ДЯДОВОТО НАСЛЕДСТВО ЗЛАТНО

фейлетон

Всичко започна с едно писмо.

Най-обикновено писмо, от тези, дето пристигат по пощата.

Иван Иванов го отвори и от съдържанието му разбра, че навремето дядо му е имал в къщата си общински водомер. Сега, обясняваше накакъв чиновник, нещата се били променили – дядото го нямало, къщата била съборена, а общината се превърнала в “съвет”, който от своя страна, се превърнал в нова община… И тъй като новата община се явявала единствения законен наследник на старата община, а Иван Иванов на своя дядо, то Иван Иванов трябвало да върне водомера в тридневен срок.

Наследникът хвърли писмото в кошчето и скоро забрави за него.

Но след три дни, рано сутринта, в дома му пристигна някакъв тип, който се представи за инспектор по водомерите в общината. Докато Иван Иванов сънливо се прозяваше и пристъпваше от крак на крак на входната врата, онзи учтиво обясни, че е дошъл да вземе водомера.

– За какъв водомер ми говориш? – прозя се още веднъж домакинът. – Откъде да го изкопая, по онова време даже не съм бил роден…

– Ако не можеш да го върнеш, ще трябва да го заплатиш.

– Да го заплатя? – намръщи се Иван Инанов. – Изгнило старо желязо, което даже не съм виждал! Ти луд ли си?

Инспекторът също се намръщи:

– Наслушал съм се на обиди, все от хора като тебе – безотговорни! Но разбери – или ще върнеш заграбеното, или ще алармирам обществеността!  И органите…

Домакинът хлопна вратата и сметна случая за приключен.

Но от този ден, сянката на водомера започна да го преследва на всяка крачка!

Случайно или не, всеки път когато включеше радиото, имаше беседа за решаващата роля на водомерите за пестенето на водата. По телевизията показваха пресъхнали язовири, критикуваха разхищението на вода и разбира се, водомерът се явяваше важен фактор за излизане от тази криза. Група младежи изкачиха някакъв висок връх и заявиха, че няма да слязат докато не се потърси отговорност на виновника за сушата.

В магазина, продавачката разказваше, че някакъв иманяр от квартала изкопал златен тракийски водомер и го продал в чужбина. Хората цъкаха с език и клатеха глави:

– Такива сме си ние…продажници!

Друг обясняваше, че злосторникът е откраднал водомера от детската градина.

Появи се творчески екип и обеща да напише сценарий за филм по този случай… Филмът вече имаше работно заглавие “Съдбата на водомера”.

Абе, идиоти всякакви, мислеше си Иван Иванов и се опитваше да не обръща внимание на всичко това.

Обаче, не след дълго, работата позагрубя. От съда пристигна писмо, в което се посочваше сумата, която Иван Иванов трябваше да плати. А със съда шега не бива. Грижливо бе прибавена и лихвата, натрупана през годините…

Отгоре на всичко, в работата му дадоха двадесет и четири часа срок да напусне по свое желание.

Иван Иванов се прибра в дома си, дълго се взира в тапета на стената, после отвори шкафа и извади бутилка коняк. И тъкмо да си налее, някой потропа на вратата.

Беше инспекторът по водомерите.

– Добър вечер! – поздрави онзи. – Идвам да те успокоя – водомерът не е бил на дядо ти, станала е грешка. Така че, няма да го плащаш.

– А… Не, не! Ще го платя.

– Не ме разбра. Станала е грешка.

– Ти не ме разбра! Ще го платя двойно, тройно, колкото кажеш. Защото утре ще се окаже, че пак има грешка. На, вземи! Само да ми се махнеш от главата, кожодер такъв!

Инспекторът с погнуса подуши въздуха:

– Ти си пиян! Дойдох за да си поговорим човешки, а ти ми предлагаш пари…

Все пак, той грижливо прибра парите в джоба си и си тръгна. Неочаквано спря на входната врата, обърна се и бавно каза:

– И един приятелски съвет… Откажи алкохола! За твое добро е.

Орлин Крумов
за в. “България СЕГА”

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияПАМЕТ: КОИ СА БЪЛГАРИТЕ С БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ?
Следваща статияКак да постигнем човещина, морал и мир в света чрез правилно възпитание
Колумнист ("Литература", "Гледище", "Българският Чикаго") - в. "България СЕГА". Орлин Крумов е работил като журналист във в. „Стършел“ в периода 1984-1991 г. Автор е на книгите с хумористични разкази „Кой от двамата?“ (1987; съавтор М. Вешим) и „Лов на лъв“ (1990), на сборника с повести „Пробуждане от цветен сън“ (библ. „Смяна“, 1990), както и на две книги за българската емиграция в Чикаго: „Чападжиев“ (1996; 2010) и „Чикаго, малка българска столица зад океана“ (2006). Носител е на националните литературни награди: за фантастика на сп. „Орбита“ (1989) и на Съюза на българските журналисти за хумор и сатира (1989). Издател е на в. "Good Luck" (Chicago, 1992-1996). Четири негови книги се намират в Библиотеката на Конгреса (Вашингтон). Фейлетони на Орлин Крумов са преведени и публикувани в Русия, Унгария, Полша и Румъния. Е-майл: [email protected]

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here