– За малко щях да изпусна влака- каза човекът с цигулката, след като затвори вратата на купето.
– Без теб нямаше да тръгнем!- сякаш в един глас отговори компанията, група развеселени, пийнали образи.- Какъв ще е този фестивал без твоята цигулка? Сега може да потеглим.
И наистина, вагонът потрепна, колелата под тях изскърцаха, дървета през прозореца започнаха да отстъпват назад все по-бързо и по-бързо.
Един от мъжете се провикна:
– Да пийнем за Фестивала! За морето, където слънчевите лъчи са като топли струни, а вълните тихо се разхождат по килим от златен пясък. Ще има отново музика, рецитали, смях, овации! А нощем- лунната пътека… Ееех!
Той грабна бутилката вино, но като видя, че вече е празна, хвърли я през прозореца и отвори друга. Разля вино по чашите и с артистичен глас рече:
– Ей, Цигулка! Добре дошъл отново сред нас! Мислех, че си ни забравил. Че си се възгордял… Толкова се радвам да те видя отново, братко! Ето чашка, пий!
– Ти пак играеш поредната роля!- сряза го възрастна жена с гладко, красиво лице и добре подържана прическа.- Не е кино, не си на филмовата площадка.
– Хайде сега, филмова…- засмя се добродушно мъжът.- И аз съм играл в театър, на сцена, госпожо! Е, нямам твоя театрален талант.
– Благодаря! – усмихна се жената и се обърна към човека с цигулката:- Къде се изгуби, наистина? Пропусна не един и два фестивала… А без теб не е същото. Без твоите струни…залата е тъмна, празна, дори когато има публика.
– Срам ме е да си призная- наведе глава онзи и погали калъфа на цигулката.
– Хайде, хайде, кажи си!- засмя се нисичък мъж до прозореца и отпи от виното.- Намирисва ми на любов, поредното влюбване, а? Много въздишки, разбито сърце… Ще ти посветя два стиха за успокоение, да знаеш… Иначе, за какво съм поет? Ей сега почвам първия стих…
– Чакай, чакай!- прекъсна го компанията. – Нека каже! Къде се изгуби?
– Срам ме е да си призная- повтори човекът с цигулката. Погали отново калъфа и след кратко колебание продължи:- Всеки път изпусках влака…
– Оооо- откъсна се от гърлата на онези.
После настъпи мълчание.
Човекът с цигулката внезапно се разкашля и с немощен глас, едва-едва прошепна:
– Но този път бях навреме. И сега ще отпътувам с вас… Един последен фестивал…
***
Рано на другата сутрин, в един от изоставените вагони на запустялото депо, пазачът, увит в тежък кожух, говореше по радиостанцията:
– …… да, тук в купето. Замръзнал. Да, замръзнал, студен като лед! Не знам, не го познавам, навярно бездомен… Но стиска някаква цигулка в ръцете си…
Орлин Крумов
в. “България СЕГА”
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”