Да видим звучи ли познато. Пакетчето чипс пред интересен (или безинтересен!) сериал след работа, онова излишно парче торта след уж бързия работен обяд, ежедневното пресягане за “нещо сладко” от забраненото шкафче – всички тези действия на похапване, когато не сме гладни, могат да спаднат към категорията “емоционално ядене”. Защото ни е скучно, тревожни сме, изнервени сме, сроковете са прекалено кратки, не сме се наспали и се чувстваме отпаднали. И така нататък. Причините са различни при всеки, но си приличат по това, че рядко причината е “Гладен съм, тялото ми има нужда от храна.”
Има разлика между действията, които извършваме, защото искаме преживяването осъзнато и доброволно, и действията, които се чувстваме непреодолимо притиснати да извършим – защото просто не успяваме да се противопоставим на импулса, макар че бихме предпочели да можехме!
Емоционалното ядене (или преяждане) често спада към втория вид действия. Ние не се храним, защото е дошло време да утолим глада си, нито защото искаме просто да доставим удоволствие на сетивата си. Причината да похапваме отвъд заложените планове за хранене се намират в сферата на емоционално мотивираните действия. Но често ние нямаме представа за естеството и даже за наличието на емоцията, която ни подтиква към ядене. Тази емоция често е желателно неосъзната – защото е неудобна. Тя се развива самостоятелно, “на заден план” от настоящия момент и понеже не може да намери изражение или облекчение в истинското действие, което би донесло неприятни последствия, тази неосъзната емоция поражда безпокойство, което сякаш затихва – когато го “запушим” с храна. Така се формира рефлексът да тушираме неудобните чувства, които изискват неприятни размишления и трудни решения, с храна.
Повечето хора, които се борят с навика да похапват повече отколкото искат, често се опитват да решат проблема с прилагане на воля. Следват диета, разсейват се от импулса за ядене с предварително измислени странични занимания или стискат зъби, лишавайки се – докато волята издържи. Недостатъкът на този подход е това, че той не решава задачата изцяло, а само отстранява насила симптома – сдържаме се докато издържим. Но щом волята за самоналожено въздържание от храна свърши, отново и с двоен замах се насочваме обратно натам, откъде досега сме бягали. Пакетът с чипс. Желаем го и го правим, въпреки пълното знание как ни вреди.
Затова можем да опитаме различна стратегия. Вместо да се справяме с преяждането с воля и дисциплина, а после да се връщаме към него, понеже волята ни е свършила, може потърсим причината за своето безпокойство. Колкото по-сложен е въпросът, който ни измъчва, толкова повече нужда от насочване ще имаме, за да открием истинската емоция зад компулсивното хранене (компулсивно означава извършено по вътрешна принуда, за да намали тревожността, а не за да породи удовлетворение). Сложните въпроси, които в някои случаи психологията определя като “вътрешни конфликти”, се разкриват най-ясно в светлината на диалога. Вътрешният конфликт често се състои от две желания, които не могат да бъдат осъществени едновременно. За да имаме едното, губим другото. Усещаме, че няма “вярно” решение, нито печеливша посока. И това усещане за безизходица (често несъзнавано) поражда импулса (често несъзнаван) да облекчим неясната тревога с какво? С ядене. Моменталната допаминова “инжекция”. Донася мигновено отърсване от неудобното изживяване, но ни държи заложници на стария навик. Равносилна по своя облекчаващ ефект на редица други вредни навици, без които “не можем” и които ни съпътстват години наред.
За да намерим истинското решение на въпроса, можем да опитаме нещо парадоксално – вместо да се борим с проблема с преяждането като го потискаме или отстраняваме, можем да направим честна ревизия на житейската си ситуация и да проверим откъде би могло да идва нашето усещане, че сме в капан, че има нещо, което ни измъчва, тревожи и раздвоява. Услугите на терапевт са незаменим ресурс в процеса на това вътрешно изследване, което изисква кураж и търпение, но въпреки липсата на гаранции, че промяната ще се случи бързо, оставя отворена възможността за това, че в даден момент ще наредим ребуса на своите истински нужди и страхове, а с това естествено ще загубим и желанието да ги “изцеряваме” с допълнително ядене.
Гергана Праматарова
https://www.native4native.com/
@native4native (https://www.facebook.com/native4native)
за в. “България СЕГА”
Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.
Издателите на в. „България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема „Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
