Българите исторически винаги сме били емигранти като народ
Българите сме народ-емигрант. Това сочи историята ни. С началото на пандемията от COVID-19 българите навсякъде по света притихнаха, появиха се призиви, всички да се събираме в пределите на държавата ни, но дали това е възможно, дали е полезно и за държавата, и за хората тук, а и за емигрантите ни по света…?! Има дори и такива предсказания, за които говори писателят-езотерик Христо Нанев. Става дума за пророчества на медиуми като Слава Севрюкова, Любомир Лулчев, Ванга и Стойна Преподобна. Те всички говорят за етап, в който всички българи по света ще започнат да се завръщат към родните си корени в България. Твърди се, че именно една такава мощна вълна на българи към България ще промени коренно държавата ни.
Още с възникването на пандемията някои групи българи започнаха да се завръщат. Сега обаче наблюдаваме и процес на политическо активизиране на българите извън България, които все по-често се интересуват и не само се интересуват, но и активно работят за политически каузи в България, което също е едно своеобразно „завръщане“ на тези хора към корените им и към родината им.
Големият въпрос е, защо се стигна до тук, защото има няколко подобни вълни в миналото. Масовата вълна в много по-малки мащаби е по време на османското владичество. Това са българи-мигранти в Румъния, в Сърбия, Русия, в Гърция, участници в съпротивителни движения на други народи, търговци. Българите са пътували свободно в границите на империята. Тогава, още преди Освобождението ни от османска власт, именно емигрантите ни променят мисленето на хората в българските земи и постепенно се стига до осъзнаване на необходимостта от въстания, които допринасят за Освобождението ни впоследствие. Сега наблюдаваме една втора подобна вълна, която се очаква да изиграе една никак не по-малка роля за България днес.
По времето на войните за национално обединение много млади хора, които са учили или работили в чужбина, се завръщат, за да вземат участие в този уникален патриотичен подем. Това е един пленителен възторг на българите извън България, на емигрантите ни в онези години.
Ние сме емигранти обаче още от времената на прабългарите, които вероятно проникват в Европа през IV век, съгласно текста на Анонимен римски хронограф от 354 г. (препис на текст от 334 г.). В началото на VII век те вече са част от Тюркския хаганат и начело с хан (или кан, кън) Кубрат възстават през 632 г. Кубрат основава Стара Велика България и обединява прабългарските племена в племенен съюз, притежаващ някои от белезите на държава. След смъртта на Кубрат, синовете му поемат по различни пътища – отново са формални емигранти. Хан (Бат-)Баян остава на териториите на баща си (за които не знаем с точност, а само условно). Хан Аспарух създава Дунавска България – една държава, по съществото си емигрантска. Хан Кубер се заселва в Македония, а хан Котраг създава Волжка България.
България се подържа в момента на два фактора – българите вътре в България и българите извън България – емигрантите и това винаги е било така. Тези етапи на движение в страната и извън страната винаги е бил особено плодотворен за нас българите.
Осъзнавайки риска, да се подхлъзнем по вълната на евтиния патриотизъм, трябва да осъзнаваме, че някои българи, които се завръщат отново в България, дори две, че и три, не рядко, поколения, не идват, за да спасят България. Нещата са и по-дълбоки, а и по-сложни. Първо трябва да видим, какво е накарало тези хора да напуснат родината си. Българите дълги години бяха ограничавани да пътуват по време на комунистическия режим. Това особено важеше за така наречените капиталистически държави. Това създаде едно голямо напрежение в страната. Когато падна „Желязната завеса“, мощен поток от българи се изстреля извън България. Точно тази емиграционна вълна беше в опозиция на статуквото тук, което продължаваше стария начин на живот. Това е благородна изселническа вълна, която спаси цвета на нацията от опорочаване вътре в страната, твърди писателят-езотерик Христо Нанев.
Българите се завръщат, когато са захранени от духа. Те ще се върнат, ако тук има условия, ако го няма духа, те ще дойдат, но пак ще си отидат, защото духът е свързващото звено. Връщането на милиони българи обратно в България е един от големите страхове на някои. Ние обаче не сме готови за това, защото, къде ще живеят тези хора като начало…ето това е евтин патриотизъм. Това обаче би било вдигане на по-високо ниво, защото биха дошли съхранените умове на българите от чужбина, които не са депресирани от живота тук.
Ние вървим от Освобождение към Освобождение, чрез Съединение, казва още писателят Христо Нанев.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България Сега“ в София
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”