Христина Радомирова е родена в гр. Стара Загора, където и понастоящем живее.
Нейни стихове са публикувани в редица литературни издания, звучали са в ефира на радио Стара Загора. Една от творбите й е отличена на Варненския национален конкурс: “Любовта, без която не можем”. Има редица публикации и в Интернет пространството. По някои стихотворения са създадени песни. През 2016-та година получава наградата “Гран При” за поезия от Михаил Белчев.
Издала е стихосбирките: “Надежда на заем”, “Понякога се случва да съм птица”, “По безкрая на краткия миг”, “Акорди от звездите”, “Дъх на сътворение”, “Да си жив” — в съавторство с Костадин Костадинов, “Да бъде обич”, “Напук на всички невъзможности” — поетичен фотоалбум, съвместно с фотографа Георги Неделчев.
НЕ МЕ Е СРАМ
Ах, тази моя пролет полудяла…
в горещите ми вени връхлетя!
И толкова съм вишнева и бяла
с най-шеметния устрем на кръвта!
И няма как от себе си да скрия —
животът е такъв безценен дар.
А всеки атом в мене е стихия
на хвърления от съдбата зар.
Да, луда съм. Но много ми приляга!
Да си призная хич не ме е срам!
Аз сутрин ставам, вечер пък си лягам,
прегърнала нестихващ ураган!
РАЗМИСЪЛ
Понякога тъгата е красива –
досущ като на фотошоп.
От чужди погледи сълзите скрива,
но пипнеш ли я, удря като ток.
И не гася изригнали вулкани,
а пускам лавата да потече…
Пък след това, което ще остане,
с криле на птица ще ме отвлече!
ИЗБОР
Моля, някой най-сетне да спусне завесата –
крайно време е циркът безумен да спре!
Този свят е кошмарно обсебен от бесните,
а тръбата Господна отдавна зове…
Днес е време на избор, на онзи, съдбовния –
да бъдеш свободен или да си роб.
Че под тебе е адова бездна отворена,
а над тебе десница подава ти Бог.
ЛЮБОВ ЛИ Е…
На юли горещият пламък
във вените мои пламти…
И става безумен и палав,
когато до мене си ти!
Тогава избухват пожари,
които не искаш да спреш.
И търсим безрелсови гари
с неистов от жажда копнеж.
Не влизам в шаблони и релси –
такава харесваш ме, знам.
Любов ли е, значи е смелост,
в сърцето ми вдигнала храм.
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Отброявам се с дългите седмици
и с безкрайните дни, часове,
със самотните клисави делници
и минутите — в мен векове…
Отброявам се с вялите сутрини
и с кафето ми с мисли по теб,
с тишината, в която заслушана,
дращя някакъв блудкав куплет…
Отброявам се в скучните вечери…
Халба бира против самота…
С всяка глътка по-малко далече си…
Щом заспя, ще отмине нощта.
И когато след края на времето
миг едничък сбере вечността,
ти с първичния взрив на вселената
ще почукаш на мойта врата!
Обич, твоите стъпки дочакала,
всяка липса превръща в трамплин.
Че от болка с мнозина съм плакала…
Но от щастие само с един!
Материалът е подготвен от Снежана Галчева
за в. “България СЕГА”
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
