Уважаеми читатели на в-к „България СЕГА“, в поредица от материали Салон за българска култура и духовност ще представи наградените творби в международния литературен конкурс „Изящното перо-2021“, чиято тема бе „Човечността – кръстопът и съдба“. В този брой ви предлагаме разказа на Галина Танева „Ще ми купиш ли хляб?“, спечелил първа награда. Приятно четене!
Декември, 2020 година, някъде в нашето райско кътче, наречено България. Едно дете на 6 години отваря вратата на служител на частна фондация. Майката на детето има ментални проблеми. Освен това е счупила крак, но не е потърсила лекарска помощ и кракът ѝ е зараснал накриво. Поради тази причина, майката не може да ходи. Тя пълзи…
Детето живее в неописуема мизерия. Мухлясали остатъци от храна, урина и фекалии иа цялото жилище. Но най-покъртителни са първите му думи към служителката на фондацията:
– Купи ми хляб!
ЩЕ МИ КУПИШ ЛИ ХЛЯБ
Галина Танева
Дядо Коледа седеше на огромния, златен трон в центъра на мола и вече наистина беше уморен. Цял ден слушаше от тонколоните по таваните купища весели коледни песни, детски гласчета припяваха на коледни звънчета, в главата му елените и шейната се носеха над полета и гори, а денят край нямаше… И всички тези малки, сладки, сополиви хлапета вдигаха врява до небесата. Дърпаха майките си, тропаха сърдито с крачета, пищяха, търкаляха се по пода. „Искам тази играчка!“, „Кога ще дойде и моят ред!?“, “Искам онези бонбони!“. Изобщо, типичната предколедна обстановка в известен столичен мол…
А беше завършил НАТФИЗ! И то в класа на толкова известен преподавател! И всяка година се примиряваше с ролята на дебелия, зачервен и вечно щастлив старец, седнал на огромния златен трон в центъра на мола и очакващ да чуе поредното желание от някое сополиво хлапе. Но нямаше как, животът си беше достатъчно труден, за да си позволи да не прави компромиси с гордостта си. Все пак празници идваха – Коледа! Всеки миг тук щеше да донесе повече щастие в очите на собствените му деца…
Темето му плуваше във вода под дебелата шапка с бял пискюл. Токата на колана му се впиваше в корема и бодеше. Кожените ботуши на краката му бяха с номер по-малки и го стягаха. И все пак гордостта и удобството отстъпваха на нуждите. Ще го преживее. Още няколко дни…
Отпрати поредното дете със списък желания, дълъг колкото една от автомагистралите и се обърна към следващото на опашката. Това хлапе определено бе различно.
Стоеше само, отделено от тълпата. Очите му бяха впити в напрегнато очакване в дядо Коледа. Не обръщаше ни капка внимание на купищата играчки около него, нито на камарата лакомства, наредени на сергията зад него. Не потропваше нервно, не дърпаше ничия ръка, а само гледаше право в очите Дядо Коледа и очакваше да бъде извикан. Бе обут в износено панталонче, обувки, от които се подаваше едно пръстче, без чорапи. Косата му бе разрошена и сплъстена, ноктите – изгризани. Ала очите му! Очите му грееха в един мек, топъл, кафяв цвят и сякаш струяха със снопове топлина. Големи, топли, кафяви очи.
Дядо Коледа го посочи и извика. Хлапето подскочи като опарено и с дребни, забързани стъпки се насочи към него. Поспря на няколко сантиметра и белобрадият старец го грабна лекичко, и го постави на коляното си.
– Здравей! А ти кой си? – запита дядо Коледа.
– Аз съм Петърчо! – отговори хлапето – Ааа, Петър! – веднага се поправи, леко засрамен от неволната си грешка.
– Е, здравей, Петърчо! Кажи ми, ти имаш ли писмо с желания за мен?
– Не! – кратко и спокойно отговори Петърчо.
– Не! Как не?! Ти нали знаеш, че при мен се идва с желания? Ти имаш ли желания за подаръци за Коледа? – с усмивка му говореше дядо Коледа.
– Да, имам! Искам…
– Чакай, ще ми кажеш желанието си след малко! Първо ми кажи, ти слушка ли тази година?
– Амииии, слушах! Когато мога…- колебливо отговори Петърчо.
– Как така? Май не си сигурен много, много. Я да видим. Кажи ми кога си слушал и кога не си!
