ПАМЕТ: КОИ СА БЪЛГАРИТЕ С БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ?

Някои от европейските държави днес нямат действащи аристократични системи, но пазят ранговете си за поколенията

Когато говорим за българска аристокрация, обикновено темата обхваща няколко подтеми и акценти. Аристокрацията ни е избивана последователно през годините, като началото е още от средата на Х в., когато са избити 300 болярски рода. Следва княз Борис I, който погубва 52 болярски рода при Покръстването ни. По време на османското завоевание само в Търново са посечени 110 боляри. Български първенци, вероятно и аристократи са били физически отстранявани и във войните, които България води със сърби, гърци и румънци през годините на утвърждаване на държавата ни. Не бива да се пропуска и така нареченият „народен съд“, при който е избита почти цялата българска интелигенция, една голяма част от която е и наследник на аристократичните ни родове.
Много българи в годините на комунистическо управление в Бълргария крият произхода си, крият, че са наследници на велики генерали, прославили имената си и България по време на войните за национално обединение и Освобождение. Това е така, защото по време на комунизма у нас, тези герои не бяха зачитани, те се представяха като „монархически герои“, сякаш са се сражавали по бойните полета не за българския народ и за България, а за царя. От друга страна, комунистите поставяха на историческата авансцена не личностите, а събитията, въпреки, че събитията се пораждат имено от личности, а не от самосебеси.

Ген. Владимир Вазов с тримата си синове, които имат право на благороднически титли по наследство. Снимка: statii.troyan21.com

Такива наследници, на такива изявени български герои – генерали и офицери, политици, които по право и по чест са имали разрешението да носят благороднически титли, са се крили в тъмните времена на съветската власт в България. В онези години благородническите титли са приемани за елемент на така наречената „царщина“, един от най-големите тръни в очите на комунистическата власт. Точно това те искат да изкоренят, за да се обезличи елита на страната ни и да се създаде един нов елит, партизиран, идеологически, чуждопоклоннически, безроден, който налага една чужда власт в родината ни.
Има обаче един факт, който сякаш през годините се пропуска и това е така наречената военна аристокрация, която би трябвало да е жива и днес. Става дума възрожденски деятели от емиграцията в Русия, които са били на руска държавна служба. През 1722 г. руският цар Петър I нарежда проучване на регламента на аристокрацията във всички европейски дворове и издава закон – “Табель о рангах”, с който определя 3-те вида аристокрация, всеки с по 14 класа, със съответните им права, привилегии и обръщение към тях. Това са военна аристокрация (всички офицери и подофицери до пряпорщик); дворцовата аристокрация (канцлери, камерхери и т.н.) и служебната аристокрация – т.нар. “Статски съветници”, по същество висши държавни служители.
От българите на руска служба статски съветници са Найден Геров, Васил Априлов, Никола Палаузов. Няма потвърдена информация, но по всяка вероятност такива са и Н. Василиади, Тодор Минков, Иван Денкоглу, Спиридон Стомоняков.
Съгласно “Табель о рангах”, всички подофицери и офицери в руската армия имат аристократичен статус и официалното обръщение към тях е “Ваше благородие” . По този закон, всички български офицери, завършили руски военни училища и академии до 1917 г., както и тези, служили в руски части, включително и офицерите и подофицерите от българското Опълчение, също следва да имат статут на руски аристократи. Такива са генералите Николаев, Хесапчиев, Муткуров, Р.Петров, Димитриев, Мих.Савов, Г.Вазов и др.
Една кратка справка показва, че въпросните генерали са починали приблизително между 1891 г. и 1942 г. Това означава, че техни наследници със сигурност могат да се открият днес. Наследници на аристократичните ни родове Богориди, Мицо, Балина, а особено на Шишмановци и Асеневци, по-трудно могат да се открият, защото са се претопили. Те са се женили умишлено за обикновени хора, за да се прикрият, предимно след завоеванието ни от османците, а някои дори приемат исляма, за да си запазят поне част от привилегиите.
Наследниците на генералите ни обаче днес трябва да са на 80-90-годишна възраст, а и те със сигурност имат свои наследници – внуци на въпросните генерали, които са аристократи по право. Това са представители на въпросната военна и служебна аристокрация, а титлите се предават по наследство.
Тук не става дума за монархизиране на обществената стратиграфия, а за отдаване на една заслужена почит към онези, които са направили нещо за България и са оставили имената си в историята ни. В Германия и Франция например и днес има благородници – графове и графини, маркизи, въпреки, че и двете държави са републики по устройство, но те уважават своите изявени личности, които и по право, и по наследство носят славата на своите предшественици.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега“ в София

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияЖИВОТИНСКА ЛЮБОВ
Следваща статияДЯДОВОТО НАСЛЕДСТВО ЗЛАТНО
Венцислав Жеков - колумнист (в. "България СЕГА") Активен журналист с близо 30-годишен стаж в български и чуждестранни медии. Завършил е „История“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и е специализирал „История на Византия и балканските народи“. Автор е на няколко книги, стихосбирки, документални изследвания и брошури. Управлява два тематични информационни блога: http://vencijekov.blogspot.com/ и http://stoioivanov.blogspot.com/. Интересите му са в областта на историята, политиката, документалистиката, философията и езотериката.

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here