С какво ми помогна една година в терапия?

Колкото по дълго мълчим и търпим, толкова по-дълго може да продължи страданието ни. Болката или тревогата, понесена в мълчание и изолация, може да започне да се лекува, когато бъде споделена с доверен и загрижен терапевт.

Когато взех решение да започна терапия, вярвах, че характерът и личните ми затруднения са така неповторими и заплетени, че вероятно няма да усепя да ги „реша“ с какъвто и да е метод. Първата ми сесия представляваше едно безкрайно и задъхано обясняване от моя страна, ангажирано с това да освети с прожектора на самопризнанието всички болезнени, странни и драматични събития от живота ми, за които можех да се сетя в рамките на един час. Надявах се терапевтът да бъде толкова добре информиран, че да успее като хирург да съзре и поправи онова пречещо и проблемно нещо в мен, което аз не успявах да напипам и отстраня ефективно. Е, не се случи това.

Бях си казала, че ще ходя на терапия поне половин година, защото искрено и трудолюбиво желаех да работя над себе си и да постигна качествена промяна, а не просто моментно подобрение. Имах ежедневни конфликти в работата, в личните отношения, чувствах се неразбрана, неоценена, недоволна и за капак на всичко имах безсъние, което само влошаваше общия ми жизнен тонус и подхранваше усещането ми за безпомощна вбесеност. Колкото и да избухвах и пояснявах себе си до безкрай, не чувствах, че действията и думите ми изразяват моята автентична същност – хем уж нямах проблем с асертивността и самозаявяването, хем се чувствах фалшива, нечута и изкуствена.

Може би след 4-5 сесии усетих силата на терапевтичното взаимодействие между клиент и терапевт, в което започва да се случва същинската работа. Това, което ме безпокоеше в обикновеното ми ежедневие и в контакта с хората, бе намерило начин да представи себе си почти дословно в сесиите – аз се опитвах да убедя терапевта в своята правота и воювах за одобрение с провокативни коментари и смели изказвания, точно както правех на останалите фронтове в живота ми. В същото време отново се чувствах… неискрено и фалшиво. Отне ми известно време да почувствам, че всъщност одобрението ме интересуваше повече отколкото спонтанното изразяване на собствената ми същност – такава, каквото е, без филтър. Не знаех, че провокациите и дързостта също могат да представляват филтър, както и броня.

В този едногодишен процес на терапия аз имах възможност да работя над приемането на себе си и света без страх и осъдителност, както и над трудното изкуство на „предаването“ (surrender) – аз съм такъв, какъвто съм, и нещата са такива, каквито са. Изненадващо е какво облекчение и радост започнах да изпитвам, когато успявах да не се боря със света и себе си „като прасе с тиква“, а да пускам.

Между другото едно от най-трудните неща, които съм се учила да правя, е да спра да дърпам въжето в моята посока с всичка сила, да се отпусна и да си кажа: “Каквото е, е.” Изненадващото е, когато опитах за първи път да се предам, не изпитах усещане за погром или загуба, нито срам, че съм се отказала и сигурно съм слабохарактерна и дрън дрън. Усетих покой и заземеност. Колкото повече време минаваше, толкова по-ясно осъзнавах, че всъщност няма какво да доказвам и няма защо да правя трудни неща едно след друго, само защото трудното е специално, а лесното е обикновено.

Това беше моят Аха-момент – началото на това да започна да виждам себе си без укор и безкрайни изисквания за усъвършенстване. По този начин терапията ми помогна да си спомня нещо, което бях забравила как да правя, но то ми липсваше. Да проявявам състрадание и милост към себе си. С времето осъзнах, че много от страданията ми са били захранвани от навика да се доказвам на всяка цена и да не се щадя – уж за “мое собствено добро”. Защото няма как да направим омлет без да счупим яйцата, нали? Да, ама не.

Моят опит в терапия ме научи, че колкото повече приемам, вместо да контролирам, толкова повече трансформацията, която ми е необходима, се случва от само себе си. Промяната не е еднократно събитие, нито линеен процес. Ние растем и се доближаваме до себе си, живеейки. Вървим, забелязваме, изпитваме. Опитваме нещо ново. Разбираме нещо старо. Поглеждаме от смешната страна нещо, на което придаваме колосална важност. И то вземе, че ни хрумне как да го решим. Поглеждаме от сериозната страна някаква смешка, която разказваме уж лъчезарно – и то вземе, че се окаже, че в нея е заключена драмата на нашия проблем. Затова обичам терапията. Защото без да чупи кости, умее да поправя сърца.

Колкото по дълго мълчим и търпим, толкова по-дълго може да продължи страданието ни. Болката или тревогата понесена в мълчание и изолация може да започне да се лекува, когато бъде преживяна в присъствието на доверен и загрижен терапевт. И често когато разкажем, ние олекваме. Когато се отпуснем, ни хващат. И когато ние е зле, после ни става добре.

 

Автор: Александра Петрова
https://www.native4native.com/

@native4native (https://www.facebook.com/native4native)

за в. “България СЕГА”

Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.

Издателите на в. България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here