ОТ МОЯТА КУХНЯ – ДО ГУБЕРНАТОРСКИЯ ОФИС

от

“Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM). Под това название в. “България СЕГА” ще проследи историята (от началото на миналия век до днес) на най-голямата и най-успешната българска общност в чужбина за цялата история на България. Молим, всеки който може да помогне с интересна снимка, видео или информация да се свърже с нас на тел. 773.317.8035 или емайл: bg7tv.editor@gmail.com. Благодарим Ви!
Очакваме Ваши предложения за бизнеси, организации и личности, които смятате, че са изиграли важна роля в развитието на българската общност в Чикаго.

>>>

(историята на един бг вестник в Чикаго през деветдесетте)

Даа, преди 30 години издадохме първия брой на в. “Good Luck”!
В студено, мрачно, зимно Чикаго. Градът, който бяхме приели за свой, нашия нов дом!
Нарекохме вестника “Good Luck “, защото късметът бе единствената надежда на нас, новодошлите.

Вилнееше тежка икономическа криза. Нямаше работа, нямаше дори кой да ни даде съвет, бяхме една шепа българи, пръснати из града. Нямаше български вестници, радио или телевизия, интернетът едва прохождаше, компютрите приличаха на кутии за обувки, телефоните не бяха “smart”, хората си пишеха и пращаха писма по пощата за да разберат някоя новина.
Нямаше ФБ, нямаше Гугъл. Мъгла!
Нещо трябваше да се промени! Българите в Чикаго имаха бясна нужда от информация. И ето, че се появи първият брой на нашия вестник “Good Luck”!
Януари 1992 година.
В началото, редакцията бе моята кухня, а “изданието” се състоеше от няколко листа, напечатани на пишеща машина. Размножавахме ги на копирна машина и ги носехме в старата църква “Св. София”. Изпращахме броевете по пощата и на нашите църкви в САЩ, Канада и Австралия.

Целта ни бе само една- да даваме точна, обективна и полезна информация на българите зад Океана! Пишехме статиите сами, сами се добирахме до информацията- икономически, здравни, финансови и имиграционни съвети, от които читателите ни имаха нужда. Отразявахме дори “най-дребното” събитие, свързано с живота на чикагските българи. С помощта на силно кафе и малко бърбън, пишехме статиите нощем, след дневната работа. Оформяхме “макета” с ученическа линийка, молив и флумастер. Е, не изглеждаше много професионално, но понеже, нямахме пари, но имахме чувство за хумор, добавихме подзаглавие:
“Всяка прилика с вестник е случайна”

В началото бяхме двама- Симеон Тодоров, радио журналист и аз- от гнездото на в. “Стършел”. А когато той се отказа, на помощ ми се притекоха Анатоли Петров, който описваше живота на българите в Мелбърн, Ели Пейдж от Лос Анджелис, Иванка Крумова със статиите си за културни и туристически атракции и адвокатката София Знаймер с юридически съвети и уроци по английски, които даваше на страниците на вестника. За да развеселя кахърните емигрантски души, често публикувах карикатури на Генчо Симеонов и Георги Чаушов, мои бивши колеги от “Стършел”.

Мина повече от година, преди да започнем да печатаме изданието в истинска печатница и да заприлича на вестник. Вече имахме абонати в 25 щата на Америка, както и в големите градове на Канада и Австралия. Читателите ни заливаха с писма- мечта и награда за всеки издател! Marquis Publications охарактеризира вестник “Good Luck” като една от най-значимите етнически медии. Двама от нашите абонати се амбицираха и започнаха да издават български вестници- в Ню Йорк и Чикаго.

А един хубав ден, губернаторът на Илинойс- Джим Едгар, ни покани в знак на уважение. Та, какво стана: от моята кухня- до губернаторския офис…quite a journey!