СОФИЯ: ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ – МИНАЛО И …МИНАЛО!

Паметникът на Съветската армия, наричан още МОЧА, в днешни дни. Снимка - https://citysightseeing.bg/

Винаги, когато стане дума за премахване на паметника на Съветската армия в центъра на София, се издигат едни вресливи гласове от всички страни на политическия спектър, според които, така се посяга на историята. Ясно е, че непознаването на историята е обезличаване на нацията ни. Ясно е обаче и още нещо, червената армия окупира страната ни през септември 1944 г. и въпреки това има паметник, посветен на нея в центъра на европейска България. Защо обаче няма такъв паметник в София на султан Баязид I Йълдъръм, нима това не е история също…!? По същата логика, защо нямаме паметник на Осман паша в Плевен…!? Нали и това е история! Защо историята е история тогава, когато е свързана с Червената армия, а когато става дума за османския период и османските военачалници, тогава историята сякаш престава да бъде история, така ли..? И не е ли това абсолютна проява на двоен научен аршин в самата същност на историческата ни наука!?

Паметникът на Съветската армия в годините на издигането му в българската столица. Снимка – http://zheleva-martins.com/

„Стъпки как и къде да бъде преместен Паметникът на съветската армия, представи новосформирана инициативна група на пресконференция в БТА. Целта е монументът, който е държавна собственост, да освободи пространството в общинския парк “Княжеска градина”. Мястото му е в Музея на социалистическото изкуство, предлага Мартин Заимов. Горан Благоев обяви, че има достатъчна документална база “този паметник да го няма”, написа https://www.dnevnik.bg/.
Нека припомним, че паметникът е построен с участието на едни от светилата ни в този тип монументално изкуство, в средата на 50-те години на миналия век. Никой не оспорва достойнствата на авторите на този паметник като професионалисти. Проблемът не е в тях, проблемът е в самия паметник. Той е анахронизъм от чутовна величина. България вече повече от 30 години не е в орбитата на СССР и Русия, страната ни е член на НАТО и ЕС. Имаме ясно очертани геополитически приоритети, които поне официално не включват общността на Русия и нейните геополитически интереси и щения. Още повече се оказва, че този паметник не е част от „договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската феерация и България от 1992 г. Той е построен и платен изцяло от българската държава. Бил е изграден с цел “да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политико-възпитателно значение”, както още пише https://www.dnevnik.bg/.
Има и още нещо. Опасенията са, че паметникът е държавна собственост и не може общината на столицата ни да вземе решение за демонтаж. Да, това е така, но същият този паметник е построен на земя, която е общинска собственост. Е това не е ли достатъчно основание същата община, която е собственик на земята под паметника, да поиска неговото преместване, поне…!?
И още нещо, къде в София има паметник от такава величина, както тази на така наречения „МОЧА“ – паметникът на Съветската армия, на Ботев, или на Левски, или на Вазов, или на Яворов, или на Аспарух, или на Симеон Велики, или на който и да било друг български държавник, политик, историческа личност..? Къде в София има български паметник, който да е поне колкото този на Съветската армия? Човек, ако се разхожда из центъра на София, ще попадне на паметника на Съветската армия, на Братската могила – съветска, на руската църква, на паметника на цар –освободител – руски, на Руски паметник и на какво ли още не…, а къде са българските паметници. С право някой турист би се заблудил, дали пък не се намира в някой руски град, а не в столицата на европейска и натоваска България!
За да сме честни пред историята, да, признателни сме на Русия, за това че съдейства за Освобождението ни, но нека не бъдем раболепни, овчедушни и коне с капаци. Тази война нито беше война за нашето Освобождение само, нито беше война, в която участва само Русия и руски войници, нито пък беше война, в която ние нямахме дейно участие с нашето опълчение.
Затова, за да бъдем честни и отговорни пред поколенията след нас, така, както нашите предци са били, с леки, но понякога и съществени изключения, трябва да признаем, че подобен монумент на чужда армия, каквато е и съветската червена армия, в София може да има тогава и само тогава, когато имаме поне два пъти по-големи паметници на Свети цар Борис I или пък на Паисий Хилендарски! Иначе, това говори за нас като квази-европейска нация, че се превръщаме в исторически мижитурки, вегетиращи от 9 май, до следващия 9 май…, а после пак и пак така…!
Рефлексът „Русия-освободителка“, трябва да бъде вкаран в мащаба на категоричната историческа истина. Защото дори и да ни е освободила Русия от османско владичество през 1877-1878 г., то това не е станало с червената армия, която ни окупира през 1944 г., това става с руската имперска армия, с която впрочем водим активни бойни действия през 1916 г. щик срещу щик! Къде тогава отива онова телешко умиление пред „братушките“, които ни освободиха, за да ни подчинят веднага след това…!?

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България Сега“ в София

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияБолен съм
Следваща статияКРАТКО ЗА НАЙ-КРАТКОТО
Венцислав Жеков - колумнист (в. "България СЕГА") Активен журналист с близо 30-годишен стаж в български и чуждестранни медии. Завършил е „История“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и е специализирал „История на Византия и балканските народи“. Автор е на няколко книги, стихосбирки, документални изследвания и брошури. Управлява два тематични информационни блога: http://vencijekov.blogspot.com/ и http://stoioivanov.blogspot.com/. Интересите му са в областта на историята, политиката, документалистиката, философията и езотериката.

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here