 и изпълнител на шлагери с международна известност){kind=link}
Аспарух Лешников, известен с творческия си псевдоним Ари, е български певец (тенор) и изпълнител на шлагери с международна известност („стари градски песни“ от 1930-те и 1940-те години). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“. Роден е на 28 юни 1897 г. в Хасково. Аспарух Лешников първоначално се готви за офицер, когато Маестро Георги Атанасов открива певческите му възможности и го насочва към музиката. Първият му професионален опит в музиката е от църковния хор на неговия град. Във Военното училище се запознава с Христо Смирненски и от приятелството им се ражда песента „Горчиво кафе“.
През 1920 г. започва да учи пеене при проф. Иван Вульпе и две години по-късно заминава да се усъвършенства в Берлин. На изпита за стипендианти в „Щернише Консерваториум“ от над 180 кандидати Лешников попада сред четиримата приети. От 1927 г. е солист в „Charell-Revue chorus“.
През 1928 г. постъпва във „Фридрихщадпалас“ – най-големият ревю-театър в Берлин. Същата година става водещ тенор на новосформирания секстет „Комедиен Хармонистс“ (втори тенор е Ерих Колин, буфотенор – Хари Фромерман, баритон – Роман Циковски, бас – Роберт Биберти, пианист и аранжор – Ервин Боотц). Гастролите им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция и Америка предизвикват фурор през 1930–те години.
Песните на групата са издадени в многохиляден тираж. „Комедиен Хармонистс“ получава предложения за изнасяне на концерти от американския президент Франклин Рузвелт и норвежкия крал Олаф. На 25 март 1934 г. е последният концерт на групата в Германия, след това заминават на турне в САЩ. Изнасят концерт пред 85 хиляди моряка от атлантическия и тихоокеанския флот на палубата на кораба на американския военноморски флот „Саратога“. Сред официалната публика е президентът Рузвелт.
След идването на власт на Адолф Хитлер секстетът, в който се изявява нашият Ари прекратява дейността си, защото трима от състава са евреи. Те заминават в САЩ, докато Аспарух Лешников заедно с Херберт Имлау, Алфред Грюнерт и Фред Касен създават групата „Дас Майстер секстет“ (Das Meister sextet) и работят заедно до 1941 г. След това Аспарух Лешников се завръща в България, където записва над 100 плочи.
През 1951 г. е поканен за първи тенор от Георги Белчев за създаване на квинтет по подобие на „Комедиен Хармонистс“. През 1958 г. участва в пътуващата естрада „Балкан“. През 1960-те г. се получава донос, че е бил любимец на Хитлер и Гьобелс. Последните си години прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“. За съжаление в родината си Аспарух Лешников е признат до толкова, че властите тогава, в комунистическа България, му отдават голяма „чест“ – да мете градината, която тогава се наричаше „Парк на свободата“, заради така наречената „Братска могила“, която е изградена в него и прославя дейността на руските окупационни войски, които навлизат в страната ни след преврата на 9 септември 1944 г.
В края на 1960-те години започва преиздаването на плочите на „Комедиен Хармонистс“ във ФРГ. След това „Балкантон“ издава дългосвиреща плоча с най-добрите му песни. Аспарух Лешников обаче умира в бедност на 31 юли 1978 г. в София. Това, че той има световна слава, че е постигнал нещо много голямо и че е покорил на практика световните сцени, че е пял пред президенти и крале, не е отчетено като достойнство от комунистите в България. Тук дори не говорим за това той да спечели от издаването на дългосвирещата плоча. Става дума за това да му се осигури достоен живот, така, както на хиляди други, които се възползваха от статута си на „заслужили борци против фашизма и капитализма“ и които имаха известни социални придобивки. Уви, Ари не можа да се възползва от такива! Той явно не беше „заслужил“ пред управляващата комунистическа партия в София, която ухажваше само онези, които й бяха верни и послушни.
През 1968 г. българският певец е награден със златна значка и званието почетен член на „Фридрихщатпалас“ за заслуги към немската култура. През 1977 г. удостоен с орден „Кирил и Методий“, малко преди да се пресели в по-добрия свят – беден, забравен и изоставен от родината си и от властниците, които дерибействат в нея в онези години, мислейки си, че ще са вечни. Е, те не станаха вечни, а славата на Аспарух Лешников се оказа по-устойчива, защото той я заслужава и защото името му е символ на талант, успех и висота.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега“ в София
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”