Конвертируемата валута винаги е била трудно достъпна за тоталитарните общества. Такива проблеми има днес Северна Корея, една от най-затворените и най-зловещо комунизираните държави в съвременния свят. Такива са и проблемите на редица други държави, които имат доказани комунистически и друг тип тоталитарни режими. Подобен род проблеми обаче е имала някога и България, в качеството й на един от най-верните сателити на някогашния Съветски съюз.
За какво собствено става въпрос? Преди години емигрантът от Сапарева баня Христо Серафимов, решава да се върне в България. Той дълги години прекарва в САЩ като музикант, какъвто е бил и в родината си. Тогава роднините му лично разговарят с първия държавен и партиен ръководител в София – Тодор Живков и той енергично подкрепя идеята, като специално изтъква, че ако Христо си харчи пенсията, която е в американски долари, именно в България, то тези пари, ще се използват за закупуването поне на един комбайн, за нуждите на селското стопанство…! От вълнение, че ще се върне в родината си, Христо умира малко преди пътуването и може би слава Богу, че не се връща, за да види родината си в онова й плачевно състояние…!
Подобен пример има и в семейството на Георги Иванов от София. Неговият баща е бил емигрант в САЩ и съпругата Николица получава част от пенсията на починалия си съпруг. Само че, вместо реалните долари, тя получава едни хартийки, наречени бонове. Така държавата ограничава възможностите за търговия, защото въпросните бонове могат да се използват само в рамките на България, извън страната те са ненужни хартии. В същото време, иззетите долари, срещу които Николица получава боновете си, се раздават като хонорари. Те служат за екзотични шопинг-турове на синовете и дъщерите на високопоставени партийни и държавни ръководители в страната ни, както и за някои артисти, които с валута са стимулирани да са лоялни на властта.
По този начин управниците си осигурява сигурност в тила, тоест, със система от финансово стимулиране се купува спокойствие, което е така нужно на комунистическата партия, за да продължи да експлоатира страната.
От една страна САЩ не могат да откажат да изпращат част от пенсията на българския емигрант към неговата вдовица в София, защото това противоречи на международните договорености и на правилата на организацията на „Червения кръст“ тогава, от друга страна пък, с тези пари на практика се дофинансира комунистическата система от бонуси за определени хора, които подържат различните типове и видове тоталитарни режими по света, какъвто беше и българският в онези години.
Каква е ситуацията днес в една от най-затворените и най-консервативно комунистически страни – Северна Корея? За да изпълнява тя своите планове по планомерно и прекомерно военно строителство, са й необходими свежи пари и то – конвертируема валута. Само така могат да се плащат доставките на специфични стоки, а и услуги, които се закупуват от трети страни и с които се гради и подържа цялата военна система на Корейската народно-демократична република /КНДР/, или Северна Корея, както е по-известна.
Заради това, лидерът Ким Чен Ун ползва една добре позната схема през годините от неговите предшественици – дядо му Ким Ир Сен и баща му Ким Чен Ир. Става дума за това, че се изпращат севернокорейци, които да работят на Запад. Те първо се обучават в западни университети, започват работа там и една огромна част от средствата им се препращат в Северна Корея. Така страната се сдобива с така необходимата й конвертируема валута, за да подържа режима с военна сила, репресии и откровени престъпления срещу честта и човечността въобще.
Защо обаче тези севернокорейци, които формално са се измъкнали от режима в Пхенян, продължават да изпращат парите си на Ким Чен Ун…!? Разбира се, това далеч не е доброволно действие. Всички тези роби на Ким са изпратени на Запад, но те съвсем не са свободни. В Северна Корея са останали техните родители, братя, сестри, близки. Ако те откажат да изпълняват разпорежданията на религиозно-комунистическата власт в Пхенян и не изпращат парите си за нуждите на режима, то близките им ще бъдат репресирани жестоко. Така тези заложници на династията Ким на практика нямат избор и по този зловещ начин властите в комунистическата държава се сдобиват с пари, с които след това заплашват сигурността на САЩ и на целия останал цивилизован свят.
Парадоксът е, че системата, която по всяка вероятност като принцип е създадена и разработена в СССР преди години, работи успешно и днес. Христо и Николица в България са само едни обикновени примери за това, как една тоталитарна държава консумира личните права и свободи на хората, лишава ги дори от полагащи им се елементарни средства, идващи от друга страна, само и само да се сдобият с конвертируеми валути, с които да се глези така наречената в комунистическа България червена аристокрация.
Това са дребни примери, но те са част от една цялостна схема, която се е превърнала в правило и която очевидно е печеливша за своите създатели, които и днес продължават реално да рекетират обикновени хора, за целите на едни налудничави политически амбиции.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега“ в София
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
