След последните парламентарни избори у нас се появи едно почти граничещо с ерес твърдение, че едва ли не българите в чужбина не бива да имат правото да гласуват. Те били избрали Слави Трифонов и се подиграли с вота на българския народ и затова, видите ли, не трябвало да имат право да гласуват, защото те живеели там и не би следвало да имат правото да определят съдбата тук…!
Нека обаче да тръгнем постепенно по реперите на това крайно твърдение! Първо, българите в чужбина са не по-малко българи от тези, които живеят и работят в рамките на българската държава, дори понякога са по-българи и от тези в самата България! Говорим за българска народност, а това понятие не борави с географските обременености. Българи има на всички континенти.
Второ, същите тези българи-емигранти, в не малко случаи са принудени от социално-икономически обстоятелства, да бъдат емигранти. Те са напуснали България, не защото са „майкопродавци“, както се твърдеше, че бил казал един бивш премиер на България (слава на Бога, че е бивш…!!!), а защото са тръгнали да търсят по-добър живот, право, което има всеки нормален човек!
Трето, не тези хора избраха Слави Трифонов, защото една справка по основните градове на САЩ и Европа, дори и в Русия показа, че тази политическа формация води само в една секция в Лондон и в Чехия, докато дясното обединение „Демократична България“ на практика „отвява“ всички и води убедително извън границите на страната като цяло, което доказахме и на страниците на вестник „България Сега“, с конкретни примери.
Четвърто, лишаването на български граждани от правото да гласуват, ще капсулира политическата система в страната до степен на нечувано втвърдяване, което може да доведе постепенно и до внедряването на определен тип диктатура, разбира се, едва ли от онзи познат тип от не толкова далечното ни минало, защото едва ли Европа и НАТО, където членуваме ще го позволят, но все пак.
Проблемът не е в това, как и най-вече дали гласуват българските емигранти. Проблемът е, как осмисляме всички ние политическата система и най-вече новопоявилите се играчи на нея. Колко пъти ще се появяват „спасители“ и колко пъти ние ще им вярваме…!?!?!? И за това ли са виновни българските емигранти? Едва ли? Едва ли можем да оправдаем тази политическа неграмотност и с обективната циклична смяна на поколенията. Нима родителите не съветват своите питомци, как е било, за да не повтарят грешките на миналото…!? Вярно е и друго, всяко поколение има право на своите грешки, били те и политически, но понякога тези грешки са толкова тежки и обсебващи, че някои от тях наистина никога, ама никога не бива да се повтарят, за да няма отново концентрационни лагери, огради по границите, специални разрешения за пътуване в чужбина, а още повече – политически убийства, официален държавен тероризъм и насилие над човешката същност!
За да не се повтори това никога и никъде по света, когато се гласува трябва да се мисли с главата, а не със сърцето!
И тук не става дума за точно определена партия, нова или стара, а става дума за осмисляне на политически реалности. Колко пъти, наистина, приемахме някой да ни „оправя“, да ни „спасява“, да ни води към поредното „светло бъдеще“ и колко пъти бяхме не просто тотално разочаровани, а психически, (че и физически понякога) съсипани от това, че за пореден път сме излъгани…!?
До кога омайният аромат на условната промяна ще ни води за носа до там, докато разберем, че за пореден път са ни използвали като елементарен физически електорат и изборен планктон, който да осигури на едни чрезвичайни и напълно случайни „лидери“ една още по-временна слава, но и едни напълно реални пари!?
Примерите са наистина отчайващо много, но проблемът е в липсата на памет. Едно поколение не се сменя за един депутатски мандат. Тогава защо правим едни и същи грешки на всеки четири години? Знаем, че пак ние ще платим цената, но въпреки това тъпо и упорито правим едно и също, гласуваме като безволеви роботи, защото така сме свикнали, а сетне енергично протестираме срещу собствения си избор, сякаш някой друг го е направил, а не самите ние!
Сега отново имаме избор, отново ни предлагат да ни „спасяват“ – от американците, от руснаците, от турците, …от марсианците…! Време е обаче да изберем истински и честни хора, които да ни ръководят, не да ни управляват, защото всеки сам управлява себе си. Време е разумно и с национална отговорност да отхвърлим, ако се наложи дори и собствените си убеждения, в името на това да направим една трудна, но необходима крачка нагоре, в правилната посока, независимо, дали това е против собствените ни разбирания в момента. Понякога се налага дори да отрежем парче от нас, за да продължим напред – сиреч, да направим символична жертва в името на бъдещето. Никой не знае бъдещето си, но всеки може да спомогне в програмирането му – като мисли и действа с разум, с памет и с твърд характер, без емоции и без разсейващи мимикрии – днес и сега, защото утре вече може да е безвъзвратно късно!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега“ в София
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
