КРАТКА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА “СВ. СОФИЯ” В ЧИКАГО

Annamarie Bunev: Хубав спомен с отец Грую Цонков и мойте родители, баба ми и наш гост от България в старата църква Света София през 90те години. Бог да ги Прости и Светла им Памет!

“Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM). Под това название в. “България СЕГА” ще проследи историята (от началото на миналия век до днес) на най-голямата и най-успешната българска общност в чужбина за цялата история на България. Молим, всеки който може да помогне с интересна снимка, видео или информация да се свърже с нас на тел. 773.317.8035 или емайл: [email protected] Благодарим Ви!
Очакваме Ваши предложения за бизнеси, организации и личности, които смятате, че са изиграли важна роля в развитието на българската общност в Чикаго.

***

По повод смъртта на отец  Груйо п. Цонков, дългогодишен свещеник в църквата св. София в предградията на Чикаго, публикувам историята на църквата:

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА СВ. СОФИЯ В ЧИКАГО

Идеята за създаването на българската православна църква

Чикаго датира от 29 Април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”. Публикувана е в “Църковен вестник”, гр. София, №22 от 27 май 1938 г. Казва се: “Българите в Чикаго бяхме щастливи тия дни да посрещнем, да видим и да чуем наш български владика в Чикаго. Тоя радост за нас е особено голяма. Дядо Владика дойде при нас с обич и ние го посрещнахме със синовна преданост и почит. На 29 април дядо Владика събра колонията ни в руската църква “Св. Троица.” Тамо той отслужи вечерна служба, прави водосвет, поръси всички ни, каза ни топло, пропито с вяра и обич пастирско слово и ни благослови. След черковната служба той ни събра в църковния салон, дето разменихме мисли за духовното преуспяване на колонията ни и избрахме комитет, който да поеме грижата да си построим в най-скоро време църква в Чикаго.”

Църковната община официално е регистрирана 8 години по-късно, на 1 Март 1946 г. Като членове на първото настоятелството са записани: Иван Тонов, Крист Ковачев, Калина Михайловска, Коста Патев и Виктор Чотов. Съгласно нейните регистрационни документи и устав тя “административно и канонически е неделима органическа част от Българската Православна Църква – Епархията в Америка и остава под нейната юрисдикция.”

За продължителен период от време историята на църквата е свързана най-вече с политически борби, отколкото с духовно-религиозния живот. Повече подробности за нея и българите в Чикаго дава нейният пръв свещеник – Антим Енев. Нека да се запознаем с неговата “Кратка историйка за създаването на църквата “Св. София” – гр. Чикаго”:

При  създаването на  църковната  община най-голяма  роля е играл г-н Иван Тонов. Негова е идеята за създаването на българска църква, “която да пази, като любеща майка, българското национално съзнание, вяра и народни традиции на българите емигранти в този град”. Той е главния мисионер, убеждавайки лично българите в необходимостта от българска църква. Редом с него е г-н Христо Ковачев, по професия аптекар. Той оставя завещание от 5,000 долара на църквата. Друга личност, играла голяма роля при образуване на църквата с “нейния такт и религиозни познания на христовата вяра е г-ца Калинка Михайловска”.  Г-н Коста Патев е бил касиер. През последната война, той губи вяра, че може да се построи църква и връща даренията направени от някои по това време. По времето на г-н Владимир Дамянов като председател на църковното настоятелство (1962/63 г.) е проиграна възможността общината да се сдобие със свой свещеник. Промяна в живота на църквата настъпва когато председател става г-н Христо Иванов, а касиер г-н Димитър Тикатов “и двамата млади, ентусиазирани и постоянни в защита на идеята – да се поддържа жива църквата, да се набират средства и да се очаква момента, когато ще се сдобият с български законен свещеник”.

Българският свещеник, протоерей Антим Енев е назначен на 1 май 1973 г. В касата на църквата има 26,000 долара. Той предлага да се закупи къща, която да се преустрой за църковни служения. През пролетта на 1974 г. е закупена къщата на 3827 N. Lawndale в Чикаго. Цената е 38,000 долара. Наличните пари са недостатъчни. Христо Иванов и Димитър Тикатов додават лични пари колкото е необходимо Изготвят се всички документи за преустройството. Първия етаж за църковни служения, втория етаж за жилище на свещеника, а бейсмента за салон за социални срещи и мероприятия.

