“Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM). Под това название в. “България СЕГА” ще проследи историята (от началото на миналия век до днес) на най-голямата и най-успешната българска общност в чужбина за цялата история на България. Молим, всеки който може да помогне с интересна снимка, видео или информация да се свърже с нас на тел. 773.317.8035 или емайл: bg7tv.editor@gmail.com. Благодарим Ви!
Очакваме Ваши предложения за бизнеси, организации и личности, които смятате, че са изиграли важна роля в развитието на българската общност в Чикаго.
***
Климент Величков (Чикаго | 2000)
Трудно се пише за приятел в минало време. И когато знаеш, че той цял живот е боравил със словото, оставаш безсилен… Приживе остана глух за хвалебствия и слава, и сляп за печалба и пари.
Климент, знам, че не обичаше тъжните неща, умееше да се шегуваш, като маската на
клоун, зад която криеше сълзите си с усмивка. Светът се променяше: по-богат или по-
беден, жесток или мъдър, вярващ или безсилен, но ти следваше своята мъдрост и вяра
и имаше всичко – свободата да пишеш.
Ако ти е скучно там, пусни няколко реда от “горе”, сигурно има с какво да ни развеселиш, приятелю, че стана тъжно на земята…
Едва ли някой, като него е бил на 7 олимпиади – официален представител на
българската преса; 7-8 пъти е отразявал турнири по тенис в Уимбълдън; множество
световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и пр. Почетен
гражданин на Обърн (близо до Сиатъл) – звание, заслужено като представител за
България в Игрите на добра воля през 1990 г. Кога е успял да напише и толкова
журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика, като постоянно е
пътувал?… Остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи във
Спортната академия, завършва Българска филология и тръгва по пътя на
журналистиката. Като първи зам. главен редактор на „Старт” и по късно – на „Спорт” – в България, продължава традицията на вестника и в Чикаго.
Имах късмет да срещна Климент Величков – един от най-известните ни спортни
журналисти, който живя в Чикаго от настъпването на новото хилядолетие до
заминаването му за България през 2016 г. Главен и първи редактор на вестник
„България” през 2001 г., от 2002-а той оглавяваше седмичника „България 21 век”, както и спортното издание „Старт БГ”, а по-късно като зам. гл.редактор на “България СЕГА”. Наред с безсънната си работа около тях успяваше да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания в град Финикс, Аризона „Български хоризонт”. Очудваше ме бързината, с която се раждаха не само думите, а цели картини при него. Той беше енциклопедия и помнеше всичко, което му се е случило при безкрайните му пътувания по света, но никога лошото.
Затова остави и много приятели в Чикаго, не само тези, за които писа, а и тези, които
бяха негови почитатели от миналото.
Една година след смъртта му, отиде си на 22 ноември, 2020, но приятелите не го забравят. Те са там, когато той се бори с болестта в Шведската болница в Чикаго и денонощно бдят за живота му, те са тези, които го посрещат в България, предоставят му дом и условия да пише. Те са тези, които му издигат паметник, за да не се забравя: Климент Величков-спортен журналист.
Климент ни остави стотици написани истории за Чикаго и неговите хора, благодарение на него ние имаме история на българската общност, събрана в „Чикаго-българският град”.
Ако можеше, той щеше да напише: БЛАГОДАРЯ ВИ: Чанита и Тодор Паунови за щедрата финансова подкрепа, за християнската доброта на Милчо , че ме приюти в дома си и се грижеше за мен, на Боянка Иванова и д-р Елена Фичев, на Светлозар Момчилов, Динко Динев и Диана Цанкова, Валентин Рударски, на приятелите ми от Канзас-Иво Иванов и Васко от Финекс и много други още, които помогнаха на Климент да замине със самолет за България.
Почивай в светлина приятелю, твоите историите ще продължат да се четат.
Кина Бъговска
в. “България СЕГА”
***
Буро Борачо
Климент Величков
Тази година, скъпи наши читатели, вашият покорен кореспондент и мъжката половина от дежурния ни новогодишен екип получи отговорната задача да проникне в
латинопотайностите на нашия любим град Чикаго и да ви разкаже за тях.
Поставяйки живота си, дори честта си в опасност, изпълних суровата заповед на нашия издател, пратил ме в командировка в „чужбина”, на територията на братския мексикански народ, заведението „Буро Борачо”, което значи „Пияно магаре”.
Първите впечатления бяха обещаващи. Вместо пияно магаре в салона ни посрещна
трезва девица, от чийто вид се опияняваш.
