ПАМЕТ: КАКВИ БЯХА АРОМАТИТЕ НА СОЦА И НА ЗАПАДА

Емблематичният парфюм „Бич Може“

Западът си има миризма, да, ароматът на Запада беше една от най-приятните във времената на комунизма у нас и не само това, но този аромат имаше изключително ясни измерения – той беше на лимони и мента или джоджен, в някакво странно, но много отчетливо съотношение, което довеждаше сетивата до усещането за някаква почти неуловима свобода, свобода на мисленето, на усещането, дори на вкуса!

Почти няма човек, който да е влизал в някогашните емблематични магазини „Кореком“ и който да не си спомня, че там ароматът беше именно такъв, миришене на чужбина, миришеше на Запад, миришеше на нещо, до което не можеше да се докосне всеки. Там влизаха само избрани, онези, които имаха валута, работилите извън България по някакъв начин, или онези, които имаха долари от някъде, нелегално, по наследство или по някакъв друг начин!
Така Западът имаше своя аромат, освен специфичните и емблематични парфюми, повечето от които въобще не познавахме в социалистическия лагер. Може би заради това, когато „желязната завеса“ падна, тоалетната вода „Маскулин“ ни се струваше като най-скъпия западен парфюм, защото до тогава бяхме свикнали със спиртоподобния руски одеколон „Тройной“, който някои дори използваха и за аперитив…!
До времената на промяната в България, най-квалитетният парфюм на изток от Калотина беше полският „орденоносец“ „Бич Може“. На фона на пълната скръб в родните магазини, нудистките евини плажове се превръщаха в центрове за шопинг на лъскави стоки от соцлагера. Търговките бяха най-често полякини и чехкини. Първите носеха парфюми „Бич може”, много харесвани у нас, както и елегантни дълги поли на волани с различни цветове. Чехкините пък мъкнеха тежки дисаги със стока – като се почне от класическите кремове „Нивеа”, мине се през дефицитните джапанки и фланелки, и се стигне до пластмасови шнолки, бельо, шарени чантички за гримове, слънчеви очила.
Луди мелета от голи жени ставаха при пазарлъците за цените и покупките, имаше и скубане на коси, и щипане, припомня ни socbg.com.
На това миришеше социализмът – на „Бич Може“, а Западът тогава миришеше на „Кореком“. Няма как да забравим, че дрехите, закупени от този именно магазин, бяха освен много качествени, също и много добре изработени. Те миришеха на Запад, дори и след изпиране, толкова ароматът на магазина се беше вкопчил в материята на така лелеяните дънки, тениски или други дрехи…!
В същото време в социалистическия рай се продаваше дезодорантът „Парис“, който минаваше за един от най-качествените и беше нещо като върхова привилегия на най-заможните и най-високопоставените от нисшето съсловие на пролетариата.
Онези, които пътуваха в чужбина, можеха да си позволят да купят на някой някакъв парфюм, но скъпите и известни марки, тогава също сравнително бяха известни, но бяха напълно непосилни за доходите на социалистическия човек, който понякога трябваше да си даде цялата заплрата, за да си позволи, при това малка опаковка, от хубав и качествен френски парфюм!
И така производството се затваряше в социалистическия лагер, като всеки произвеждаше свои парфюми, някои от които наистина не бяха лоши, но бяха все пак само бегли копия!
Баба Фрау, която живееше в къща на столичната улица „Цар Иван Асен II“ /по-късно – посолство на Уругвай, а днес – скъп рибен ресторант/ редовно раздаваше на децата, които се накачулваха по оградата й, с празни шишенца от стари парфюми. За тях това бяха истински ароматни трофеи, те ги пазеха като очите си с години, когато ароматът им вече отдавна беше изфирясал, но все още се ползваха дори за размяна, за някаква натурална „продажба“.

Баба Фрау беше една обикновена германка, омъжена за българин, който беше починал отдавна, но тя имаше, макар и силно ограничен, досег до Запада и успяваше да се снабди с евтини, но пък за сметка на това – екзотични и непознати у нас парфюми.
Социализмът искаше да се демонстрират и презентират аромати за отрудени хора, които да потискат естествените телесни миризми, а не да се създава усещането за лукс и свобода, както правеха западните аромати и парфюмите, с които те все пак понякога достигаха и до нас – социалистическите хора.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България Сега“ в София

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here