АСЕН АСЕНОВ – СЪВРЕМЕННИЯТ „ПРИНЦ“ ОТ РЕАЛНОСТТА

Асен Асенов е роден през 1956 г. в София. През 1979 г. завършва икономика и социология. Десет години работи като главен икономист в ДСО „Българска захар”, „Про Софт”, издателство „Техника” и др. Ръководи издателство „Мултипринт“ – София. През 2004 г. излиза първата му книга – стихосбирката „Дом на паметта”. Нашумява с романа-фентъзи в два тома „Принцът на вълшебните сънища” – 2013 г. През 2015 г. се появява стихосбирката „Да бъдеш – или не” в съавторство със Сергей Литвиненко. Следват сборникът с разкази „Пробуждане“ (2016 г.), новелата „Дух“ (2017 г.), полиграфическият дневник „Печатари“(2019 г.) и книгата с разкази „Промяната“. Асен Асенов е член на Съюза на българските писатели и сред най-успешните книгоиздатели на български автори.

С.Г.: През 2016 г. излезе Ваша книга със знаковото заглавие „Пробуждане“. Какво искахте да пробудите в хората тогава и смятате ли, че днес отново са приспани?
А.А.: През 2020 г. публикувах сборника с разкази „Промяната“. В него включих и тематично подходящи разкази от „Пробуждане“. На корицата на „Промяната“ феноменалният художник Димо Троянов е изобразил типичен персонаж от разказа „Кошмарите на прехода“. Това е талантливият писател Динко Динков, който е понесъл на гръб чугунен радиатор за продан. Писателят се надява с получените пари да финансира поредната си книга. Покрай него подтичва гладен пес, очакващ милостиня от писателя. Картинката достатъчно говори за това какво трябва да се пробужда и какво трябва да се променя в България. Политическата класа трябва да се пробуди най-сетне и да разбере, че художникът Димо Троянов не бива да живее с 256 лв. пенсия; писателят не трябва да продава радиаторите си, за да публикува; за детето са недостатъчни 35 лв. месечни добавки; а младежите не могат да свържат двата края с 640 лв. заплата – не се женят и не ходят през лятото на море. Проблемът, наречен „масова мизерия“ трябва да оглави програмата за промяна у нас. С новото младежко правителство може би идва най-сетне краят на спането.
Книгите „Пробуждане“ и „Промяната“ съдържат разнообразни разкази – социални, спортни, за животни, за казармата. В тях съм се опитал да покажа на читателя нещата от живота, както се показва образа в огледало. Опитал съм се да вдъхна и животворна оптимистична свежет в разказаното, която да събужда морал, борбеност и житейски алтруизъм, отричайки всякакви форми на мизантропия.

С.Г.: Вие сте автор на книгата, но редактор е Вашият приятел, руският поет и драматург Сергей Литвиненко. Разкажете ни повече за него и за съвместната ви работа?
А.А.: Сергей Литвиненко смяташе себе си за литературовед. И всичко, което правеше „бедният литературовед“ беше талантливо и човеколюбно. Много от българските писатели получиха от него преводи и обширни представяния във в. „Россия сегодня“. Мога да спомена имената на Елена Алекова, Виолета Станиславова, Георги Драмбозов, Анибал Радичев, Матей Шопкин, Любомир Левчев и т.н. Литвиненко се ангажираше с преводи на художествена литература, които извършваше перфектно. Най-търсен преводач за руски език беше. По отношение на поезията му, мнението ми е, че българското му творчество е по-впечатляващо от руското. Така смяташе и Любо Левчев. Стиховете му са събрани в книжката „Добри думи“/“Хорошие слова“/. С Литвиненко имаме и една обща стихосбирка – „Да бъдеш, или – не…“ А в негова памет написах и публикувах новелата „Дух“, в която разказвам за срещите и разговорите ни в нашия фирмен офис на ул. „Гурко“ 34. При поетични четения винаги използвам случая да рецитирам стихове от Сергей, които с въодушевление се приемат от аудиторията.
Защо си отиде Сергей в разцвета на творческия си гений? Убиха го мизерията и духовната безпътица, обхванали като рак обществото ни в годините на прехода.

С.Г.: Друга Ваша книга „Принцът на вълшебните съннища“ отвежда в друга реалност. Каква е тя и защо излизате от „видимата“ реалност, за да изградите образите и повествованието?
А.А.: “Принцът на вълшебните сънища“ е роман фентъзи в два тома. Безспорно, това е най-добрата ми и най-успешна книга. Възрастните ми читатели твърдят, че тя е написана за възрастни. Юношите са убедени, че е четиво за младежи. В тази книга съм се постарал да направя повествованието приключенски увлекателно и с голяма фантазия, така че да превръща четенето във вълшебна реалност, която чевек е убеден, че може да докосне с ръце. Героите по нов начин доказват качесвата си, като с лекота преминават от земния живот в приказното измерение. Читателят само ги следва, без никакво съпротивление. Междувременно го обзема размисъл, облича го един морал, който вероятно в много случаи е пренебрегвал в делника, прониква у него една мечтателност и носталгия по несбъднати или бъдещи мечти. При писането съм вложил усета си към най-тънка и деликатна наблюдателност, цялото си познаване и грамотност по отношение на природния свят, фауната и флората. Представил съм човешката природа, диреща все още своя свещен граал и противостоящия й демон – злото и духовната и самозвана нищета. Това са вечните теми на човешкото съществуване и движение.

