Как да постигнем човещина, морал и мир в света чрез правилно възпитание

от

Как се изгражда човешко морално отношение още от ранна детска възраст и ползите от него? Може ли да се запази мирът по света, в чиято основа е зародено доброто и искрено човешко поведение?
Всеки от нас се ражда с чиста и невинна душа. За да се изгради като личност, огромна роля изиграват родителите за това. Възпитанието е в центъра на всичко.
Няма лоши деца, има родители, които не успяват по адекватен начин да покажат, онагледят и възпитат правилно децата си, да бъдат добър пример за тях. Необходимо е да бъдем добри, отзивчиви, спокойни и дори учители , за да успеем да изградим и запазим доброто, невинно и човешко отношение (поведение) в тях, нашето бъдещо поколение, т.е. нашите деца.
Човещината е неизмеримо понятие, което може да запази мира и спокойствието в цял свят.
Как да опазим и реализираме детското невинно поведение, как да го съхраним за цял живот в този динамичен и объркан свят?
Защо в повечето случаи обвиняваме политиците, за несгодите ни? Да, отчасти е така, но нека не забравяме, че и те са родени от майка и те също са преминали през възпитателен процес от родители. Те са хора като нас и понякога е нужно да се напомня, за това.
Защо всеки в даден момент при определени обстоятелства или несгоди, се връща в мислите си в миналото, в безгрижните си детски години?
Точно поради една единствена причина-доброта, липса на проблеми, невинна душа и един по-светъл поглед за живота през детските очички. Детство, изпълнено със смях, детски глъч, безгрижие и чиста детска помисъл. С течение на годините и натиска, упражняван от живота, с безброй проблеми, които озлобяват нашето ежедневие, забравяме в даден момент за детското в себе си и търсим по-лесния начин за спасение.
Живота е изпълнен с борба, с непрестанен труд и поражения, но в никакъв случай не трябва да забравяме, че ние сме примера за нашите деца, за поколенията ни и трябва с човешко поведение и разговори да преодоляваме трудностите и препятствията. Те подражават на нас, родителите.
Всички деца по света са еднакви по душа, поведение, стремежи и мечти. Разликата е само в цвета на кожата и родния им език. Човешкия език, с който комуникираме всички е един и същ-майчиния, както и моралното ни поведение!
Какво се крие в една детска невинна душа? Защо се откроява от тази на възрастните?
Отговорът е много прост: родителите трябва да съхранят оптимистичната сърцевина, да възприемат детето като чудо на природата, като Божий дар, една възвишеност, а не като наша даденост. Всичко изглежда много опростено в детската душа, един невинен поглед, добър порив и виждаш света изпъстрен с широка и голяма гама от искрящи, изпълнени с живот цветове.
Детето израства с добро поведение и възпитание, тогава, когато родителите успеят да обяснят, покажат по-добрата страна на живота, да се акцентират върху дребните и второстепенни неща, които ни правят щстливи. Винаги да се помага в труден момент, с усмивка, дума или дело. Така всеки ще постигне по-голям баланс в живота на себе си и околните. С помощ към ближния си, всеки ще дава по-добър пример на децата си и всяко следващо поколение, ще живее в един по-чист и светъл свят.
Когато виждаме децата си щастливи и ние сме радостни, от това, че успяваме с малко средства и много любов да сбъднем някоя и друга тяхна мечта. Необходимо е да ги научим да мислят в позитивна насока, да се извади на показ добротата им и чрез редица разговори за предстоящия им живот да отвръщат на злото с добро. Винаги трябва да се базираме с нагледни ситуации. Ние не можем да подготвим изцяло бъдещето за децата си, но можем да ги подготвим за бъдещето. Човешкото във всеки е най-хуманната черта в характера ни. Не е важно с какви дрехи израстват децата ни (маркови или не), важното е колко пъти са помогнали, моралната страна да надделее над материалната. От нас като родители зависи, дали ще разделяме децата си на бедни и богати и дали ние не създаваме конфликти между тях. Това е нечовешко и неадекватно поведение. Това е само един пример за една човешка постъпка, която дава доста размисъл и води до промяна в мирогледа на нашите деца.
Душата се лекува само, ако бъдеш дете или погледнеш и откриеш нуждите в техните очи. Добрата грижа и възпитание, добрия тон в разговори и поведение е достатъчна за изграждане на цялостна и пълноценна човешка личност.
Изпитваме радостни емоции, когато погледнем в чистите, без озлобление или завист детски очички. Тези две любящи очи, крещейки за любов, грижовност, внимание и изслушване, блестукащи като звездици, търсейки свои сънародници. Това е показателен пример за нас възрастните. Те не се вълнуват от материалното ( дрехи, пари и др.), те търсят само обичта ни, грижите ни към тях и напътствията, които получават за да живеят в един по-нормален и опростен свят, да изградят нормални човешки норми за поведение. Имат нужда не от войни, конфликтни ситуации и проблеми, те имат нужда от здраве, мир, безгрижни години и много любов.
Някои деца успяват да съхранят и оценят много повече една играчка с години, пазят я и показват благодарността си за разлика от тези, които всеки ден получават по една. Децата не се възпитават с много пари, а с много отделено време и правилно човешко отношение, възпитано поведение. За да оцениш един подарък или жест, трябва да си готов да го изгубиш и да го осъзнаеш едновременно.
Децата са Божий дар, полагаш грижи за тях години наред, преминаваш през трудни и щастливи периоди редом с тях и дори се учиш от тях. Да бъдеш сърдечен, да прощаваш, да не очакваш да ти се върне, да гледаш живота през пъстри нюанси, дори и когато навън е мрачно и тъмно.
За да си миротворец, трябва да намериш вътрешния мир в душата си, само тогава може да разбереш, какъв е живота без мир.
Мирът се заражда още в ранна детска възраст, чрез думи, примери и дела. Децата да си споделят играчки, да изказват мнението си по даден въпрос без притеснения или срам, да ценят всеки малък детайл, да не приемат нищо за даденост. Да се научат на труд и морална подкрепа.
Ако успеем да положим основите на всичко това в детския мозък, ние можем да се гордеем с това, което сме постигнали. Дали сме добър и благочестив пример на децата ни. Голяма роля допринасят и учителите, с които нашите деца поемат образователния си път в училище.
Тази статия я пиша с една цел: да запазим мира по света и да няма гладни и лишени от обич деца, а да създадем един по-добър и равностоен мирен свят за нашето поколение.
Бъдете здрави и нека положим едно по-добро начало за идното ни поколение. Нека се замислим и открием грешките, допуснати от нас, да ги поправим и да бъдем по-отзивчиви един към друг!