9ти март 2021 – Обществените съвети е форма на легитимно широко представителство на българските общности в чужбина, заложена в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г. Това се знае от малко наши сънародници в Чикаго и ако въобще те знаят нещо по въпроса, за това най-голяма заслуга има Петър Стаматов (www.eurochicago.com). Той е писал неведнъж по темата и е като самотен войн, опитващ се да защитава интересите на българите в Чикаго. Пак по негова инициатива неотдавна се проведе среща в културен център “Магура” за обсъждане на нуждата и възможностите за създаване на представителна организация на българската общност в Чикаго, в която да членуват както отделни хора, така и български бизнеси/организации с идеална цел. Макар да се получи дискусия, досега няма реален резултат и за това има причини, разбира се. Ето, например, една от тях: през последните години нашата общност, като че ли, се раздроби на “конкуриращи” (кавичките се неслучайни) се групички, което е почти противоположно на ситуацията в началото на активната ни самоорганизация (около 2000 г.) и , според мен, е неадекватно и глупаво. Сега имаме повече възможности, повече активи, много по-добра самоорганизация, но по-ниска толерантност и координация. Парадокс, но факт!
Когато с общността ни иска да се срещне американски или български политик с кого те трябва да влязат в контакт? С тази или онази организация/бизнес? Коя от тях е оторизирана да представлява българската общност? Нито една!
Обикновено, вместо представителна организация на общността да поеме тази функция, генералният консул на РБ в Чикаго влиза в тази роля и координира кой да е домакин.
Един пример за сравнение: В украинската общност в Чикаго имат организация – Украински Конгрес в САЩ (Ukrainian Congress Committee of America), в който членуват организации, бизнеси, обществено активни личности.
Когато сенаторът Дик Дърбин или някой от конгресмените ни решат да посетят украинската общност, именно Украинският Конгрес в САЩ поема представителната функция. Същата организация организира всяка година зрелищен украински фестивал, който се посещава от десетки хиляди.
Възможно ли е да имаме подобна българска организация?
Може би, но едва ли в този вид, понеже сме друг манталитет хора – индивидуалисти с предразсъдъци. Макар, че “обединение” се повтаря в България от 681 година насам, като че ли самата дума предизвиква алергия и притеснение у повечето наши сънародници. Думата “координация” е може би по-работещата за българи. Да, за нас би било полезно да имаме по-добра координация между нас, особено когато се представлява общността и нашите интереси. “В каква форма евентуално ще стане това?” е засега мистериозен въпрос.
“Обществените съвети” е една от тези възможни форми, като е много важно, ако се приложи, това да стане балансирано при реално учитане на интересите на общността.
Ето какво последно написа (през 2016) Петър Стаматов от електронния портал “ЕвроЧикаго” по темата:
“Българската държава толкова години вече не можа да изпълни една заложена възможност в Закона за българите, живеещи извън Р. България, приет още през 2000 г., за създаване на Обществени съвети към посолства и консулства. Въпреки, че през годините за създаването на такива бъдещи съвети бе изразена и значителна институционална подкрепа***. И сега, в края на 2016 г., когато трима народни представители внесоха законопрект, за да се направи ако може законовият текст за Обществените съвети по-работещ, се оказва, че пак не им е времето на тези съвети. И макар че само избирането на членове на тези съвети от самите български общности – там, където има желание за това, може да направи представителите на българските общности по света легитимни – някой продължава да не иска такова широко и легитимно представителство, което да е близо до самите български общности, пръстани в най-различни региони, страни, континенти.
От какво се страхува Външно министерство?
От това, че ако имаше такива легитимно избрани Обществени съвети към посолства и консулства, те биха могли включително да дават становища за дейността на съответните посланици или генерални консули? Или от това, че така българските общности по света биха могли да станат по-организирани? Или пък не им е съвсем ясно за какво точно става дума? Или пък, както правят някои депутати, мислят пак само за българските граждани в Р. Турция и какво ли би се случило там, ако и там могат да се създадат Обществени съвети, а не за всички останали български граждани и етнически българи по света?
