АЛЕКСАНДЪР ДЪРВОДЕЛСКИ: ДНЕС В БЪЛГАРИЯ НЯМА НАЦИОНАЛНО ВЪЗКРЕСЕНИЕ

 

“Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”
Материал №1

Едва ли има българин в Чикаго, който да не знае кой е инж.Александър Дърводелски или да не е чувал за един от старите български емигранти тук. За него е писано много, а и той самият с богатата си житейска сага и застъпник на национал-демократичната идея, сам продължава да пише богатата си автобиография. Започнал с прогресивните си възгледи още от младежките си години в България, когато е само на 14-15 години, той затвърждава и отстоява убежденията си по-късно в Чехия, Австрия и САЩ.
С 94-годишния инж.Александър Дърводелски се срещнах в дома му, в края на месец фувруари тази година. Пред мен седеше един достолепен българин, запазил гордата си осанка на човек, който винаги е бил отдаден на идеята си – постигане на демократично общество и защита на националната кауза. Той с вълнение отговаряше на зададените въпроси, усещаще се емоцията в гласа му, понякога очите му се насълзяваха. Върна се назад в годините, в които е отдал енергията и волята си, както за утвърждаване в професионален план, така и за обществената дейност като българин и човек.

ЗАЩО РЕШИХТЕ ДА ЕМИГРИРАТЕ ТОЧНО В АМЕРИКА?
А.Д.: Роден съм на 1 март 1927 в с. Мърчево, Фердинандско /днес Монтанско/. Напуснах България през 1948 г. и пристигнах в Чехия, заедно с мои приятели и брат ми. В България по това време, заради убежденията си, нямах никакъв шанс да продължа образованието си. В Прага учих за строителен инженер. Всички очаквахме страната ни да бъде освободена, но това не стана, положението беше много нестабилно не само в родната ми страна, но и в Чехия, затова решихме да не стоим повече в Европа, а да се установим в САЩ, Южна Америка или някои други свободни страни. Избрахме Америка, защото вече имахме информация от приятели, че условията там са добри, може да се намери работа, а освен това имаше и постоянни транспортни връзки. От Чехия заминахме за Австрия, където завърших образованието си и през 1957 г., заедно със съпругата ми, пристигнахме в САЩ.

РАЗКАЖЕТЕ НИ ЗА ПЪРВИТЕ ВИ 5 ГОДИНИ В ЧИКАГО
А.Д.: В САЩ, Чикаго, пристигнах през 1957 г. Началните години не бяха лесни, но бяха интересни, защото всичко беше ново и различно, трябваше да се учи много. Не знаех английски език и се наложи да ходя на курсове. Още след няколко месеца от пристигането ни с жена ми в Чикаго, успях да си намеря работа. Не сме имали никакви трудности, освен с моя английски в началото, но жена ми го владееше добре. Очакванията ми се оправдаха напълно, дори и за това да си намерим веднага квартира. Не беше трудно човек след като работи, да има и собствен апартамент. Имахме работа, имахме дом, цените бяха много ниски. В Чикаго започнах работа като чертожник в една инженерна фирма. По-късно започнах като строителен инженер в компания, в която работих в продължение на 20 години.

НАЗОВЕТЕ ЕДНО ЗНАЧИМО СЪБИТИЕ, КОЕТО СТЕ ЗАПОМНИЛИ В САЩ?
А.Д.: От личния си живот съм запомнил няколко значими събития. Едното е когато станахме с жена ми поданици, граждани на САЩ. Клетвата и получаването на американски паспорти беше едно много вълнуващо събитие за нас. Тази страна вече ни беше приела и ние се чувствахме като нормални и свободни хора, а не като чужденци. Това беше един от важните дни в нашия живот. Можехме спокойно да пътуваме, да работим, да бъдем част от тази страна.
Другият много вълнуващ момент за мен е, когато се явих на изпит, за да получа разрешение за работа като строителен инженер /лайсънс/. Този изпит трае два дни. Първият ден трябваше да се отговаря на зададени въпроси в продължение на 5 часа. Но аз още на втория час, след като прегледах въпросите, си предадох работата и тръгнах да излизам. Квесторите, много изненадани, дори малко с насмешка, ме попитаха дали се отказвам, но аз им отговорих: „Не, не се отказвам, отговорих на въпросите“. Бяха изненадани, че за толкова кратко време, аз съм успял да отговоря на всички въпроси. Така получих разрешението си за работа по специалността строителен инженер. Вече можех да давам удостоверения за стабилността на построените сгради, да подписвам и заверявам технически чертежи, да правя самостоятелни строителни планове. Бях възнаграден за усилията си.
Друго важно събитие за мен е когато успяхме да направим официално да се чества българският национален празник в Чикаго. Това беше наша /на Българския национален фронт/ цел. Събрахме се делегация и поискахме среща с кмета на Чикаго – Ричард Дейли. Той ни прие, казахме му какво искаме и подадохме молба. Със специална прокламация от кмета на Чикаго, издадена на 29 февруари 1960 г., датата 3 март беше обявена за Български ден в Чикаго. И това е заслуга на Българския национален фронт, едно от неговите постижения. От тогава и до днес, с малко прекъсване, българското знаме се издига в центъра на Чикаго и се празнува денят на България. Много съм радостен, защото и досега получавам поздравления по този повод от администрацията на Чикаго, а вчера /25 февруари 2021/ специално от Мария Папас получих поздравително писмо.

