Историците твърдят, че това са думи на Константин Велики. Императорът, наложил християнството като официална религия в Римската империя, бил построил двореца си в Сердика, днешна София, дори е имал желание да направи града столица на империята.
Днес, руините от този величествен някога град са навсякъде- част от тях навън, на открито, други са се приютили в подлезите, във фоайетата на хотели и банки, дори в метрото. Някои са реставрирани, други са напълно занемарени. Дворецът на римския император, храмовете, античните улици са погребани под масивните сгради в центъра, част от соц-архитектурата. Останки от тях са разпиляни навсякъде.
Трудно ми е да разбера “новите” софиянци. Те рядко се интересуват от построеното преди тях, но гневно критикуват това, което се строи днес, пред очите им… Постоянно се събарят стари сгради, с чудесна архитектура и това, изглежда, не тревожи повечето граждани. А, в същото време, всеки критикува и осмива новите постройки, които по всеобщо мнение, са пълна безвкусица и кич. Трябва да внимаваш, защото ако кажеш нещо хубаво за съвременна София, ще ти се изсмеят, а може и да ти се скарат… Всеки има компетентно мнение, всеки разбира от всичко, което става днес! Но ако ги попиташ какво знаят за историята на града или музеите, ще сменят темата.
Ето защо, няма да питам никого и ще се разходя из София за да опиша хубавото което видя. И старо, и ново. Но да се разберем- това не е туристически справочник за столицата или подробно есе, а само няколко щриха, към които винаги може да се добави нещо.
И така… За да разгледаш града, трябва да се придвижиш от място на място. И който няма кола, опира до метрото.
Ах, метрото! Колко спорове имаше- за или против построяването му! Колко лошотия се изсипа върху тези, които го построиха, колко клюки, обвинения и подигравки! Когато бях дете, пътуването с трамвай до моя квартал бе цяло пътешествие. Докато трамваят дрънкаше и се клатушкаше по улиците, имаше достатъчно време да разкажеш цял филм на приятелите си. Сега, с метрото, стигаш за десетина минути! Докато огледаш хората около себе си, можеш да си изпуснеш спирката. А спирките са като музеи- някои на модерното изкуство, други те потапят в древната история (спирка “Сердика” например). Стъпвайки в метрото, софиянци, като с магическа пръчка се променят- стават по-вежливи, пазят тишина и най-важното- чистота. Да не повярваш!
Излизам от метрото и тръгвам по улица “Витошка”. Вече няма трамваи, хората вървят бавно, тържествено, майки бутат детски колички, хлапета карат кънки и велосипеди. Цари спокойствие. Отпред се издига планината с “теменужен цвят”, както бе казал един поет, ако се обърнеш назад- открива се величествена гледка към църквата “Света Неделя”. От ляво и от дясно- барове, ресторанти, кафенета и елегантни магазини. Със съпругата ми Ваня изпиваме бутилка студено бяло вино, хапваме пица, далеч по-вкусна от чикагската. За десерт, шоколадова торта, по-сладка от тази, която съм ял във Виена. А аз съм експерт по шоколада!
Продължаваме. За тези, които обичат вълнуващ, незабравим изглед, бар “The View” е отворен. Високо, високо, от терасите му, може да обгърнеш с поглед цяла София докато изпиеш чудесно “мухито”, неотстъпващо на това, което правят в Канкун. Или да отпиеш глътка скоч на Rooftop Bar, в “Сенс Хотел”, с невероятен изглед към златните кубета на храма “Св.Александър Невски”, сияещи в нощта.
Всъщност, моято любимо място е денонощното заведение-градина “Art Club Museum”, сгушило се в сградата на Археологическия Музей. В закътаното му дворче, под уютната сянка на дърветата, можеш да изпиеш чаша студена бира или каквото си пожелаеш, любувайки се на древните римски статуи и колони, стърчащи до самите маси. Вечер е още по-красиво, защото са обляни в загадъчна светлина и цветове. Сякаш наистина си пиеш питието в антична Сердика!
Даа, историята в София е навсякъде- в многобройните църкви, крипти, художествени галерии и музеи, в които, за съжаление, посетителите са малко. Бих препоръчал на всеки, който посети града, да иде поне в Националния Археологически Музей, за който стана дума, разположен в самия център на града. Изложените златни тракийски съкровища са одвъд човешката фантазия, часове не ти стигат да огледаш, да осмислиш тази красота и съвършенство, излязло изпод пръстите на древните майстори. А до величествения храм “Св. Александър Невски”, има още едно скрито чудо на столицата- древната църква “Света София”. Всъщност, това са четири църкви, построени една върху друга. Слизането по стълбите, дълбоко под земята, е слизане през вековете, което завършва с великолепна римска мозайка, датираща от трети век. Е, за някои хора, “по-престижно” е да отскочат до Европа-та и да се снимат пред някоя “чужда старина”. Аз, лично, правя и двете. Красота има навсякъде, стига да имаш очи да я видиш. Дори в България.
И накрая, се сещам нещо…През последните десетилетия, в столицата се води доста разгорещен спор, свързан с една друга история- новата ни история. А именно, да се запазят ли паметниците на “соца” и съветската армия, с които е осеян града или да се съборят. Дебати, емоции, чак да не повярваш откъде толкова енергия…
И в същото време, никой от любителите на този вид паметници не се сеща, че в София няма паметник на хан Крум- първия български владетел, стъпил някога в Сердика.
Орлин Крумов
снимки: Иванка Крумова
за в. “България СЕГА”
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
