Не, това не е игра на думи. Още повече когато се отнася за един талантлив млад актьор, режисьор и „непоправим“ пловдивчанин, какъвто е Златомир Молдовански. Преди две години той беше мой събеседник и разговаряхме надълго и широко за неговите първи актьорски изяви в България, за присъствието му както на театралната сцена в САЩ и Канада, така и за участието му в кинопродукции в Меката на киното. Но от миналата година, той отново е на родна земя, за да постави в Габровския драматичен театър пиесата „Любовни истории“ на Иво Сиромахов, чиято премиера е на 28 февруари и 4 март 2021 г. Освен, че е режисьор, в нея той ще се превъплъти и в един от героите от комедията. Радвам се, че въпреки натоварените си дни и ангажименти, той отдели време за читателите на в. „България СЕГА“ в САЩ и Канада, за да ни разкаже за впечатленията си от работата в трупата на Драматичен театър „Рачо Стоянов“ в Габрово, за новите си проекти и за емоциите, които само магията на театъра може да му даде.
С.Г:Здравей, Златомир! Защо избра точно Габровския драматичен театър „Рачо Стоянов“ за реализиране на вашия проект?
З.М.: Габровският драматичен театър има една от най-талантливите трупи в България, пълна с млади, въодушевени актьори, готови на всякакви предизвикателства. От доста време посещавам Габрово и гледам техни представления. Винаги съм оставал впечатлен от иноваторския усет, който имат към класически пиеси, които преобладават в репертоара им. Това ме увери, че могат да се справят отлично с модерния гротесков стил на писател като Иво Сиромахов.
С.Г.: Доколкото разбирам 76-ият творчески сезон на театъра в Габрово започва с пиесата „Любовни истории“. Така ли е?
З.М.: Не съм достатъчно запознат с историята на театъра, но съм изключително щастлив че нашият спектакъл е първата им премиера за 2021 година.
С.Г.: Иво Сиромахов е доста известен, той е писател, драматург, написал повече от 12 пиеси, сценарист, актьор. Режисьор си на негова пиеса, как се работи с човек като него?
З.М.: Иво Сиромахов вече е оставил много ярка следа в модерната българска литература и драматургия. Да не говорим пък за работата му в телевизията, чрез която е влязал в домовете на почти всички българи. Въпреки популярността и успехите във всички поприща, в които се изявява, той е един от най-земните и отзивчиви хора и автори, с които някога съм работил. Той настоява да е част от процеса. Когато е нужна някаква редакция на текста, той я прави буквално за няколко часа. Дойде на първата репетиция, дойде на генералната репетиция, надъха актьорите, винаги е насреща за каквито и въпроси да имаме. По няколко пъти на седмица по време на репетиционния процес водехме разговори по телефона за това как се развиват нещата. Усещахме присъствието му през цялото време. Просто, пожелавам на всеки режисьор да работи с автори като Иво. Наистина процесът на репетициите не би бил същият без него.
С.Г.: В пиесата има 6 любовни истории, които представят интимните взаимоотношения на различни народности. Ти къде се вписваш най-добре тук като актьор?
З.М.: Освен че режисирам пиесата, имам честта да играя и един от персонажите. Моят герой е руснак, учител по литература, за когото всекидневието и нормалният живот не са достатъчни. Липсва му вдъхновение. Той живее чрез книгите, чрез битието на класици като Пушкин, Островски, Гогол, Евтушенко и Толстой. Семейният му живот е в разпад. И въпреки всичко, нашата пиеса е комедия. Точно това ме привлече към този герой. Имам афинитет към руското чувство за хумор. Ако се замислим, дори почти всички пиеси на Чехов всъщност са комедии. Публиката се смее на жестоката трагедия, която преживяват героите. Мисля, че Иво много правилно е уцелил това качество на руската комедия и ми доставя голямо удоволствие да играя този герой.
С.Г.: Каква следа ще остави в теб работата ти с трупата на Габровския театър?
З.М.: Откакто съм заминал за Америка винаги съм знаел, че един ден ще се завърна на българската сцена. Израснал съм из българските (по-скоро пловдивските) театри като дете актьор и колкото и театри да обиколя из Северна Америка, българската сцена има усещане, което е неповторимо. А що се отнася до трупата на габровския театър, те доказаха напълно това, което очаквах: прекрасни, талантливи, млади професионалисти, които правят всеки работен ден удоволствие. Какво повече може да иска един артист от колектива си?
С.Г.: В интервюто, което направи с Иво Сиромахов, той казва, че зрителят влиза в театъра, за да се развълнува, че „ние трябва да даваме на хората емоции“. А вие, актьорите, какво очаквате публиката да ви даде?
З.М.: Публиката не ни дължи нищо. Аз винаги съм вярвал, че в театъра, публиката всъщност е шефът. Много театри и театрали в днешно време искат да „научат“ публиката си на нещо чрез спектаклите си. Всъщност, публиката е най-умният участник в едно театрално събитие. Трябва да се вслушваме в нея много повече, отколкото по принцип го правим. Единственото, на което се надявам е нашата публика да влезе в салона с едно добро настроение и вяра, че театърът е мястото, където огледалото на живота е най-искрено.
С.Г.: Ти си един от малкото, които поставят съвременни български пиеси в САЩ, преведени на английски език. Ще бъде ли и „Любовни истории“ представена пред американска публика?
З.М.: Това е целта ни. По принцип това щеше да бъде следващата постановка на „Розова долина“, преведена на английски, с американски актьори, за американската публика. Но, световната пандемична обстановка афектира САЩ до такава степен, че професионалните театри затвориха без конкретна дата за евентуално отваряне. Гордея се с това, че България е една от много малкото държави по света, които оставиха театрите си да работят. Когато ситуацията позволи се надяваме на гастрол на „Любовни истории“ на Габровския драматичен театър из българските общности в САЩ. Що се отнася до следвашата постановка на „Розова долина“ на английски език в Чикаго, тя ще бъде обявена, когато театралните зали на Америка отново отворят. Само мога да кажа, че това ще е една чисто нова политическа сатира на Иво Сиромахов, написана специално за нашата трупа и за американската публика.
С.Г.: След дългото ти отсъствие от България какво ти „говорят“ улиците в Пловдив?
З.М.: Пловдив е един от най-красивите градове на света според мен. Винаги съм го казвал. В добри и лоши моменти, една разходка под тепетата е достатъчна да ободри духа на човек и да го вдъхнови. Дано един ден срещна по-горд пловдивчанин от мен, но още не се е случило.
—————————————————————————————
За в-к „България СЕГА“
Снежана Галчева – председател на Салон
за българска култура и духовност