С.Г.: Вашият принц от сънищата само с детската аудитория ли кореспондира или има какво да каже и на възрастните?
А.А.: В изложението си към предишния въпрос до голяма степен отговорих и за адресатите на романа. В съзнанието на възрастните винаги е живо детството със спомените за приключения, мечти и първа любов. Темата за любовта в детско-юношеските години пронизва като розова нишка цялото повествование. Защитавайки любимото момиче, главният герой върши изключителни, невероятни подвизи. Помагат му и естествени, и приказни сили. Прочитът на „Принца на вълшебните сънища“ допринася младите читатели да формират морални качества, а възрастните – да помислят за своите възгледи и поведение.

С.Г.: Децата отпреди няколко поколения имаха съвсем различно детство – лишени от удобствата на технологиите, но за сметка на това имаха простора на природата и цялото време за себе си. Изгубиха ли днес децата ни романтиката на своето „синьо лято“?
А.А.: Отговорът на този въпрос, даден от днешните деца, е ДА, ИЗГУБИХА Я. В многобройните си срещи с ученици често съм чувал репликата: „Вашето детство е било много по-яко!“ Достатъчно доказателство за твърдението им е дори само обстоятелството, че в голямото междучасие прескачахме оградата на Военно-историческия музей и играехме с гаубиците. Влизахме и в танковете през десантните люкове. Катерехме се в пилотските кабини на самолетите. През 80-те години на миналия век нямаше мобифони и лаптопи. Детският ни ден минаваше по игрищата и вътрешните дворове в най-разнообразни игри и приключения. Част от тях са описани в книгата ми „Герои от училищния двор“.

С.Г.: Любим герой от „училищния двор“?
А.А.: Това е Владко Катански по прякор Катанеца. Той беше верен приятел, отличен спортист, почитател на модата и любимец на момичетата. Войнственият му характер допадаше на всички и гарантираше победата на отбора, в който участваше. Разбира се, Катанеца си е жив и здрав и до днес. По професия е икономически експерт.

С.Г.: В едно интервю казвате, че „времето е във всеки от нас и всяка година отминава като миг“. От тези мигове какво бихте искали да задържите и да не позволите да си отиде от Вас?
А.А.: Аз имах много щастливо детство – с много приятели, с много игри. Направил съм опит да го отразя в книжката „Герои от училищния двор“. Читателите са учудени от количеството малки „герои“, подвизаващи се с прякорите си. В днешните класове много рядко съм срещал деца с прякори и с приключенски колорит. Този миг бих искал да задържа завинаги – плененият в съзнанието ми слънчев спомен за детството.

С.Г.: Силно ме развълнува разказа Ви „Ерик“ – историята за безмълвния четириног приятел, който пред любовта на хората избира свободата. За Вас каква е цената на свободата?
А.А.: На този въпрос ще отговоря с пример. Известният писател на исторически книги Цветко Стеев живее на Гераново бърдо – високо във врачанския Балкан. Генератор го снабдява с ток, дъждовете го снабдяват с вода. Когато иска, твори историческите си произведения. Когато иска – пасе козата и овцете. Когато иска, отива в гората за дърва с магарето. Цветко Стеев по никакъв начин не пречи на друг човек или на други хора. И никой човек по никакъв начин не пречи или притеснява Цветко. Изглежда, че той е напълно свободен и независим. Но над Цветко е Бог и всяка сутрин той се прекръства и си казва молитвата за късмет. Представата ми за свободен човек може да бъде и такъв, който гребе с лодка в безкрайната морска шир. Дали ще оцелее в урагани, бури и подводни скали, зависи от собствените му умения. Срещу цената на свободата стоят рисковете, които човек поема, залагайки собствените си качества, вярвайки в себе си и в Бог.

С.Г.: Неизменна част от творческата Ви дейност е и издаването на книги, предимно на български автори. Какво Ви кара да правите този жест към родните ни творци?
А.А.: Нашето издателство/Мултипринт – София/ има изрични договорки с няколко печатници да изработват по себестойност книгите на българските писатели. Масата от тях разчита на скромни приходи от пенсии или минимални заплати, получавани от работата им в читалища, библиотеки и литературни институции. Ние сме на мнение, че писателският контингент не може да бъде обект на бизнес. За тружениците на художествено слово е необходима грижа и подкрепа. Те пълнят с творчеството си националната културна съкровищница. Държавата отделя много скромни пари за финансиране на литературни проекти. Ние се опитваме да помогнем с ниските цени, но не за сметка на качеството.

С.Г.: Какво ще пожелаете на читателите на в-к „България СЕГА“ в Чикаго?
А.А.: Българинът се доказва навсякъде по света – прави училища и читалища. Свалям шапка Нация на духа сме. Бъдете здрави и благословени, читатели на вестник „България сега“ и всички българи в Америка! Четенето е осми ден от седмицата/мисъл на монтанския писател Мартен Калеев/.

Снежана Галчева – председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
и вицепрезидент на ВСОАА
за в-к „България СЕГА“

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here