КАТИ ВАНГЕЛОВА И ПЪСТРИЯТ КРЪГОВРАТ НА ЖИВОТА…

Кати Вангелова е от Варна. Пише поезия и проза, а както тя самата казва за себе си – „душата й непрекъснато търси древни мъдрости и истини“. Неразривно свързана с морето – и като стихия, и като величествено пространство, от което тя черпи сили и вдъхновение. Кати има издадени три книги с проза – „Графиня Аламбра”- новела (редактор Цветана Качерилска), 2014, „Мисия Нефертити”- повести и разкази (редактор Станка Бонева), 2015, „ Песен на звънчета и мъгли”- новела (редактор Илиана Каракочева – Ина Крейн), 2017. През 2019 година е издадена и четвъртата й книга – „Пеперуден полъх” – стихове (редактор Павлина Йосева). Нейни творби са включени в много сборници и литературни алманаси. Носител е на престижни национални и международни литературни награди. Само преди няколко месеца е избрана за председател на Сдружението на варненските писатели.
Салон за българска култура и духовност и в-к „България СЕГА“ предлагат на читателите едно интервю с Кати Вангелова:

С.Г.: Съвсем наскоро беше избрана за председател на Сдружението на варненските писатели. Разкажи ни нещо повече за тази организация. Как се промени живота ти след този избор?
К.В.: Сдружението на варненските писатели е създадено през 1990 г. То е първата независима организация от този тип в страната след промените през 1989 г. Негов първи председател е Иван Троянски. Официално печатно издание на сдружението е в. “КИЛ”, чийто първи главен редактор става Марко Илиев. Сдружението се помещава в Дома на писателя на ул. Крали Марко №11, средище на много литературни срещи. Сред известните гости са Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет, както и познатият в цял свят голям американски поет Уилям Мередит.Членовете му са хора, отдадени на духовната просвета и култура. Опитваме се да привлечем повече млади автори, за да бъдем актуални с новото време. Като председател на Сдружението отговорностите ми станаха повече и с подкрепата на по-опитните членове се стараем да вървим напред и нагоре.

С.Г.: Ти пишеш стихове, но по професия си медицинска сестра и често се срещаш с болката и отчаянието на хората. Къде е мястото на поезията в този друг свят и как за теб изкуството се вписва в това ежедневие?
К.В.: На белия лист и на бялото платно изразявам най-добре себе си. В стихове, проза и картини изливам натрупаните емоции. Животът е много по-невероятен от нашите фантазии. Случвало ми се е когато напиша измислена история, читателите да са възхитени. А след действителен разказ да казват: „Е, то бива съчинения, ама чак пък толкова.“

С.Г.: В свое изказване твърдиш, че „по душа си търсач на древни мъдрости и истини“. В необята на Времето коя е мъдростта, която си открила за себе си, за живота и света?
К.В.: С напредване на технологиите позабравихме морал и ценности. Както казват – всичко тече, всичко се променя, но не бива да допускаме материалното да измества духовното. Младото поколение научихме да бъде консуматорско. Може би трябва по нов начин да предадем мъдростите на нашите деди, за да се съхраним като дух, като нация, като хора. В необята на Времето открих мъдростта на древните траки – не може да лекуваш очите отделно от главата, нито главата отделно от тялото, а така също и тялото отделно от душата. Щом боледува тялото, боледува и душата на човек. Уча се да давам повече топлина и внимание на хората. Ако днес всеки направи по едно добро, светът вече ще е по-добър.

С.Г.: В профила ти прочетох една мъдрост: „Какво се страхуваш да изгубиш, щом нищо в света реално не ти принадлежи“. От какво се страхуваш и как преодоляваш страховете си?
К.В.: На този свят идваме голи и голи си отиваме. Не носим отвъд власт, имоти или пари. Едната ни гола душа се връща при Твореца и само опита и емоциите, с които сме я изпълнили, ще ни останат. Уча се да не се страхувам от нищо. Вярвам, че съдбата ни е предначертана и ако се противим, само може трудностите ни да станат повече. Борбата е противодействие, приемането е хармония. В днешно време ме притеснява несигурността в утрешния ден, но тя пък ще ни даде нови възможности и нови уроци.

