МОДЕРНИ ВРЕМЕНА

фейлетон

Неочаквано човекът Мишо Мишев изгуби желание да се среща с други хора!

Как и защо, той самият не можа да си обясни. Скри се в приземния етаж на бащината си къща и отказа да си подаде носа от там.

Няколко пъти в седмицата, майка му плахо почукваше на вратата и му подаваше паничка със супа или парче баница…

Кой знае защо, никой друг не го потърси, както изглежда, никой не забеляза отсъствието му. Но това не го разтревожи особено. Защото Мишо Мишев си бе купил телефон! И като типичен продукт на своето време, той намери в него всичко, от което имаше нужда! По телефона можеше да провери прогнозата за времето, въпреки, че това не го интересуваше особено, защото не излизаше навън. Можеше да провери резултатите от мачовете, въпреки, че спортът не го вълнуваше. Имаше и обяви за продажба на стари автомобили, но къде да намери място за автомобил в тясната стаичка?

Мишо Мишев не сваляше поглед от телефона и понеже нямаше желание да говори с хората, които вече познаваше, един ден набра непознат номер. Бе изгубил представа за времето- оказа се, че е три часа през нощта… Някакъв мъж му кресна, че е идиот за да звъни по това време и затвори. Следващият опит даде същия резултат, нарекоха го маниак. Но той не се отказа, звънеше и звънеше… докато накрая, о, чудо! Откри, че има хора като него, за които телефонът беше всичко. Цял нов телефонен свят! Някакъв музикант свиреше на китара по телефона, защото бил неразбран от обикновените хора, друг, явно неоценен художник, показваше или описваше картините си. На тези, които не вярваха в обществената медицина, лекар даваше съвети пак по телефона. Развълнувана жена четеше безкрайни стихове, които никой не искал да публикува… мъж четеше още по-безкраен роман, гениален, според собственото му мнение, но отхвърлен от някакви си там литературни критици… Имаше и преводач, който поддържаше връзка с хора като тях от други страни и континенти. Всеки от тях бе намерил мястото си в телефонния свят!

Един ден му позвъни някаква жена. Поговориха си дълго и приятно. Жената му каза му името си и му обясни, че е млада и привлекателна. И той веднага се влюби! След няколко разговора се ожениха. Любовта е сляпа, както казват поетите!

Времето си минаваше. Някъде по телефонната линия се появиха тяхни деца. Мишо Мишев чуваше само гласовете им, когато му се обаждаха по детските си телефончета. Слушаше ги с удоволствие, а понякога им разказваше какви интересни неща е научил от телефона си.

Мина време, децата станаха ученици, после студенти, смениха си телефоните и Мишо Мишев изгуби връзка с тях. Така и не разбра дали има внуци. Жена му също спря да се обажда, но когато той й позвънеше, телефонът й непрекъснато даваше заето. Той заподозря, че тя е в постоянен междуградски разговор с някакъв друг мъж.

Това не го разтревожи особено. Повече го притесняваше фактът, че грижовната му майка отдавна бе престанала да му носи храна. За щастие, под кревата все още се намираха някакви консерви.

Мишо Мишев достигна преклонна възраст и почти бе забравил за света навън. Но един ден, нещо стана- чуха се оглушителни гърмежи и трясъци, трясъци и оглушителни гърмежи. Шум до небесата! Страхотия!

После настъпи тишина. Мишо Мишев имаше желание да разбере какво става навън, но нямаше смелостта да напусне приземната си стая.

Най-лошото бе, че телефонът му замлъкна. Както се казва- ни звук, ни стон! Силно огорчен и съвсем объркан, той постави телефона си в рамка, като всеки ден забърсваше праха от него, с надежда някой да му се обади. Напразно!

 

Но един ден…неочаквано…някой пъхна под вратата му пощенски плик. В плика, разбира се, имаше писмо. Да, писмо! Изписано на ръка с мастило, върху лист хартия. Мишо Мишев размаза с пръст една от буквите, дълго гледа мастиленото петно и замислено рече:

– Я, гледай! Светът започнал всичко отначало…

А той започна да срича написаното в писмото.

Орлин Крумов
за в. “България СЕГА”

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияКак да разпознаем бърнаута и какво можем да направим?
Следваща статияСашо Диков: „Слави се самоубива. Все още не вярвям, че го самоубиват!“
Колумнист ("Литература", "Гледище", "Българският Чикаго") - в. "България СЕГА". Орлин Крумов е работил като журналист във в. „Стършел“ в периода 1984-1991 г. Автор е на книгите с хумористични разкази „Кой от двамата?“ (1987; съавтор М. Вешим) и „Лов на лъв“ (1990), на сборника с повести „Пробуждане от цветен сън“ (библ. „Смяна“, 1990), както и на две книги за българската емиграция в Чикаго: „Чападжиев“ (1996; 2010) и „Чикаго, малка българска столица зад океана“ (2006). Носител е на националните литературни награди: за фантастика на сп. „Орбита“ (1989) и на Съюза на българските журналисти за хумор и сатира (1989). Издател е на в. "Good Luck" (Chicago, 1992-1996). Четири негови книги се намират в Библиотеката на Конгреса (Вашингтон). Фейлетони на Орлин Крумов са преведени и публикувани в Русия, Унгария, Полша и Румъния. Е-майл: [email protected]

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here