ВРЕМЕТО КРАЙ НАС

– Знаеш ли, че на нашата планета се е родило дете?- пита ме старецът до мен и ме поглежда с избелелите си очи.
– Дете ли?- мъча се да си припомня тази дума.- Какво е това?
– Човек като нас, само че, малък. Ей толкова мъничък.
Опитвам се да проумея това, което казва, мислите бавно и мъчително изплуват, разбъркват се, после пак се наместват…
– Толкова малък човек?- клатя глава недоверчиво.
– Да. И ние сме били малки. Забравил си. Но тук пише.
И старецът до мен вдига един от своите странни предмети, дето все забравям как се наричат. Навежда се и преобръща пожълтелите и тънки като шума неща, от които се сипе прах. Някои от тях се напукват и разпадат изпод пръстите му.
– Страниците са вехти- мърмори той и се замисля.- Забравих какво исках да ти прочета. А, ето го… “Всеки човек първо се е родил”. Това важи и за нас. Били сме деца, после младежи със стегнати мускули и бодър дух.
– Бодър дух…- мъча се да разбера за какво говори.
– Да. Преди да станат безсмъртни, хората на нашата планета са били като всички останали.
– И други планети ли има?- удивлявам се аз. Винаги ще научиш нещо ново от стареца до мен.
– И това си забравил. Спомни си вечер, малките искрици в небето- звезди и планети.
– Искрици… Сетих се!
– Сети се значи. Но… За какво говорехме преди това?
– За звездите.
– Звездите… Какво точно? Тази моя памет… Не е ли смешно- създадохме безсмъртни тела, без да съхраним безсмъртна паметта си. Сега времето се плъзга край нас без да ни докосне. Безсмъртието просто ни съсипва. Чуй какво пише в тази книга.
Старецът вдига онова нещо, което се прекършва в шепите му, вдигайки кълбо ситен прах.
– Жалко- мърмори едва чуто.- Книгата се разпадна… Но съм сигурен, че пишеше следното: “Ние престанахме да съществуваме, когато разгадахме тайната на живота и смъртта”. Човек трябва да има цел, към която да се стреми в пределите на своя живот. А една цел, изгубена във вечността, престава да бъде цел, стопява се като бучка захар в океана.
– Океана…
Думата ми е позната, но главата ми е празна, празна. Мъча се, спомените полека се връщат, почукват като тежки капки вода и тогава се сещам:
– Океан! Това е много вода!
После мълчим.
Сякаш съм заспал, но нещо постепенно изплува в съзнанието ми, буди ме, не ми дава мира. Някаква важна мисъл. Трябва да я уловя, да я споделя с него. А, сетих се!
– На колко години сме?- питам.
– Знам ли… На повече от петстотин. Защо?
– Стари сме значи… Радвам се, че на нашата планета се е родило дете!
– Дете ли?- пита той.- Какво е това?

Орлин Крумов
за в. “България СЕГА”

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи |Join our main FB groups today:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

Поканете свои приятели, познати и роднини да се присъединят също!
Споделете тези групи на Вашите фейсбук стени!

2. Харесайте нашата главна ФБ страница | Like our main FB page:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви! Екип на в. “България СЕГА” | Thank you! “Bulgaria SEGA” newspaper

предишна статияСимволът на мартеницата
Следваща статияДългът на САЩ ще достигне до 200% от БВП през следващите 30 години
Колумнист ("Литература", "Гледище", "Българският Чикаго") - в. "България СЕГА". Орлин Крумов е работил като журналист във в. „Стършел“ в периода 1984-1991 г. Автор е на книгите с хумористични разкази „Кой от двамата?“ (1987; съавтор М. Вешим) и „Лов на лъв“ (1990), на сборника с повести „Пробуждане от цветен сън“ (библ. „Смяна“, 1990), както и на две книги за българската емиграция в Чикаго: „Чападжиев“ (1996; 2010) и „Чикаго, малка българска столица зад океана“ (2006). Носител е на националните литературни награди: за фантастика на сп. „Орбита“ (1989) и на Съюза на българските журналисти за хумор и сатира (1989). Издател е на в. "Good Luck" (Chicago, 1992-1996). Четири негови книги се намират в Библиотеката на Конгреса (Вашингтон). Фейлетони на Орлин Крумов са преведени и публикувани в Русия, Унгария, Полша и Румъния. Е-майл: [email protected]

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here