„Историйката“ продължава: “Пръв започва да прилага личен труд по събаряне и почистване на етажа Димитър Тикатов. На втория ден се присъединява свещеника, а на третия и една жена – Руска Ив. Стайкова. Иконостаса направи и подари г-н Нинко Цолов”. Съпругът на Руска “направи пода на олтара и гардероба за одеждите”. Г-н Владимир Мечкарски подарява столове и маси. Георги Радоев и Олга Георгиева също правят дарения. “Един човек, чужд на вярата и нацията ни – един еврейн” не взема пари при узаконяване на електрическата инсталация. Към заслужилите от “голям мащаб” са Георги Стоилов и Димитър Караджов. “Общо взето 60 души са взели участие при създаването на храма. Накрая завършва така: Храма се намира в добър квартал, населен с европейци”.

До влизането в собствена църковна зала ще мине повече от една година. През това време църковните служби се водят в залата на Latvian Community Center намиращ се на 4146 N Elston Ave. в Чикаго. Залата  е  наета за два часа в неделя сутрин срещу 25 долара наем. Като начало на редовни църковни служби в Чикаго изнасяни на български език в Latvian Community Center се посочва датата 13 май 1973 година.

Първата Света литургия в собствения храм на българите в Чикаго е отслужена на 8 декември 1974 г. Още една светла дата в историята на българската емиграция в Чикаго.

През 1975 г. е взето решение храмовата зала да бъде осветена. По това време в САЩ има двама епископи изпратени от Синода в София. Единият е Йосиф Знеполски (Диков), а другият е Симеон Главиницки (Димитров). На 5 остомври 1975 г. двамата в съслужение с отец Енев  освещават църквата в присъствието на огромно мнозинство българи.

Свещенослужения се провеждат редовно от свещеник Енев до 1978 г. Отношенията му с църковното настоятелство се влошават и те го уволняват. На негово място е назначават монаха Дамян Маринов. О. Дамян дълги години е бил домакин на еп. Андрей в Ню Йорк.

Особено място в живота на църквата св. София и българската емиграция заема посещението на Патриарх Максим. Той идва в САЩ през септември 1978 г. Посрещнат е с радост и полагащото се уважение от българите в Чикаго. Няколко деца са получили светото кръщение тогава от него в църквата св. София.

Църквата св. София  и българите в Чикаго от дълги години са в полезрението на специалните служби в България. Държавна сигурност разработва, предлага и ЦК на БКП приема документ за „Основни положения за работа с българските църкви в САЩ, Канада и Австралия.” Там е указано какъв е начина на „подбор, подготовка и назначаване и ръководство на свещенослужителите”, както и мястото на „съответните компетентни органи” в този процес. Формулирани са задачите, които свещениците трябва да изпълняват  наред с духовната си мисия – „Изолиране на вражеската емиграция от влияние в българските църковни общини в чужбина.” Те са подчинени на Синода, но ще „работят под ръководството на посолството.” Да подготвят отчети по предварително зададена структура, като „докладите се представят лично в нашите посолства или консулства.” Свещениците са длъжни „да не съхраняват в жилищата си и в служебните помещения копия от доклади, сведения и други материали…; да не разгласяват пред църковните настоятелства и други лица за отчетите които се дават и данните, които се съдържат в тях; да не кореспондират директно с Комитета и Синода; в личната си кореспонденция … да не третират служебни въпроси и такива, свързани с работата им.” Ще припомня също, че в материалите подготвени за разглеждане в Секретариата на ЦК на БКП на два пъти се споменава Чикаго.  Първият път  „Да се направи опит архимандрит Дамян да бъде преместен другаде – например в Цинцинати, а в Чикаго да бъде изпратен един по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение свещеник …” и вторият „Може би ще бъде възможно да се смени само свещеника в Чикаго, където ако се изпрати по-подходящ човек ще бъде извършена много положителна стъпка.”

Както се вижда смяната на свещеника в църквата Света София в Чикаго е от особено значение за управляващата комунистическа партия в България. По това време Чикаго е средище на най-отявлените “врагове” на социалистическа България – Българският национелен фронт, БЗНС – Никола Петков, анархисти. В схемата за изпълнение на решенията на ЦК на БКП, разработени от Държавна сигурност, е включен епископ Дометиан (от 1972 г. той е агент на ДС с агентурно име Добрев). Той е в САЩ сменил еп. Симеон като администратор на Акронската епархия. (еп. Симеон е единствения измежду висшите духовници огласен като щатен официр от ДС с агентурни имена Христов и Торис. През ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник към строго секретния щат на Първо главно управление). Дометиан, следвайки  „Основни положения за работа с българските църкви”, предлага на църковното настоятелство на църквата св. София няколко имена на свещеници. Между тях са имената на брата на епископа, покойния вече отец Благой Тупозлиев и това на Валентин Ноцков. За да няма конфликт на интереси, брата отпада. Така остава кандидатурата лансирана от ДС, тази на Ноцков.

