Униформите имат минало, но имат и бъдеще
„Снощи по време на събрание оркестърът в гр.Стилтън, Пенсилвания, реши да закупи нови униформи за музикантите. Ще бъдат осигурени около 40 униформи. Беше определен комитет, с цел да организира няколко обществени ангажименти, които се очаква да осигурят достатъчно средства за купуване на униформите. За членове на комитета бяха определени…“ и следват имената на хората. Това се казва в съобщение на вестник „Харисбург Телеграф“ от 15 ноември 1916 г. Един от членовете на комитета е Джоузеф Грейс (или още Йосиф Граас) – бивш капелмайстор от Стилтън и изтъкнат музиковед. Той е инструктор-ръководител в първият известен български емигрантски оркестър в САЩ – „Bulgarian Balkan Band“, създаден от емигранта от софийското село Бистрица, Стойо Крушкин, който е и капелмайстор на формацията.
Българите не обичаха униформи заради близкото ни минало, времената на комунизъм, когато униформите бяха нещо като социален статут. Именно от тогава този тип работно и институционално облекло бяха намразени. Времената, за които говорим тук обаче са съвсем други. Става дума за близките години след Балканските войни и малко преди Първата световна война, когато ентусиазмът е бил различен. Хората са били запленени от романтичната инерция на войните, когато армията ни печели наистина невероятни победи най-вече срещу своя вековен враг и поробител Османска Турция, но и се показваме като блестящи войници и пред съседите ни – останалите балкански държави, една не малка част от които също са били под властта на османците дълги столетия и се освобождават малко преди нас.
Така униформата създава тогава усещането за социална и национална принадлежност. Униформата е въпрос на чест, на гордост, въпрос на съпричастност към съдбините на народа и историческата съдба на региона. Става дума за униформа, която не унифицира хората и не ги прави еднакви а ги приобщава към обща цел и най-вече към обща кауза – каузата на националната идентичност и независимостта на страната, която тогава е все още толкова крехка.
Ето защо се отдава такова голямо значение на униформите, когато говорим за общо дело, а един емигрантски оркестър, създаден предимно от българи от Прилеп и Прилепско, а също и от Солун, някои краища на Сапарева баня и софийските села,е нещо повече от национална кауза. Този оркестър „Bulgarian Balkan Band“ е една малка България в голямата Америка. Оркестърът е създаден от Стойо Крушкин от Бистрица, Софийско и неговия приятел, съдружник и колега Христо Серафимов от Сапарева баня.
Към 5 юли 1917 г. Джоузеф Грейс вече е един от директорите на оркестъра на град Стилтън, Пенсилвания и е споменат в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от същата дата. Тогава отново става дума и за разпределяне на униформи, или костюми за бенда на града.
Грейс е споменаван още през 1915 г. като длъжностно лице в „Бенефишъл асосиейшън“ на департамента по мостовете и строителството към стоманената промишлепност на Пенсилвания. „През миналата 1914 и смъртни случаи. Дивидент от 9,36 долара бяха декларирани от „Бенефишъл асосиейшън“ на всеки от 410-те й членове“, се казва в съобщение на местния вестник „Харисбург Телеграф“ от 7 декември 1915 г. Към тази дата той вероятно все още не е бил в състава на българския емигрантски оркестър, който по всяка вероятност е създаден около година по-късно.
През лятото на 1914 г., съдейки пак по съобщение във вестник „Харисбург Телеграф“ от юли 1914 г., Джоузеф Грейс е помощник-библиотекар в оркестъра на Стилтън. В края на 1917 г. той пък вече е попечител по изплащането на един от най-големите дивиденти в размер на 10 долара, в „Бенефишъл асосиейшън“.
Има още един небългарин в състава на емигрантския ни оркестър „Bulgarian Balkan Band“ и това е Мартин Герхард. „Че музиката има енергия и чар отдавна е факт. Но че музиката има силата да съживи мъртвите никога не е било наблюдавано. Музиката има точно тази сила, казва Мартин Герхарт – фотограф, който има свое студио…Рано в събота сутринта той забелязал, че една от неговите златни рибки плувала с корема нагоре. Мартин бил много натъжен, повикал жена си и двамата решили, че рибата е умряла. Мартин хвърлил рибата в кошчето за боклук и малко по-късно, както се разхождал из фотостудиото си, си пуснал нови записи, които имал на фонограф. Мартин е от немски произход и е свирил голям брой немски военни маршове. След звуците на маршовете Мартин чул някакви шумове от кошчето за боклук. Той започнал да проучва тези шумове и се оказало, че рибата е жива. Така тя отново се озовала в големия аквариум на фотографа-музикант Мартин Герхард от „Bulgarian Balkan Band“.
Историята за златната рибка и немските военни маршове е разказана във вестник „Харисбург Телеграф“, в броя му от 15 декември 1914 г.
Венцислав ЖЕКОВ
в. “България СЕГА”
София, България
Снимки: архив на автора
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