КАКВА БЕ АМЕРИКА, КОГАТО ПРИСТИГНАХТЕ И КАКВА Е ДНЕС
А.Д.:
Когато ние пристигнахме, Америка беше много добре организирана, животът беше по-лек, икономиката беше силна, цените бяха ниски, имаше възможност за всеки да си намери работа или да учи. Беше възможно семейството да си купи къща, да я изплаща и да живее добре. Бензинът беше евтин, а колите на много ниски цени. Определено животът беше много по-добър. Говоря за средата на 70-те години на миналия век. Сега всичко е доста по-различно и човек дори да има добра професия, не е толкова лесно да си поема разходите и да живее спокойно. Спомням си когато дойдох в Чикаго, че имаше около 1000-1500 българи. Повечетот от тях бяха политически емигранти. Те милееха за България, работеха за България и тя беше на първо място в живота им. Днес българите са хиляди, но те не са политически емигранти. Те са икономически емигранти и имат съвсем други цели в живота си. Това, което на времето нас ни интересуваше, за тях е на много заден план. Има и такива, които казват: „Аз не съм българин“ и дори и не си помислят да отидат да гласуват. Други заявяват: „Това мен не ме интересува“. Когато чувам такива думи, искрено се възмущавам. И това е разликата между нашето емигрантско поколение и днешното. Тогава бяхме българи, патриоти, докато днес повечето идват, за да спечелят пари.

КОЯ Е ЛЮБИМАТА ВИ СНИМКА ОТ ТОЗИ ПЕРИОД?
Г-н Дърводелски показа огромен албум, в който грижливо бяха подредени снимките от посещението на цар Симеон Втори в Чикаго.
А.Д.: Той дойде в Чикаго, за да се запознае с българската емигрантска общност и нейната дейност тук. Говорихме си дълго време за България. Посетихме и кмета Р. Дейли, който му даде прием, където присъстваха над 400 души. С това посещение царят много издигна името на България в САЩ.

КОГА СЪЗДАДОХТЕ ВАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ?
А.Д.: След кончината на д-р Паприков, бях избран за Председател на политическата организация „Български национален фронт“ в САЩ. Тази организация е основана през 1948 г. в Мюнхен от Христо Статев и Иван Дочев. Тя се обявява за премахване на комунистическия режим в България и за възстановяване на Търновската конституция. През следващите години са създадени клонове на БНФ в други западноевропейски страни. В Австрия също имаше организация на БНФ, където и аз бях член. Имаше клонове в над 30 страни. След като пристигнахме от Австрия в Америка, се свързах с д-р Паприков и се включих в организацията, която беше сформирана в Чикаго. Организацията беше силна – наброяваше около 60-70 членове. Събирахме се редовно и разсъждавахме, обсъждахме с какво можем да помогнем на България.

С КОИ ПОСТИЖЕНИЯ ВЪВ ВАШАТА ДЕЙНОСТ СЕ ГОРДЕЕТЕ?
А.Д.: Гордея се с професионалната си дейност на строителен инженер, с това, което съм оставил след себе си. Направил съм строителни планове на много сгради – на централата на застрахователната компания СNA, на щатския център в Индиана, на външното министерство във Вашингтон и много други. В Чикаго особено се гордея с проекта си на 48-етажната сграда, позната като червеното здание. В обществената дейност, освен като Председател на БНФ, съм горд и с дейността си по изготвянето на списание „Борба“ – издание на Централния управителен съвет на Българския национален фронт. То започва да излиза в Европа още след „окупацията“ на комунистите в страната ни. Най-напред в Австрия и Германия, а когато д-р Дочев се премества в Канада, то започва да излиза там, след това в Ню Йорк, а от 1963 г. – в Чикаго. Заедно с д-р Паприков редакцията се премести в Чикаго. Първите години го правехме на циклостил, след което отделните страници се събираха в едно. По-късно го давахме в печатница, но най-трудното беше разпращането на повече от 10 хиляди човека – слагане в пликове, лепене на пощенски марки и др. Нямаше никакъв абонамент, всичко се вършеше на доброволни начала. Наши членове бяха и основните дарители. В моя дом пазя всички броеве на списанието от началото на издаването му до последния му брой, подредени в архив.