С.Г.: Ти си морски човек, асоциативно морето се свързва с лятото и слънчевите дни. Какво е за теб зимата и сезоните въобще? Приемаш ли ги като част от кръговрата на човешкия житейски цикъл?
К.В.: Абсолютно. Безкрайно много обичам морето и слънцето, те ме зареждат. Имам си едно любимо място до морето, където изпразвам „боклука от душевното кошче“. Всеки сезон и в природата, и в живота има своята красота и мъдрост, но въпреки това есента и зимата ми носят тъга. Обичам да съм цветна и света около мен да е пъстър. Сивотата на есента и зимата са ми тягостни. Всичко в света и в природата е кръговрат – денонощието, сезоните, кръговрат на водата, на светлината, животът изобщо. Всичко идва, трансформира се по различни начини, отива си и пак се връща. Важното е какво ще оставим в пластовете на времето.

С.Г.: Някои от стихотворенията ти започват с цитат на американската поетеса Емили Дикинсън, останала любим автор на няколко поколения. С какво те провокира нейната поезия?
К.В.: Тя е от будителите към живот и духовност. Стиховете й са като многоизмерни светове, водещи към хармония, обич, единение с природата. Отваря очите ни за малките красоти около нас, които са най-ценни. Те са като религия и философия в едно.

С.Г.: Свидители сме как светът е изправен пред едно предизвикателство – корона вирус, нарушаване на човешки права, полюсни мнения за и против масовата ваксинация, но заедно с това и милиони заболели и починали във века на технологиите и научния потенциал. Какво мислиш за всичко това?
К.В.: В аналите на историята е имало всякакви болести, множество пандемии. В човешкия организъм също живеят много и различни микроорганизми. Мисля, че животът е избор. Всеки трябва сам да избере да се предпазва ли, от какво и как. Всичко друго за мен е преекспонирана политика. Личен избор е да си измиеш ръцете, да поддържаш добра хигиена, другото – Божа работа. Но пък тази пандемия накара семействата да прекарат повече време заедно. Ежедневието ни преминава на бързи обороти, родителите нямат време за децата, любимите хора – един за друг. Пандемията беше и е за добро в това отношение. Мен лично ме научи да не планирам, да оставям нещата да се случват и да приемам всичко, каквото ми поднесе съдбата, с благодарност.

С.Г.: Смяташ ли, че тази световна криза ще направи хората по-сплотени помежду им, по-човечни и ще се обърнат ли към духовните ценности, които сега като че ли са позабравени?
К.В.: Надявам се! Хората повече се страхуват да не изгубят притежанията си и в трудни моменти се озлобяват. Виждам и двата полюса в момента, но се надявам доброто да надделее. Както говорихме, не трябва да се страхуваме, нищо в този свят не ни принадлежи. Трябва де се страхуваме да не изгубим душите си, всичко друго е възвратимо.

С.Г.: Какво ще пожелаеш на читателите на в-к „България СЕГА“?
К.В.: Не се страхувайте от нищо! Давайте обич на всичко около себе си – хора, животни, природа. Наслаждавайте се на всеки миг и всеки дар, и ги осмисляйте, за да живеете истински, иначе просто съществувате.

ПИЛИГРИМ

Вятърът докосва с големите си пръсти
нежно-солените струни на вълните.
Валят звезди над земята кръстово,
Луната танцува фадо със съдбите.
В очите ми заспиват самотни светулки,
под миглите трептят и гаснат парадигми,
сънят полита с чайките крилати.
Сънувам те любов – Магдалена със стигми!
По вените ми пера на отминали сенки
пишат нова съдба за душата ми.
Тази нощ има паунови очи.
Пристанищата са глухи и неми свидетели
под сивото ветрило от зъзнещи облаци.
И кърви от тръна сърцето в карминено
щом бледнеят на любимия знаците,
а във трепет се гърчи тялото глинено.
Търси онзи вълшебен летеж
с пеперудено ято в рубинена бездна,
онзи огнен безумен пламтеж,
преобръщащ за миг две Вселени.
Магдалена, измий този грях от душата ми!
Извади тръна от сърцето, че гложди!
Ти си изплакана сълза, исихазъм си,
пилигрим, който носи надежди!

Катя Вангелова
………………………………………………………………………………………………..

Снежана Галчева – председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго,
За в-к „България СЕГА“

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here