Честит 25ти рожден ден на БЕЦ „Нов Живот“ – Чикаго!


Пастор Станимир Танев (Чикаго 1995 | САЩ 1991)

“Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM). Под това название в. “България СЕГА” ще проследи историята (от началото на миналия век до днес) на най-голямата и най-успешната българска общност в чужбина за цялата история на България. Молим, всеки който може да помогне с интересна снимка, видео или информация да се свърже с нас на тел. 773.317.8035 или емайл: [email protected] Благодарим Ви!
Очакваме Ваши предложения за бизнеси, организации и личности, които смятате, че са изиграли важна роля в развитието на българската общност в Чикаго.

***

Пастор Станимир Танев (Чикаго 1995 | САЩ 1991)

Вече 25 години БЕЦ „Нов Живот“ служи на българската общност в Чикаго. От откриването си до сега, преминавайки през цялостното развитие на българската емигрантска общност,  църквата е била място където всеки който търси разбиране, подкрепа и молитва може да дойде и да бъде изслушан и насърчен. През всичките тези години църквата е организирала различни мероприятия, благотворителни концерти и пикници с цел сплотяване и подпомагане нуждаещите се тук и в България.
От 15-ти до 18-ти октомври 2021 год. членове и приятели на  църквата се събраха и отпразнуваха с радост тази голяма годишнина. Бяха поканени специални гости като п-р Христо Христов от Dallas, TX и също така п-р Георги Ялъмов от църквата в Los Angeles, CA говорители които са били свързани през годините с подпомагане на израстването и. Целта на този празник беше всички да се съберат и с благодарни сърца да благодарят на Исус Христос който е „…. Начинателя и усъвършителя на вярата ни“ (Евр. 12:2). Хвалебната група при църквата поведе празника с хубави песни, с който всички вярващи пееха и хвалеха своя Бог. От страната на българската общност г-жа Снежана Галчева председател на УЦ на „Салон за българска култура и духовност в Чикаго“ изказа поздравление и благодарност на църквата за работата и през всичките тези години в обществеността. Беше разрязана празнична торта под звука на песните на децата, пеейки „Честит Рожден Ден“. Богослуженията и общенията бяха вълнуващи.

СМ: Защо решихте да емигрирате в САЩ (Кой е вашия роден град в България)?
СТ: Аз съм от гр. Сливен израснал в семейство на практикуващи вярата си християни. С промените в началото на 90-те години и по-специално с отварянето на границите за младежи да продължат образованието си извън България, бях поканен да уча на едногодишна стипендия в библейско училище в Далас, Тексас. По това време в България беше само Духовната Семинария която подготвяше кадри за служители в Православните църкви.  Възползвах се от поканата и 91-ва година пристигнах в Далас и там продължих образованието си.
В края на последната учебна година, мой съученик който беше също от България се случайно се срещна с емигранти от Чикаго които споделиха с него желанието им да започнат Евангелска църква. Януари 1995 дойдохме двата с него да посетим тази малка група и бяхме докоснати от желанието им и огъня в сърцата им да се организира Българска църква с цел проповядване на Евангелието на Исус Христос между българите в общността. Август същата година се преместих и отседнах в отворения дом на Любомир Мичевски за мен. Имах намерение да остана тук само за една година, но вече 25 години служим на тази общност.

СМ: Разкажете ни за първите Ви 5 години в Чикаго. (Кога пристигнахте в Чикаго)?
СТ: Първите години бяха много интензивни. Между работа, училище, организация, различни срещи и ангажименти, женитба, времето прилетя светкавично.
Ние като Евангелска църква се включихме в този ново-емигрантски процес да помогнем и да споделим за надеждата която всеки човек може да има.

СМ: Как се създава семейство в САЩ? (Какво се промени в семейния ви живот, след пристигането Ви в Чикаго?)
СТ: За целта винаги има нужда от двама.  В началото на 97-ма година като младеж, погледа ми спря на момиче от Сливен, което запали едно прекрасно чувство в мен и на 25-ти октомври същата година ние си разменихме пръстените и посветихме живота си един на друг в сватбена церемония. Плода на любовта ни и дар от Бог за нас са две прекрасни деца, които са радост в живота ни. Определено живота ни стана по-интересен и цветен.

Narragansett Church of God – Църквата която отвори вратите си за малката група българи-ентусиасти (1995 г.)
Вече отделени в самостоятелна зала, която после става и собственост на църквата (1996 г.)

СМ: Кога бе създадена БЕЦ „Нов Живот“? Кои са хората, които са допринесли най-много за развитието на църквата?

СТ: Църквата беше официално регистрирана и открита на 27-ми октомври 1996 година. Когато една църква се ражда това е работа на Бог. Той дава желание на хора да се свържат и да започнат нещо което ще говори за Неговата реалност. Мога да изброя, над десет семейства, които се включиха и давайки всичко от себе си, помагаха и жертваха от времето си за да имаме това което имаме днес. Благодарността за това което имаме днес не е определена личност (пастир или водач), а на Светия Дух в живота на хората.