От какво се страхуват и някои представители на т.нар. Временни обществени съвети на българите в чужбина, които по време на работата на Консултативня съвет към ДАБЧ предпочитаха да игнорират една от частите в институционалното представителство на българите в чужбина, заложена в Националната страгетия, а именно Обществените съвети?
Че ако има избори за редовни Обществени съвети по места, съотвените български общности не биха ги избрали точно тях да ги представляват редовно и легитимно ли? Ако те действително са неформални лидери, ползващи се с достатъчно доверие и авторитет сред своите сънародници там, където са, би трябвало да ги изберат. Или пък не им трябва такова представителство, искат да отидат направо в националното, в един бъдещ Национален съвет на българите зад граница, който е нали някакво по-високо ниво, за какво им е местното?
Кой от каквото и да се страхува, политиката на българската държава към нейната диаспора е крайно време да престане да оправдавава нищоправенето си по някои важни въпроси с разделения или различни виждания на различни активни българи зад граница. Да престане също така да се интересува само и най-вече от българските граждани в Турция и заради тях да ощетява всички останали български граждани по света. Да престане също така при всяко ново правителство, всеки нов състав на парламента, всеки нов министър или чиновник на нов пост в някое министерство, да започва отначало да се прави, че иска да прави нещо и да не знае точно какво прави.
Да престане, също така, да се свени да отдели и мизерна за мащабите все пак на една държава майка сума за подпомагане на културни сдружения, фолкролни състави и други български организации зад граница.
Да престане да мисли, че може въобще да се прави държавна политика за българите зад граница с една Държавна агенция за българите в чужбина, която все още е заета главно с разглеждането на преписки за българско гражданство. Или с едно Външно министерство, което не може да отговори адекватно на предизвикателствата на времето и на огромния брой българи и български граждани по света. (МВнР, дори за такива специфични за него дейности като консулските услуги, това, което успя да направи, е един проект за е-консулски услуги, за който отидоха стотици хиляди левове и за който се оказа накрая, че на практика не работи. Колкото и ръководителят на този проект, бившият шеф на отдела за консулски услуги в МВнР Раковски Лашев, да твърдеще обратното и на пресконфенции, и на заседания на парламентарни комисии. По-късно, впрочем, ръководителят на споменатия проект, който е известен и с това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, е изпратен, вероятно за награда, на дипломатическа работа в Швейцария.)
Българите зад граница въобще на са сред приоритетите на
Външно министерство и никога не са били.
Те също така не са сред приоритетите на нито една ръководна институция в България. Нито на правителството, което и да е то, нито на Народното събрание, в който и да било негов състав, нито дори на вицепремиерите, избирани в различни правителства да отговарят за българите в чужбина. Дори за тях българите зад граница не са и не са били приритет, нищо, че са им в ресора. Може би затова и управленският капацитет като цяло по отношение на онази част от българския народ, която живее зад граница, е на това ниво.”
Павел Вълнев, бизнесмен от Чикаго, който неотдавна стартира нов политически проект – ПП “Републиканци за България”, също смята че обществените съвети към дипломатическите и консулските ни представителства ще изиграят добра роля за българските общности в чужбина и могат да станат работещ мост между българската държава и българските емигранти разпръснати по целия свят.
Това е извадка от предизборната платформа на ПП “Републиканци за България” по темата:
“Създаване на обществени съвети към дипломатическите и консулските ни представителства. Обществените съвети на българите, живеещи извън Република България, ще функционират като консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства (ДКП) на Република България в чужбина. Чрез тях ще се подобри връзката между официалните представители на държавата в съответната страна и българската диаспора.”
Може би защото сред учредителите на партията има няколко души от българската общност в Чикаго (както и от други български общности в чужбина) ПП “Републиканци за България” имат изключително силна и адекватна политика по отношение на българите в чужбина. Над 2 милиона българи извън България са сред главните приоритети на партията. Сънародниците ни от Чикаго (и от други български емигрантски общности), които участват в този политически проект знаят от “кухнята” какви са проблемите, интересите, потребностите в тези общности, а също така имат добра представа за техния потенциал, който може да бъде използван в полза на България и българската кауза като цяло.
Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
>
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
