Америка работи много и живее богато. Колко точно струва така наречената „американска мечта“?

Случи се така, че в началото на годината претърпях не особено тежко пътно-транспортно произшествие. В момента съм в болнични с лека фрактура на ляво коляно, стоя си в къщи, много чета, не по-малко и пиша. Така постепенно стигнах до една уникална поредица от книги за САЩ и американския начин на живот, която изчетох почти на един дъх. Много често в България си задаваме въпроса, защо американците живеят по този начин, както се удивлява и самият Алеко Канстантинов, кога живеят тези хора…!? Е, струва ми се, този отговор вече е ясен, когато човек мине с разбиране и добронамереност по страниците на тези книги, а кои са те?

Това са: „Едноетажна Америка“ на Иля Илф и Евгений Петров, „И за Америка като за Америка“ на Марко Семов, „История на американския народ“ от Алън Бринкли и „САЩ през погледа на един български имигрант“ на Джон Кели. Не бива обаче да забравяме и легендарната „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Целият този спектър от информация за САЩ ни дава един единствен отговор, който обаче обобщава целия смисъл на съществуването на така наречената „американска мечта“.
Америка работи, тя работи от рано, до късно и работи много, работи и извънредно. Това у нас не е познато, но не защото сме мързеливи, а защото андрешковщината, за която далеч не е виновен народът, а единствено и само неговите управници, пък и владичеството от близо 500 години, та андрешковщината е вкоренена в съзнанието ни.
Навсякъде авторите говорят за това, че ако работиш, в Америка можеш да просперираш и това е повече от нормално, защото има един единствен и верен принцип, на който тази държава е изградена. Това е принципът за равните възможности, а не за равните условия. Ето тук се разминаваме напълно с Америка и заради това някои българи не успяват в Америка. Не защото тя е непочтена към тях, а защото те не са подготвени да й бъдат равни и верни. Само това се изисква, но понякога за някои хора и това е много.
И наистина, ако се вгледаме внимателно в това, което Америка предлага на своите граждани, то е наистина едни безбрежни възможности, само че условията не са равни. Всеки започва от там, от където му е отредила съдбата. Въпросът е обаче, че може да стигне, до където си поиска и това е уникалното на Америка.
Някогашната така наречена стара българска емиграция към САЩ сякаш е била подложена на по-голям цивилизационен стрес, когато е пътувала и се е устройвала в Новия свят. Тогава обаче те са се приспособявали, за да оцелеят. Новата емиграция и особено тази след демократичните промени в България през 1989 г., сякаш е по-разглезена. Това са предимно хора образовани, не рядко и много високо образовани, които освен, че трябва да оцеляват в условията на имиграция, трябва и да се узаконяват, за да са легитимни. Те обаче трябва и да се доказват в професиите си. Ако някога са пътували предимно черноработници, днес пътуват дори професори, които искат да живеят в Америка и всеки от тях – и работникът, и професорът, преследват своята лична „американска мечта“. В Америка обаче, кой си бил в България, не е от особено значение, разказва Джон Кели. Там отиваш и ще миеш чинии, дори и да си професор, докато станеш легален и докато защитиш успешно професионалните си умения.
Америка не обича „началниците“ в нашия европейски смисъл. Когато си работник, си работник, дори и да знаеш повече от началника, ти си под него, това е категоричен факт, нищо повече, нито по-малко. Всеки е получил възможност да надмине началника си, но условията са различни за всички и някои, дори и да са по-подготвени от началника си, никога не успяват да го надминат, защото мисленето им не е достатъчно гъвкаво. Това ние европейците и най-вече българите, не можем лесно да разберем. Проблемът не е в това, че като ти дойде гост, може да си вземе безпрепятствено бира от хладилника ти, нещо, което у нас се възприема за не особено възпитано, проблемът е в гъвкавостта и правилата.
Всички обаче са категорични за едно, Америка работи много, но точно заради това и Америка е богата и красива, а и живее дълго, защото има ресурси, има обслужване и грижи, каквито рядко се виждат на други места по света.

Именно този тип цивилизационен стрес, който по време на социализма се наричаше „културен шок“, изживяваха и до голяма степен все още изживяват онези, които отиват в САЩ, а и след това, когато си тръгват. Това е наистина друг свят, друго измерение, друга вселена. У нас епитет за някакво евентуално благополучие беше да имаш „леля в Америка“, в Америка обаче хората си нямат такива лели и се налага сами да си станат „леля“ за да успеят евентуално да постигнат своята лична и така лелеяна „американска мечта“!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент в София на в. „Бългжария Сега“

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here