Ноцков пристига като енорийски свещеник в Чикаго в началото на месец септември 1982 година, като “по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение”. На следващата година Ноцков е обвинен в “сексуално отегчение” спрямо една от енориашките.  Започва продължителна серия от съдебни дела с най-различни ищци и ответници, обвинения и претенции. Развоят им се следи от властите в България. От София дават лични указания на посланика във Вашингтон: “Свещеник Ноцков е положителен човек, лоялен и привързан към социалистическа България … Моля представител на посолството (то е във Вашингтон) да се срещне със свещеника (той е в Чикаго) и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва …”.  В друга грама се казва: “Координираните действия, направлявани от заинтересовани сили в САЩ имат за цел ликвидиране на българското присъствие и влияние сред нашата емиграция в САЩ.” Зам. Министър Любомир Попов обръща внимание, че: “Тази кампания се ръководи от вражеската емиграция, която в лицето на свещеник Ноцков виждат пречка за постигане на своите цели”.

Финалът идва през май 1993. Ноцков и поддръжниците му губятделото. Съдът постановява църквата, парите и архива да бъдат предадени на другите. От сметката на църквата липсват около 50,000 долара. Касиерът е осъден и е запорирана къщата му. Свещеникът е обвинен от възстановените настоятели, че не е дал отчет къде са няколко хиляди долара от фонда за построяване на нова църква. В резултат на съдебните дела “църквата Св. София се провали морално, религиозно и духовно, а финансово беше ограбена”, казват от настоятелството. Ноцков се зъвръща в България. След две години той отново е в Чикаго. Опитите му да разруши установения мир сред миряните в църквата св. София среща категоричната съпротива на настоятелството. (По това време свещеник вече е отец Груйо). Те пишат на Ноцков: Вашата поява в нея (църквата св. София) е символ на разцепление и раздор.

Както става ясно от м. май 1993 г. мястото на свещеника в църквата Св. София в Чикаго отново е вакантно. Църковното настоятелство търси такъв. Явяват се няколко кандидата. Един идва от Ню Йорк и служи почти цяло лято, докато децата му били във ваканция. Чикаго му харесало, но жена му имала добра работа в Ню Йорк и не пожелала да се премести тук. Други изнесли по няколко свещенослужения “пробно”. Между тях е и отец Грую Поп Цонков  Настоятелството се спира на него. Той поема свещенослуженията в църквата през декември 1993 г.

През 2001 църковното настоятелство взема решение за строеж на нова църква. Тук освен ентусиазмът на отец Груйо, активна роля заема д-р Виолета Симов, д-р Николов, д-р Аврамов, Роза Грегори, която по това време е председател на черковното настоятелство и десетки родолюбиви българи от старото и по-новото поколение емигранти. Много далновидно търсят и намират парцел извън голямо Чикаго в близост до което минават някои от важните пътни магистрали. Църквовния комплекс е построен за няколко години. Намира се на адрес: 404 West Oakton Street, Des Plaines, IL 60018. Освен богослужебния храм, има обширни ресторант,  паркинг и двор. Няколко помещения са отделени за класни стаи за българското училище. На 15 юни 2014 храмът е осветен от епископ Йосиф Босаков.

Георги Иванов

Bulgarian Orthodox Church “St. Sophia”
404 W Oakton St, Des Plaines, IL 60018
https://www.saintsophiachurch.com/
@saintsophia

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияСмениха името на чикагското училище “Алеко Константинов”
Следваща статияНикол минава напред в X-Factor- Италия, а българите може да гласуват за нея
Д-р Георги Иванов е роден в град Неврокоп, сега Гоце Делчев. Там завършва гимназия. Военната си служба отбива като трудовак в Трудова повинност. Завършва Висшия химико-технологически институт в София. По-късно пак там защитава дисертация. Доста години живее и работи в Чикаго. Започва работа като Reaserch Associate в Illinois Institute Of Technology (IIT). Участвува в създаването на изследователски център и научна програма към него (Center of Excellence in Polymer Science and Engineering). След успешното начало на Центъра е избран за професор. Написва и през 2011 издава книгата „Българските църковни общини в Америка и Чикаго“. На няколко пъти организира и провежда благотворителни акции в които българите живеещи в Чикаго събират и изпращат в България дрехи и детски играчки. От няколко години е пенсионер и живее в България. Създал е фондация която помага материално семейства отглеждащи деца в неравновесно състояние (http://www.foundation-lati.com/).

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here