БИСТРИШКИТЕ БАБИ – БЪЛГАРСКОТО ЧУДО ОТ ХОЛОЦЕНА

Фолклорната група “Бистришките баби” съществува официално от 1946 г., седем години след създаването на “Бистришка четворка” – първият оркестър за народна музика на българското радио, който свирел на живо пред микрофона. Специалистите определят начина на пеене на “Бистришките баби” като полифония. Част от изпълнителките са извиквачки, други – криви бучачки, останалите – прави бучачки. Това е така нареченото набученто пеене. Бистришките баби са обявени за нематериално съкровище от Unesco през 2005 г.

Неотдавна в читалището в Бистрица беше представен документален филм за групата. Онова, което наистина порязава е, че тези жени пеят на самодеен принцип, а в същото време пазят и съхраняват едно уникално пеене. Именно заради това, когато те пеят „Богородице дево“ в църквата в манастира в Бистрица, това им се получава точно толкова добре, колкото и когато слушаме професионални църковни хорове, защото песните в църковните пения не са песни, а пения. Другото важно и уникално нещо за бабите е, че тази музика и мелодика не може да се нотира – да се запише с ноти, защото тоновете са свръх повече и създават усещанвето за какафония, а в същото време има ясен ритъм, полифонична мелодия и в крайна сметка – приятно възприятие за слуха. Това са звуци, които предавани през векове и хилядолетия, всъщност са звуци от епохата на холоцена.

Холоценът е геоложка епоха, която започва в края на плейстоцена,(преди около 12 хил. години при С14 датиране) и продължава до днес. Холоцен е част от периода кватернер. Холоцена включва в себе си разпространението на човешкия вид в целия свят и цялата писмена човешка история.

На официална церемония в ЮНЕСКО на 25.11.2005г. бяха оповестени шедьоврите, включени в списъка на световното нематериално културно наследство. Международно жури с председател принцесата на Йордания Басма бин Талал оцени високо българската кандидатура, като включи „Бистришките баби“ в листата на световните шедьоври.

Групата представя автентични песни от Шоплука. Поради своеобразното си полифонично пеене групата на „Бистришките баби“ става известна по света. Специалисти определят феномена като уникална полифония на 3 гласа.

Опасениуята днес са тези уникални полифонични пения да не изчезнат, защото ако се прекъсне връзката, днешните „Бистришки баби“ твърдят, че по записи няма да може да се възстанови тази уникална култура.

Един девиз на местните жители “Епа я съм бугарин, затова си вардим верата” обяснява, защо в Първото и Второто български царства село Бистрица съществува като крепост. Бистричани имат всички характерни за шопите черти – трудолюбиви, досетливи, изобретателни, силно честолюбиви, но и често консервативни. А за фолклора какво повече от “Само песни да сака човек”!

Много превратности е преживяла Бистрица – и турско гонение, и фанариотска алчност, и свещеническа греховност, но населението не се е повлияло от случайни явления и заблудите на отделни личности. То здраво се държало за традициите и православието и изпълнявало предписаното. Витошката Мала Света гора е имала 14 манастира, а бистришкия манастир Св.Георги Зограф е ръководил останалите.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега“ в София

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”