Мъжът стоеше пред бяла двуетажна къща с алено червен покрив и се
опитваше да си спомни как е попаднал на това място…
Къщата бе заобиколена от кипариси, чиито остри върхове пробождаха
небето. Встрани се синееше езеро, лодките около малкия кей едва се
поклащаха, по въжетата и мачтите кацаха и отлитаха бели като сняг
птици.
Мъжът прекоси градинка, отрупана с бели и червени розови храсти и
седна в беседката, недалеч от входната врата.
И тогава…
Вратата се отвори и от къщата излезе красива жена с поднос в ръцете.
Запъти се право към него, усмихна се и наля шампанско в двете чаши.
– За твое здраве!- усмихна се отново тя и отпи.
Мъжът, който все още не разбираше как е попаднал тук и коя е тази
жена, гледаше като вцепенен.
“Как така”;- мина му през ума. “Винаги съм искал да имам… да имам
руса любовница! И ето, че това се сбъдна! Ето я до мен!”;
Вдигна чашата и дочу шепот. Да, виното сякаш шепнеше в кристала!
Отпи. За първи път пиеше такава ароматна напитка. Пресуши чашата
бързо, а тя му наля отново.
– Да поплуваме- предложи жената и без да дочака отговор, съблече
туниката си и тръгна към езерото.
Той я последва, като не забрави да вземе и бутилката вино. Стъпиха
на кея, гола и прекрасна, красавицата скочи, за миг тялото й се изпъна и
блесна като струна. После чу смеха й…
Мъжът седна на кея, вперил очи в нея. Наля си чашата отново, после
пак. Слънцето приятно напичаше, той полегна върху дъските на кея.
“Колко е хубаво да си богат”;- помисли си.- “Имаш всичко! Винаги съм
искал да бъда богат…”;
После се отпусна на дъските и заспа.
…
В съня си, мъжът се намери в огромен кабинет, сред подбрани с вкус
мебели. Скъпите ренесансови картини, закачени на стените бяха от
любимия му художник, чието име, кой знае защо, не можеше да си
спомни… На махагоновото бюро пред него имаше компютър, по чиито
екран преминаваха червени и зелени цифри и графики.
Мъжът въздъхна тежко и избърса потното си чело. Развърза
вратовръзката и гневно я хвърли на пода. Впери очи в екрана на
компютъра.
“Борсата се срутва! Трети ден… Губя пари, губя много пари! Много!
Ооох… Спокойно, спокойно… Ще го преживеем. Дали? Трябваше да
продам акциите още онзи ден! Губя пари. Ооох…”
Той извади чаша от близкото шкафче и си наля коняк. Изпи го на един
дъх, наля си отново. После пак. Това го успокои малко. Облегна се назад
и вдигна краката си на бюрото.
“Какво пък”- каза си мъжът.- “Все още съм богат, имам всичко което
искам, имам пари, имам приятели, хаха, все още имам влияние върху
продажните политици…….. ”
И той погали с ръка махагоновото бюро пред себе си. Опита се да си
спомни как точно е станал богат и как е попаднал в този кабинет, но не
можа. Мисълта му избяга и мъжът се вторачи отново в екрана на
компютъра. Изтръпна.
“Ужас! Та това е крах! Проклета борса! Тц… Това ли е живота, който
съм искал- да се блещя в този екран? Цифри! Индекси! Не. Винаги съм
искал да имам интересен живот, живот пълен с приключения! Винаги съм
искал да се скитам из джунглата, да препускам с колесница, да държа
меч в ръката си…”
Мъжът затвори очи и се унесе.
Заспа…
…
В съня си, с изненада откри, че стои в средата на гладиаторска арена.
В краката му лежаха трима повалени гладиатори, кръвта им бавно
попиваше в прахта на арената. Той изтри кървавия си меч и се огледа
гордо. Публиката го аплодираше, всички бяха станали на крака, само
един човек все още седеше. Човек с тънка златна корона на главата.
“Императорът!”- сети се мъжът и вдигна ръка за поздрав.
Императорът обаче не го забеляза, в момента се забавляваше с
жената до себе си.
Мъжът остана още няколко мига с вдигната ръка, надявайки се, че
императорът ще благоволи да го погледне. Но не…
Вместо това, една от вратите на арената се отвори и от нея изскочи
побеснял тигър. След миг, от друга врата изскочи втори тигър и се втурна
към гладиатора.
“Боже, дано е сън!”- помисли си мъжът и изтърва меча си.
…
Беше сън.
Мъжът се събуди и се огледа с широко отворени от ужас очи. Бе в
кабинета си. В ръката си още държеше чашата коняк, срещу него на
бюрото, бе компютърът, по чиито екран се местеха червени и зелени
цифри и графики…
До него се бе изправил съдружникът му и го гледаше с озверял поглед.
– Пак ли си пиян?- изсъска съдружникът му. – Фалирахме драги,
фалирахме, а ти се наливаш!
– Чакай, чакай! Нищо не е загубено…
– Всичко е загубено! Банките отказаха нов кредит. Разбра ли?
– Да, но…
– Какво “но”?- кресна съдружникът.- Акционерите си искат парите!
Данъчните звънят, а ти не вдигаш телефона, долу фоайето е пълно с
журналисти…
С треперещи ръце, мъжът си наля коняк отново и изпъшка:
– Значи, това е краят… Като в кошмарен сън…
…
Да, това беше само сън.
Мъжът се събуди и се огледа. Все още лежеше върху дъските на кея, а
слънцето галеше лицето му. Жената бе изчезнала, но…
Над него се бе изправил мъж, офицер в униформа.
– Ти значи…- процеди през зъби офицерът.
– Какво аз…- не можа да разбере мъжът.
– Знаех си, че ми изневерява, но не знаех, че е с нещастник като тебе.
– Ка-какво? Чакай малко!
Офицерът бавно извади пистолет от кобура си. Насочи го рече:
– Няма какво да те чакам. Кажи си последното желание.
– Стой, моля ти се! Станало е грешка, аз самият не разбирам…
Онзи се прицели.
– Имаш ли последно желание или не?
– Всичко това да е сън. Да се събудя!
***
– Добро утро, скъпи!
Беше гласът на жена му.
– Цяла нощ се въртиш… Чудя се, какво ли си сънувал…Хайде, твой ред
е да правиш кафето.
– Да, мила- прошепна мъжът. – Остани тук, тази сутрин ще ти донеса
кафето в леглото. Винаги съм искал да го направя!
– Кафе в леглото? – това бе смехът на жена му. – Сънувам ли?
Орлин Крумов
в. “България СЕГА”
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
