Слави Трифонов търси хора, за да построи “най-важния мост”

от

15ти януари 2020 – Поредно видео на Бойко Борисов стана повод известният шоумен Слави Трифонов да се натъжи. Броени седмици преди парламентарните избори лидерът на “Има такъв народ” позиционира себе си и своята партия като по-добрата алтернатива, която ще доведе до изграждане на “най-важния мост”, по който българите да напуснат “брега на алчността, арогантността, пошлостта, некадърността, мизерията” и да преминат на другия бряг на – “там където са истинските ценности”. Неотдавна Трифонов заяви, че неговата партия ще участва сама на изборите. Според проучване на “Алфа Рисърч” (през декември 2020) партията “Има такъв народ” е на трето място според сегашните електорални нагласи. Първи са ГЕРБ и БСП. След “Има такъв народ” са ДПС, ДБ, Изправи се.БГ.

Ето коментара на ТВ водещия за “тъжното” видео:

“Вижте видеото по-долу. Това е едно от най-тъжните неща, които някога съм гледал – министър-председателят на България е събрал множество хора в епидемична обстановка и им обещава през реката, че до събота те отново ще имат мост. Действието се развива между българския и европейски град Хаджидимово и българското и европейско село Блатска, но прилича на картинка от Третия свят.
Изгледайте видеото. А сега си представете как премиерът на Швеция, или премиерът на Испания, или на която и да е друга страна от Европейския съюз, стои от едната страна на брега и се провиква на петдесетина души от другата страна на брега: “В събота ще имате моооост! Дадох пари и за болницата вииии! И за улиците у градо дадох парииии! Чухте лиииии? Ще гласувате ли за менееее?”
И тук премиерът вътрешно се любува на ехото от собствения си глас, което отвърща: “За мене, за мене, за мене”.
Изгледахте ли видеото? Посмяхте ли се? Толкова извратени ли сме станали, че можем да се смеем на българската трагедия, а не да се разгневим? На кое се смеем? На клетата си съдба, оставена в ръцете на няколко самозабравили се властници?
Изгледайте видеото и се замислете. Аз лично се замислям за пирамидата на Маслоу, която обяснява, че има йерархия на нуждите, организирани по важност. В най-ниската част на тази пирамида са основните нужди на хората – да имат храна, да са на топло, да имат мост. Българската трагедия е, че близо 2 милиона българи живеят под прага на бедността. Нямат храна и гладуват. А една от последните ми гостенки в предаването, която е енергиен експерт, ме шокира със статистиката, че над 30 процента от българите въобще не се отопляват. Днес минималните темеператури достигат до минус 10 градуса, а тези над 30 процента българи стоят в студа и замръзват.
Според Маслоу човек, който не е задоволил тези основни нужди не може да се изкачва по пирамидата. Не може да се бори за общността, да се стерми да й бъде полезен, да печели уважение, да е уверен, да се усъвършенства.
Дали гладният и замръзнал човек се вълнува от корупцията по високите етажи на властта? От чекмеджетата с кюлчета злато? Дали гладният и замръзнал човек го интересува кой е главен прокурор? Дали го интересува съдебната реформа? Дали разбира какво е диверсификация?
За гладните и замръзналите е най-важно да има какво да ядат, да са на топло, да имат мост, през който да преминават и да се срещат с други хора, да ходят на работа и да изкарват някаква прехрана. Нека не виним тези хора. Нека не виним и тези обикновени хора от видеото. Има различни причини те да са там. И доброволни, и недоброволни причини.
Всъщност, ще ми се Маслоу да не е прав и дори тези, които са на най-ниското ниво на пирамидата също да се борят за по-доброто на общността. И те да осъзнават нуждата от промяна. И те да се борят за нея, с колкото сили и възможност имат. Защото истината е, че трябват повече хора, за да построим най-важния мост. Кой ли пък ще е да този мост? Това, уважаеми сънародници, е мостът, по който веднъж завинаги да напуснем този бряг на алчността, арогантността, пошлостта, некадърността, мизерията и да преминем от другата страна на брега – там където са истинските ценности.”

Преден пост на Слави Трифонов във фейсбук е съобщение главно за българите в чужбина, че:

1. Управляващите се страхуват от гласовете на българите в чужбина и тяхната евентуална повишена избирателна активност.

2. “Има такъв народ” разчита на гласовете на българите в чужбина и тяхната евентуална повишена избирателна активност.

“На консултациите при президента управляващата партия ГЕРБ определи гласуването по пощата като твърде екзотична идея. Да, обаче Австрия, Финландия, Германия,
Унгария, Италия, Испания и Румъния, които са държави членки на Европейския съюз не са приели гласуването по пощата за екзотична идея, а за практична идея, която
позволява на техните граждани да гласуват и по този начин. И защо е така? Защо управляващите не искат за има електронно гласуване, с такива огромни трудности
разрешиха машинното гласуване, защо не искат в тази твърде особена ситуация с КОВИД 19 да има и гласуване по пощата? Отговорът е безпределно ясен. Защото се
страхуват. Страхуват се от гласовете на българите в чужбина, страхуват се от гласовете на младите българи, страхуват се от високата избирателна активност, защото тя ще им вземе властта. А без властта си те са нищо. Некомпетентни. Неморални. И некадърни
хорица, които могат да съществуват само във властта и чрез властта. Но това ще свърши. Управлението на ГЕРБ прилича на един 10-годишен кошмар, от който ние
трябва да се събудим.”

Факт е че има милиони българи в чужбина, но бъдещето ще покаже кой иска да ги използва и за какви цели. Важно е какво се казва и обещава преди избори, но още по-важно е какво се случва след тях.

Надя Минкова
в. “България СЕГА”