СМ: Вече 25 години БЕЦ „Нов Живот“ е полезна не само за своите членове, но и за българската общност в Чикаго. Каква е формулата за този голям успех?
СТ: Промяната която настъпва в един живот , няма начин да не окаже влияние на средата в която се намира. Църквата е общество от вярващи, които разпознават нуждата от промяна в живота си. Формулата за промяна се намира в четене, слушане и изпълняване на това което Божието Слово – Библията ни учи. Библията изявява Христос и неговите принципи за успешен живот. Когато живеем това което четем, носи резултати както между нас, така и всред обществото което живеем. Исус показваше състрадание към нуждаещите се, това е което и ние се опитваме да правим. Исус помагаше и показваше любов и разбиране за различните ситуации в които хората изпадаха, това се опитваме да правим и ние. Исус насърчаваше тези които имаха нужда от такова, това е това което ние се опитваме да правим. Света в който ние живеем има нужда от Исус Христос. Той не е религия (система от правила), но начин на живот. Църквата е поставена затова на Света, да показва Христос. Това е което носи успех.

СМ: Какво е нужно за един емигрант за добра професионална кариера тук? С какви Ваши професионални постижения се гордеете?
СТ: Цел, трудолюбие, постоянство, съобразителност, гъвкавост, разпознаване на  реалността. Всичко това трябва да е обгърнато с мъдрост. Библията ни казва, че началото на мъдростта е страха от Господа.
В църквата има хора с различни интереси, дарби, умения. Това което виждаме е, че повечето от тях работят това което желаят и се доволстват на живота си.

СМ: Кога започна според Вас българската общност да се самооргаизира? (Кой хора, бизнеси, организации, институции са допринесли за този процес? Назовете едно значимо за вас събитие, което сте запомнили в Чикаго? Как оценявате развитието на българската общност в Чикаго по време на Вашето пребиваване тук?)
СТ: За мен общността започна да се самоорганизира в с появяването на църквите (място за събиране и общение); летните пикници и най-вече излизането от печат на вестниците. Създаването на българския клуб в Чикаго. Учредяването на Българско-Американска асоциация. Това показа, че общността иска да се развива като помага на предприемачите. Голямата победа която имахме е отварянето на офис на българското консулство. Какво да кажем за българските училища, ансамбли и културни клубове.
Най-запомнящото събитие за мен бяха; издигането на българския флаг за първи път в центъра на Чикаго и също така,  благотворителния концерт който организирахме като църква заедно с ансамбъла „Хоро“  и общност за да помогнем на деца със сърдечно увреждания.
Добре да се насърчаваме, че ние сме ефективни когато помагаме един на друг.

СМ: Днес в Чикаго има една малка България. Какво кара нашите сънародници днес да се чувстват „у дома“?
СТ: Не зная дали като емигранти някога наистина може да се почувстваме „у дома“. За мен 30 години по-късно, дома ми продължава да е България. Там дишам по-различно. Това, че се опитваме да запазим културата си, допринася доста да се чувстваме близо до дома.

СМ: Има ли нещо което може да се подобри в българската общност в Чикаго?
СТ: Винаги има място за подобрение, но моята молитва е сънародниците ми да имат отворено сърце за духовните неща. Това не е нещо на което ни беше обръщано внимание преди повече от 45 години. Сега като имаме възможност нека да не затваряме очите си.

СМ: Каква бе Америка, когато пристигнахте и каква е сега?
СТ: Когато пристигнах през 91-ва година, разбрах какво означава истинската свобода. Днес 30 години по-късно виждам до къде може да се достигне едно поколение, което не може да оцени  свободата си. Определено е много жалко!

СМ: Как промени пандемията хората? Каква е ролята на църквата през тези трудни времена?
СТ: Пандемията накара хората да се страхуват и също така да бъдат много мнителни. Не е добре за един човек да бъде роб на страх. Това може да го накара да се затвори в себе си. Затвори ли се човек в себе си, той се обрича на изолация, която не води до добро. Ние не сме създадени да живеем сами, но в общество.
Ролята на църквата както и във всяко трудно време в историята на човечеството е да прокламира и да насочи вниманието на всички от къде идва избавлението ни, а именно от Исус Христос който е Царят на Мира. Той премахва страха от сърцата ни.

СМ: Как виждате бъдещето на българските деца, родени в САЩ?
СТ: Преди години за нашата 20 годишнина от сватбата с моята мила съпруга заведохме децата си в България за да им покажем доста красиви места в страната ни. В този ден наближавахме стара планина и се откри една неземна гледка (поне за мен беше такава). Обърнах се запален към децата си и им извиках: „Това е истинска тръпка, да видиш тази красота!“. Само след малко дъщеря ми съвсем спокойно ми каза: „Тате, това наистина е тръпка, но….. е твоята тръпка“. Това ме сложи в реалността на факта, че децата са ми родени в САЩ и това е тяхната страна. България е страната на родителите им. Тези които се чувства удобно тук ще си останат и неизбежно ще се потопят в забравата на различните поколения. Когато научават езика ни, тогава част от културата ни ще остане да живее в тях. Това определено ще забави преливащия се процес.

СМ: Мислите ли, че един ден бихте се завърнали завинаги в България?
СТ: Това е моята мечта, но знам че ако това стане ще ни е много мъчно за децата ни, внуците и пра-внуците. Трябва да си избираме битките!

Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”

Bulgarian Evangelical Church New Life
1480 E Oakton St, Des Plaines, IL 60018
https://www.bgnewlife.com/
@newlifebulgarianchurch

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here