Фалшива интернетна новина за смъртта на поета Недялко Йорданов

5ти януари 2021 – Новината за постъпване в болница на народния поет Недялко Йорданов сериозно притесни хилядите негови почитатели. Той се лекува във ВМА заедно с жена си, след като бяха заразени с коронавирус.
Именно в този деликатен момент във фейсбук профил под името Виктория Джендова се публикува следната инфо:

“Починал е Недялко Йорданов!
Лек път във вечността ПОЕТЕ,!!!”

Тя бързо се разпострани, включително от медии и сайтове, докато се намеси синът на поета с тази гневна реакция:

„Ей, кретените не се посвениха, „умориха“ и баща ми. Това е престъпление, бе, да си измисляте, че жив човек е мъртъв. Все едно кой – известен, неизвестен… Знаете ли какъв шок е за близките? Тая идиотия се споделя масово в момента. Безкритично. Без никаква проверка в нормална медия. Първоизточник е някоя си Виктория Джендова от Бургас. Сега се извинява. Била се „предоверила“ на „друг известен поет“. Кажи кой е тоя „известен поет“, бе, парцал? Чиста провокация, неслучайна според мен. Дотам ще ни докара фейсбук лудостта, лековерието, предоверяването на социалните мрежи, липсата на здрав разум. Тепърва ще берем ядове“.

Въпросната Виктория Джендова се извини за постъпката си:

“Извинявам се на всички за публикацията си относно “кончината” на поета Йорданов !
Доверих се друг известен поет !
Съжалявам!”

Въпреки коментарите под постовете и молбите да изтрие фалшивата новина, тя не го направи (поне до публикуването на този материал).

В същото време Недялко Йорданов съчини поредното си стихотворение в болничната си стая:

АПОСТРОФ

Ти, моя тъжна и проклета… Най-черногледа на света…
Ти… С твоя вечен страх от всичко… И от живота… От смъртта…
От най-нищожната опасност… Ти… Треперящия ти глас…
Но не за себе си… За мене… За близките… За всички нас…
Вземи се във ръце… Опитай… Усмихвай се… Не трепери…
Пътечка винаги ще има и в най-бездънните гори…
Надеждицата ще блещука – светулка в непрогледен мрак…
Нали сме тука… Още тука… Не бива… Дръж се… Няма как…
Какво със теб не преживяхме… Какво ли не ни сполетя…
Е, поигра си с нас съдбата… Но беше благосклонна тя.
Напуснахме и дом… И сцена… За никъде… И посред път…
Но пак започнахме отново… Във битка на живот и смърт…
И оцеляхме… Победихме… И двамата сме пак… Макар,
че ти си още млада… Млада… А аз съм… Ех… Надеждно стар…
И ме обгръща непрестанно болезнената ти любов…
Ти моя скъпа и досадна… Мой постоянен апостроф.
Ще гълтам всичките лекарства… Ще пиша само весел стих…
Е, хайде де, засмей се вече… Това е само малък щрих
от Другото… Прекрасна моя… Най-черногледа на света.
Спокойно! Дълго ще те чакам… Не бързай… Там… Във вечността.

Надя Минкова
в. “България СЕГА”
сн: ФБ Недялко Йорданов

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here