На сцената-мариячи. Вождът им, Педро Санчес е в ослепително чарро и с впечетляващо за мексиканските музиканти, обковано със сребро сомбреро, с цена от 2000 долара.
Бандата на Педро ни зареждаше с енергия и се чувствахме като след протеиновата
формала пред състезания. Певицата Изабел Фуентес, далеч по глас от Линда Ронстад, но късаше сърцата ни с песента, „Заради една любов”. По- мекушавите от нас, в компания с по-пияните, бършеха сълзите си и съкрошено се питаха – глей к’во правят хората заради една любов, бе?! А ние? Друго си е по нашите ресторанти. „Тигре, тигре, нямаш ли пари” и всичко ти е ясно.
Ясно и разбрано. Нямаш ли пари-нямаш и жени. Ами бисерът на българската чалга-
„Само да те гепна-дънките ще ти цепна?” Върхът.
С мене беше един великолепен българин, който шпареше по испански, по английски и
още няколко „енски” езика. Той ми разказа за едно премеждие, дължащо се на неговата неосведоменост за пътищата на българската музикална култура от времето, когато е напуснал България. Довел приятелката си, българка, възпитана в Мексико в духа на испаноезичната интелигенция в български ресторант.
„Когато в ресторанта, неочаквано за мен засвириха и запяха чалга, аз се скрих под
масата от срам, че я бях довел на такова място. После трябваше да я гоня до паркинга.
За момиче с нейното възпитание това е все едно Мохамед да изяде свинска пържола на връх Рамазан.”
Храната в „Буро Борачо” беше поставена в средата на заведението и всеки гребеше от
каквото иска и колкото може. Много симпатичен обичай. Наоколо-пълно с жени. И все
чужди, непознати, хубави, сякаш посипани с магнит.
Но, не! Правилата тук са други. Макар да живее в Чиланголандия, презрително
нарицателно за Мексико, което значи „Земята на чушкоядците”, мексиканката има висок волтаж на гордост. Истина ви казвам -тя е толкова горда, че може да ви убие, ако се отнесете към нея непочтено. След това, ако ви е обичала, ще удави Чапултепек в сълзи и ще иде в манастир. Но ще повтори същото, ако възкръснете, отвлечете я от манастира и пак нараните гордостта и. Водени от такива полезни за самосъхранение мисли, ние с моя приятел бяхме самата изисканост и благородство през цялата вечер.Но когато се появи на сцената едно видение, не се стърпяхме да кажем нещо и за секса. Да сте видели българин да не се вълнува от пиене и секс, ако срещнете такъв-сигурно е болен.
Но скоро стана ясно, че при мексиканците директните разговори с употреба на „мръсни думи”, „псувни”, преразказ на интимни сцени са табу. Боже , при това положение, ако се съберат двама българи и трима сърби-какво ще стане? Те просто ще онемеят от липса на езикова артикулация.И толкова. А видението на сцената? Не съм го забравил. Мълния удари тези, които не бяха заспали по масите. При такава гледка сърцето на свестен мъж стига пулс 300. Певицата беше с такива инфарктни крака, при вида на които мъжете бяха готови да се проснат под сцената. Останалото над краката беше завито със скъперническо парче материя, червено, разбира се. Струва ти се, че в този момент би могъл да дадеш за нея целия български национален отбор за футбол, Жорж Ганчев и оше нещо. А като запя момичето ни хвърли в диво отчаяние и тъжни спомени още с първата фраза „Ти, само ти”! И като нещастни самотни мъже , далеч от България , в тази чужда мексиканска зала си спомнихме, че някога, някъде ни казваха „Ти, само ти”… А ние сме гледали гордо и тъпо на поредното завоевание, правейки планове за следващото.
Момичето пееше „Погледни ме добре…Твоята сянка ме следва навсякъде…”
Ние бяхме вече „муй кансадо”.
Не искам да ви тревожа с новогодишните тостове, защото и тук са същите, и пожеланията са същите, и надеждите са същите. На тръгване минахме покрай една вехта репродукция на Руфино Тамайо, където испанското и индианското начало у мексиканците бяха отрупани като на пирамида в един монумент, нагледно показващ създаването на една нова нация. Не богата, но понесла кръста си с достойнство в тоя съвременен наш, засенчен от пари и интереси век.
Адиос Мучачос!
(От книгата: „Български щрихи в американски пейзаж.”)
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
