Милена Милева е една млада жена, майка и съпруга, която иска да научи повече за света, в който живеем, чрез философията на източните религии. Самата тя е родена в Русия, живяла е в България, учила е в Япония, а сега – в САЩ със семейството си. Провокирана е от желанието да преподава и да учи децата, с което се занимава в момента. Бе поканена да гостува пред българската общност в Чикаго и с радост прие поканата. Срещата с Милена на 12 юни 2021 г. в културен център «БЪЛГАРИКА» се превърна в едно от интересните събития, което макар и за малко, ни пренесе в страната на изгряващото слънце – Япония. Страната умело е съхранила и грижовно поддържа всички древни свещени места, храмове, паметници, традиции и обичаи. Минало и съвремие се преплитат навсякъде. Ооформлението на пространства в японската култура, се е превърнало в мярка за духовна извисеност. За всичко това – в интервюто с Милена.
С.Г.: Здравей, Милена. Ти си родена в Русия, учила си в Япония, живяла си в България, а сега имаш семейство тук в САЩ. Какво е вътрешното ти определение за принадлежност?
М.М.: Да, родена съм в Оренбург, завършила съм Софийския университет, била съм на специализация в Тохоку. Сега живея в Уисконсин и се занимавам с преподавателска дейност. Определям се като рускиня. Но и като българка. Трудно е за обяснение. България е в сърцето ми и изпитвам силна носталгия. С удоволствие преподавам български на деца израснали в чужбина. Нося в себе си и част от Япония, както и Америка.
С.Г.: Защо избра да отидеш да живееш и да учиш в Япония?
М.М.: В Япония бях две години на специализация в престижния университет Тохоку в Сендай. След като завърших степен бакалавър по специалност Политология, реших, че в света има още много за откриване. Много малко учим и знаем за Изтока. Затова записах магистратура „ Източно-азиатски култури“ с фокус върху Япония. Тогава се роди мечтата да отида в Япония. Исках да открия и опозная тази магия. Моето желание се сбъдна.
С.Г.: Какво е най-трудното, с което европеецът и специално българинът, не може да свикне в Япония?
М.М.: Много неща поразяват съзнанието от момента, в който стъпиш в тази страна. Тяхната почтеност, възпитание и уважение. Красива и необикновена архитектура. Чистота. Едно от най-трудните неща е езика, начина на комуникация. Японската култура е ярка и крещяща, както в преносния, така и в буквалния смисъл. Но определено е дар да се усети тази различна Вселена и аз съм благодарна за този шанс.
С.Г.: Какво не може да разбере европеецът в Япония?
М.М.: Трудно е да се разбере тяхната жертвоготовност и причината, поради която го правят. Това се крие и в начина на възпитание. Връзката им с корените, религията и вярванията. По-правилно е да се каже – религиите. Там те са около 300 на брой. За тях миналото е живо, и колкото и странно да звучи, смъртта съществува съвместно с живота и може би е важно отношението към нея. Дори във всекидневието. Там е напълно прието да се говори за призраци, например. Също така японците са много честни. Там кражбата е много рядко срещано явление, съответно и престъпността. Вероятно самоубийството е много трудно за разбиране като явление.
С.Г.: На какво според теб се дължи успехът на страната като водеща икономическа сила?
М.М.: Тяхната организираност и дисциплина. Перфекционизъм, желанието да са първи във всичко. Стремежа да даваш най-доброто от себе си. Чувството на гордост, че са японци. Също така капитала, който влагат в развитието на интелекта, както на японците, така и на чужденците, които често допринасят за развитието на държавата.
С.Г.: Как японците се отнасят към миналото си, към древната история?
М.М.: Миналото е неделима част от съвремието. Японците уважават традициите си. Храмовете са неделима част от всекидневието и празниците. Ритуалите присъстват и в много действия. Както например при всяко ядене се отправят молитви към боговете. Важен е дори начина, по който обличаш една дреха.
С.Г.: Какво е най-важното за теб, което научи там?
М.М.: Отговорност. Да приемам нещата такива, каквито са. Взаимопощ и трудолюбие. Особено по време на голямо земетресение и цунами. Невероятното мъжество на японците е наистина вдъхновяващо.
С.Г.: Какво е най-важното послание при срещата ти с българската общност в Чикаго на 12 юни тази година?
М.М.: С голямо удоволствие ще разкажа за страната на Изгряващото слънце. Искам да покажа какво носят жените в Япония през лятото. Най-вече по време на фестивалите. Искам да разкажа за историята, митологията и обичаите на страната, както и за японската литература. Бих искала да спомена големия български японист Братислав Иванов.
С.Г.: Пожелай нещо на българите в Чикаго и на читателите на в-к „България СЕГА“.
М.М.: На първо място бих искала да благодаря на всички за отделеното време. Това е най-ценния подарък, който някой може да сподели. За мен е удоволствие срещата с вас. Както казват японците – окьотцукете! – добре поработихме! Аригатоу!
>
Снежана Галчева – Председател на Салон за българска култура и духовност
За в-к «България СЕГА»
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”