– Ами сутрин палех печката, за да се стопли стаята, но понякога дървата бяха мокри и не можех… Също изхвърлях нощното гърне, но веднъж се спънах и го разсипах в коридора… И завивах мама, но понякога нощем на нея ѝ беше студено! А тя, мама, нали не може сама…
Дядо Коледа мълчеше. Гледаше Петърчо и не бе сигурен какво точно му казваше това дете. Как така е палил печката?! И какво нощно гърне?! Да не би да казва, че не знае дали е слушал, защото дървата са били мокри! Изобщо това дете какви ги плещи!
Огледа се за родител на Петърчо. Не виждаше такъв, само една майка с момче гледаше напрегнато случващото се. Реши да продължи разговора по стандартния сценарий. Децата имат така развито въображение. Какво ли е гледал по телевизията…
– Браво Петърчо, ти всъщност си бил много добро дете цялата година. Това казаха и моите джуджета от Северния полюс! Затова сега съм готов да чуя желанията ти? Имаш желания, нали?
– Да, имам. Само едно! – отговори тихо Петърчо.
– Само едно! – засмя се Дядо Коледа. – Ти си едно наистина скромно дете! Но пък сигурно ще е нещо голямо! Я кажи, ти да не искаш онази кола там, голямата. Дето можеш да я управляваш сам?
– Не – кратичко отговори Петърчо.
Дядо Коледа започваше да се изморява от упоритото мълчание на това хлапе. Ще трябваше да положи повече усилия, явно…
– Доообреее! Тогава сигурно искаш пони? Всяко дете иска пони! Така ли е?
– Не! – отново кратичко отговори Петърчо.
– Ясно! Е, аз както знаеш съм самия Дядо Коледа! И едно от джуджетата ми подшушна, че дете на име Петърчо много искало самолетче. Това ти ли си?
– Не!
Този отговор вече напълно го изтощи. Тази игра трябваше да свърши сега!
– Добре, кажи ми тогава какво е твоето желание? – останал без търпение попита дядо Коледа.
– Искам да ми купиш хляб!
– Хляб! – в недоумение почти извика Дядо Коледа. – Как така хляб!? Това някаква нова играчка ли е, не бях чувал за нея!
– Не е играчка. – отговори Петърчо – Това е хляб. За ядене!
Дядо Коледа мълчеше, неспособен да проумее какво точно му казваше детето. Отново се загледа в сплъстената, рошава глава. После в дупката на обувката му и босото, подаващо се пръстче през нея. Навън имаше сняг. Беше адски студено. Това пръстче трябва да е замръзнало от студа… И панталонките – бяха целите в кръпки, а якенцето… Едва сега забеляза, че нямаше якенце. Детето бе само по едно раздърпано пуловерче.
В този момент жената, която непрестанно наблюдаваше случващото се, се приближи и продума тихо.
– Извинете, това е едно съседче… Не зная как е стигнало до тук… Майка му е болна, инвалид. Трудно им е, бедни са… Сигурно е искал и той като другите деца да види Дядо Коледа! Аз ще го прибера у тях, не се безпокойте! Хайде Петърчо, не додявай на човека! Извинете го! – и жената задърпа Петърчо. Той обаче не помръдваше. А и старецът не го пускаше.
В този миг Дядо Коледа се разплака. Сълзите просто потекоха от очите му, направиха вадичка по бузите му и потънаха в дългата, бяла брада. Течаха тихо, безмълвно и всяка сълза сякаш мачкаше с железен юмрук сърцето му. Гледаше огромните, топли, кафяви очи на детето и разбираше, че всъщност то искаше просто хляб. Да бъде нахранено. Гладно беше! В този огромен, блестящ, пълен със светлини и звукове, преливащ от лакомства и детски играчки мол, това дете просто седеше в скута му и искаше… хляб!
– Хлапе, ти къде живееш? – въпреки сълзите си, успя да запита той.
– На улица „Надежда“, номер 5 – отговориха големите, кафяви очи на Петърчо.
– Добре, моето момче, ще получиш своя хляб – тихичко продума Дядо Коледа, а сърцето му се раздираше от болка.
Тази нощ Дядо Коледа се прибра у дома без обичайната усмивка. Сърцето му бе натежало и все още плачеше. Децата му, сякаш предусетили нещо, също не вдигаха обичайния шум. В ръцете си държеше няколко торби, покупки, направени със спечелените му днес пари. Разказа им за Петърчо и заедно отидоха на улица „Надежда“, номер 5. Петърчо отвори врата, не позна чичкото, който стоеше пред нея. Но първото нещо, което съзря в големите, пълни с покупки торби, бе един хляб. Топлите му, меки, кафяви очи грейнаха в най-голямата усмивка, която Дядо Коледа някога, някъде бе виждал.
Снежана Галчева – председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго и вицепрезидент на BCOAA (Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина)
за в-к „България СЕГА“
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
