НА ХРУС-ХРУС ЧАШКА

Има “чикагски българи”, за които днес никой не се сеща, напълно забравени. За тях не са написани книги, есета, няма документални филми. И това е логично- те не са били успешни бизнесмени, адвокати, лекари, собственици на ресторанти или транспортни фирми… Както казваше един сатирик: “Те са само подробности от пейзажа”.
Един такъв човек бе някогашния ми съсед, бате Славчо, стар емигрант, пристигнал в Чикаго през 60те години. Така и не се сетих да го попитам за фамилното му име, въпреки, че често пийвахме по едно питие в първата ми квартира на N.”Lincoln” ave. Когато през ’91 се срещнахме за първи път и разбра, че сме новодошли, бате Славчо домъкна в кухнята ни столове (кожени, доста луксозни), маса, климатик, чаши и какво ли не още. Та от тези чаши си пиехме питието заедно и от дума на дума, понаучих нещо за него.
По времето на комунизма, той бе избягал от България по доста оригинален начин- прекарал две денонощия, легнал по корем, притиснат в тясното пространство между тавана на тоалетната и покрива на международния влак.
Сред старите емигранти се носеше слуха, че той е изобретател на “метода за изтегляне на банкноти с ластичета”, добил известна популярност преди време в Чикаго… Ще спестя подробности за “метода” за да не давам лош пример, а и самият бате Славчо, пазеше почетно мълчание по този въпрос. Но се гордееше и с охота говореше за странните си “хобита”. Ще разкажа за едно от тях, което моят съсед, на драго сърце сподели с мен. На чашка, разбира се. И така…

***

– Първо ще ти кажа, че американците нищо не разбират- започна съседът ми.- Те даже не знаят, че стъклото се топи в стомаха. Затова не е опасно да ядеш стъкло… Това го научих отдавна и реших да изкарам пари. За петстотин долара, бате ти Славчо схрусква чашка в някой бар, туря си парите в джоба и отива в следващия. Тука ме знаят. Навремето, една барманка ме питаше- защо ям стъклени чаши, а аз я попитах: “Защо кучето яде кокали? Ами, точи си зъбите!”.
И бате Славчо отхапа, сдъвка и глътна парче от винената чаша, от която пиеше, удобно разположил се в моята кухня. Съпругата ми направи недоволна физиономия, но запази мълчание, нали някои от чашите ни бяха подарък от него. А съседът отново потъна в сладки спомени:
– Толкова чаши съм изял през живота си, колкото не са виждали и на най-голямата сватба в Европа! Сега, в Събота, има парти- ще изкарам огън през устата, ще изям чашка и ще обърна “жилет” под езика. Защото мога са си туря ножче за бръснене под езика и както си говориме, да го обърна наопъки без да се порежа. Вкарвам си игла през едната буза и я изкарвам през другата. Искаш ли да ти покажа?
Отказвам, а той ме успокоява:
– Няма страшно. В затвора си слагах единия крак на врата и ходих само на другия. Всичко е майсторлък. Трябва да знаеш как да го направиш, защото някои хора, като се напият, се опитват да ядат стъкло, но се порязват!
После се шегува:
– Обичам стомахът ми да дрънка на вилици и чаши. Само да не пишеш, че няма какво да ям, та затова ям чаши. Ще изям и вестничето ти, да знаеш!
Чаши много, но българското вестниче в Чикаго е само едно. Затова описах всичко, както си беше.
Дрън-дрън, хрус-хрус! Наздраве!

Орлин Крумов
в. “Good Luck”, Май 1992
Архив: Good Luck

>

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

предишна статияЮЛИЯ ДИВИЗИЕВА – КРЪСТОПЪТ НА ДУШАТА
Следваща статияЧешкият милиардер Петр Келнер (собственик на БТВ) загина в катастрофа с хеликоптер
Колумнист ("Литература", "Гледище", "Българският Чикаго") - в. "България СЕГА". Орлин Крумов е работил като журналист във в. „Стършел“ в периода 1984-1991 г. Автор е на книгите с хумористични разкази „Кой от двамата?“ (1987; съавтор М. Вешим) и „Лов на лъв“ (1990), на сборника с повести „Пробуждане от цветен сън“ (библ. „Смяна“, 1990), както и на две книги за българската емиграция в Чикаго: „Чападжиев“ (1996; 2010) и „Чикаго, малка българска столица зад океана“ (2006). Носител е на националните литературни награди: за фантастика на сп. „Орбита“ (1989) и на Съюза на българските журналисти за хумор и сатира (1989). Издател е на в. "Good Luck" (Chicago, 1992-1996). Четири негови книги се намират в Библиотеката на Конгреса (Вашингтон). Фейлетони на Орлин Крумов са преведени и публикувани в Русия, Унгария, Полша и Румъния. Е-майл: [email protected]

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here