес в една евентуална повсеместна война, която постепенно, но в същото време и почти внезапно да придобие мащаба на трета световна война. Вероятно на косъм е било решението СССР да нанесе изпреварващият ядрен удар, за да не се окаже той изненаданият. Това са години, в които политическото и военното противопоставяне между западния и източния свят са особено силни и войната наистина е на прага на историята, при това далеч не еднократно.
Достатъчно е само да споменем за Карибската криза, която е най-острата международна криза по време на Студената война, възникнала в отношенията между СССР и САЩ във връзка с построяването на съветски установки за изстрелване на балистични ракети в Куба.
Кризата започва на 14 октомври 1962 г., когато американското разузнаване информира американския президент Джон Кенеди за наличието на стартови площадки на съветски атомни ракети на острова и завършва 13 дни по-късно на 28 октомври 1962 г., когато съветският лидер Никита Хрушчов обявява, че инсталациите ще бъдат демонтирани.
Кубинската криза се смята за момента, когато Студената война е най-близо до прерастването ѝ в ядрена война.
Това е времето, когато у нас обучението на учениците за действие при евентуални ядрени удари, е особено засилено. Деца дори и от малките класове, биват водени в бомбоубежища, показвани са им филми за резултатите от евентуални ядрени удари и как да се защитят, ако има такива. Целта е една – населението да бъде подготвено – от най-малките, до най-големите. В това разбира се има и доза чисто политическа пропаганда, защото ядрената заплаха тогава се възприема от социалистическата система за част от арсенала на Запада и НАТО, а политическото противопоставяне по оста СССР-САЩ, което е особено ожесточено, угодно допълва тези опасения на изток от „желязната завеса“.
От една страна, САЩ констатират известна несигурност в източноевропейските армии от страните-сателити на СССР, при евентуални общи бойни действия. От друга страна става ясно, че една от основните цели на съветското командване при евентуално начало на такъв тип военни действия, е бързото завземане на Проливите от страна на силите на Одеския военен окръг.
При евентуален сблъсък на двата военно-политически блока-НАТО и „Варшавския договор“ за никого не беше тайна, че се разчиташе на косвена поддръжка от страна и на Българската народна армия тогава. Задачите, които бяха поставени пред нея съдържаха разчети за локални, но изненадващи действия в Северна Гърция и Одринска Тракия. Това бяха основните противници на социалистическата система на Балканите. България беше натоварена с това, да „държи под око“ мостът над Босфора тогава-само един и при евентуална необходимост да го разруши с ракетен обстрел, като по този начин нанесен внезапен и съкрушителен удар по възможността на турските въоръжени сили да се предислоцират в евентуалния източнотракийски военен театър в един потенциално глобален конфликт.
Разбира се тези планове не бяха публични в онези години, но след времена на остро противопоставяне, днес вече тази информация е достъпна и достатъчно популярна. Никой не си прави илюзии тогава, когато Изтокът и Западът почти ежедневно бяха на ръба на войната, че нашата страна имаше наистина ключови позиции и възможности за действие при евентуална война между двата блока на тогавашния също толкова силно поляризиран свят и това се доказва от действията на западните разузнавателни централи спрямо България.
Не толкова популярна обаче се оказва възможността именно трета световна война с ужасяващи в планетарен мащаб резултати, да избухне в следствие на евентуален ядрен удар, съпътстващ нарастващо по мащаб и задачи военно учение на НАТО, а страната ни да се окаже в епицентъра на събитията.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България Сега“ в София
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