КАК ОЦЕНЯВАТЕ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ЧИКАГО? КАКВО Е НЕЙНОТО СЪСТОЯНИЕ ДНЕС?
А.Д.: Мисля че е много трудно да се обедини българската общност в Чикаго днес. Не че тя е разединена, но няма какво да я обедини. На времето нас ни обединяваше общата съдба на политически емигранти. Днешните емигранти са по-самостоятелни, те търсят различни средства за намиране на работа за оцеляване. В българина тук липсва идеал, защото няма национално възкресение. Няма кой да го създаде, кой да го повдигне. За това голяма роля може да имат средствата за масова информация, в това число и в-к „България СЕГА“. В медиите повече трябва да се пише за историята на България, за борбите за национално Освобождение, за българската култура и традиции. Младото поколение трябва да знае, че сме потомци на един героичен народ. Който казва: „Аз не съм българин, аз съм американец“, той вече е загубен. Ако вярва в българското и в българската нация, той ще се запази. Трябва да се има уважение и доверие към нацията и народа, от който си произлязъл. Нашият идеал на времето беше обединена България от Черно море до Охрид, от Дунав до Бяло море. Сега идеалът е чекмеджето да бъде пълно със златни кюлчета.

КАК ВИЖДАТЕ БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА, РОДЕНИ В САЩ
А.Д.: Когато учех във Втора мъжка гимназия в София, бях член на Българския младежки съюз „Отец Паисии“. Това беше културно-просветна и националистическа организация. Тя ми даде много ценни насоки в живота и ме направи националист. Тогава девизът беше „Чрез българщината – за България“. Събирахме се редовно, изучавахме българската история, говорехме за българското национално-освободително движение, ходехме в различни села през лятото и есента, където помагахме на селяните да събират реколтата и всички хора ни посрещаха много добре. Въпреки че в Чикаго има много български организации, не всички успяват да направят необходимото за децата – да се запознават по-подробно с произведенията на нашите революционери и възрожденци, да се провеждат детски рецитали, на които да се декламират предимно стихотворения с патриотично съдържание, да се поставят пиеси с подобна тематика. Днес децата трябва да знаят много повече за историята на своята родина. От ранна възраст да се възпитават в любов към българските традиции, към историята на своята страна, за което основна заслуга трябва да имат както родителите, така и училищата.
А иначе – тези, които са родени тук имат много хубаво бъдеще, тъй като имат избор за училища и университети, и съответно да получават добра работа и възнаграждение.

МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ЕДИН ДЕН БИХТЕ СЕ ВЪРНАЛИ В БЪЛГАРИЯ?
А.Д.: Аз всяка година си ходя в България и се виждам с брат ми и други близки. Ако здравословното ми състояние позволи, и за постоянно бих се върнал в България.
Всяка нация трябва да се грижи за себе си, така както всяка фамилия. Когато нацията се грижи за себе си, и народът й ще бъде добре. Без нация човек е нищо, човек е само едно малко камъче, а само с нацията представлява нещо. Аз съм националист, защото вярвам, че когато България е добре и нашият народ ще живее добре. Само, когато вярваш в нещо, ти можеш да го постигнеш. Гордея се с това, че винаги съм се чувствал българин и съм работил за доброто на България. Както в личния ми живот, така и в обществения, България е била на първо място. Аз съм националист-демократ и това е моето убеждение.

След тези силни думи, казани със сърцето и душата на един голям българин и патриот, е трудно да се добави нещо. Българската общност в Чикаго може само да се гордее, с присъствието на човек като г-н Александър Дърводелски. След всичко направено през годините в името на България, той я подкрепи и в изборния ден на 4 април, когато даде гласа си за възхода на нацията, за националното възкресение.

Интервюто е част от най-новия проект на в-к „България СЕГА“ – “Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM)

Снежана Галчева
за в-к „България СЕГА“

Ред. Бел. “Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM). Под това название в. “България СЕГА” ще проследи историята (от началото на миналия век до днес) на най-голямата и най-успешната българска общност в чужбина за цялата история на България. Молим, всеки който може да помогне с интересна снимка, видео или информация да се свърже с нас на тел. 773.317.8035 или емайл: [email protected] Благодарим Ви!
Очакваме Ваши предложения за бизнеси, организации и личности, които смятате, че са изиграли важна роля в развитието на българската общност в Чикаго.

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

 

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here