С.М.: Изтича една по-особена година. Как я оценяваш?
С.Г.: Когато 2020 ще бъде вече история, то тя неизменно ще се свързва с COVID-19. Само преди една година светът не можеше и да си помисли, че ще му се случи това, което преживя от месец март до сега. Мисля че след последното глобално разрушително събитие на ХХ век – Втората световна война, светът не е преминавал през такова изпитание. Защото появата на Корона вируса не остави никого незасегнат и безразличен. За броени месеци се преобърнаха животи, промениха се правила, сринаха се основи на социалния статус. Повсеместно, светкавично и безапелационно. Човечеството не беше подготвено за такова предизвикателство… В тези месеци, както винаги в моменти на изпитания обаче, се проявяват и различията между отделния човек. Много хора, потърсиха и се обърнаха към мъдростта на вечния кръговрат – Природата, Живота, Космоса. Надникнаха през днешния отрязък от време и го приеха като част от галактическия цикъл на съществуването. Всичко идва и отминава, но въпросът е как ние ще преминем през него. Мисля също, че това, което се случва днес, е и начин ние хората да се обърнем повече към вътрешния си свят, който бяхме притиснали в ъгъла, за сметка на материалния. Тук искам да благодаря на всички тези мъдри хора, които намериха прекрасни думи за успокоение, за надежда, за помощ. Получих толкова силни послания от поети, писатели, от хора на изкуството, лекари, от най-обикновени хора. Всички те със словото си, с действията си и с моралната подкрепа помагаха и спасяваха. Мисля също, че много хора преосмислиха това, за което все някак си времето не достигаше – изолацията и локализирания начин на живот ги накара да се вгледат по-добре в човека до тях, до близките си, да разберат кои са стойностните неща в живота. За мен лично, тази година също беше трудна, но заедно с това и удовлетворяваща. В тези няколко месеца на извънредни мерки, имах възможност да подготвя две книги – една от които вече е отпечатана, а другата всеки момент ще се появи за читателите. Каквото и да се случва през тази и всички следващи години, трябва да го посрещаме със съзнанието, че всичко през което преминаваме, е за добро. И че след него ще бъдем по-зрели, по-подготвени и разбира се помъдрели.
С.М.: Думите и мислите са най-големите оръжия, с които човек разполага за добри или за лоши цели. Съгласна ли си с този извод?
С.Г.: Да, съгласна съм напълно. Дори не можем и да си представим колко е силна енергията на думите – и на добрите и на лошите. А силата на мисълта може да променя пространството и материята. Като пример само ще дам ролята на молитвата, която е променяла много съдби към по-добро. И да не забравяме – един от най-важните вселенски закони е, че енергията следва мисълта. Затова нека мислите ни винаги да бъдат чисти, а думите – наситени с добронамереност. Защото те са еднакво важни и за този, който ги изрича и за този, за когото са предназначени. Нека обаче не забравяме, че и чувствата като гняв, раздразнение, завист и други подобни са също толкова разрушителни. Ще се убедим, че тези негативни емоционални преживявания и състояния са напълно излишни, само ако осъзнаем, че светът се движи по вечните вселенски закони, без значение дали ние, хората, ги харесваме или приемаме.
С.М.: Съвсем скоро излезе от печат новата ти поетична книга „Когато думите не стигат“. Какво представлява тя?
С.Г.: „Когато думите не стигат“ е четвъртата ми книга с поезия. В нея са включени 3 цикъла стихотворения, в които са намерили място много лични и изповедни откровения, размисли за живота, философията на съществуването ни, посвещения на приятели, връщане към спомените и детството. Има и няколко стихотворения, посветени на България.
С.М.: Защо нарече книгата си така? Не са ли точно поетите, които боравят с магията на думите и могат да намерят най-точните?
С.Г.: Много често ми задават този въпрос – защо книгата ми е озаглавена така. Неотдавна и в интервю с радиожурналистката Ани Костова от „Нощен хоризонт“ също говорихме за това. Наистина поетите боравят с мъдростта на словото и чрез думите се създава самото космично мироздание. Силата на енергията, скрита в думите, наистина може да създава и да руши. Със силата на мисълта се променят и физическите пространства. Но не за това искам да говоря. Искам да кажа, че дори и зад тази градивна сила се крие нещо друго – необяснимо и неуловимо. И то е в силата на мълчанието. На тишината. На Изток казват, че „мъдрецът се познава не по това какво е казал, а по това какво е премълчал“. Защото, когато не можем да намерим най-точните думи, потъваме в тишината, която говори вместо нас. Тогава сърцето и душата притихват и се сливат с безкрайността, усещаме връзката с онова велико всемирно цяло, от което сме част и което е част от нас. И човек се смирява, защото осъзнава величието на Божественото. Ако не се докоснем до него, думите, изречени от нас, са нищо…
С.М.: Кога ще можем да прочетем стихосбирката ти?
С.Г.: Засега няма да бъде предоставена онлайн. За съжаление заради рестрикциите и ограниченията в пътуванията, официалното представяне се отложи, което беше планирано за м. ноември тази година в София. За кога – никой не може да каже. Части от нея може да се намерят на ФБ-страницата ми. Иначе книгата се намира в София и използвам възможността отново да благодаря за професионалното полиграфическо изпълнение на издателство „Мултипринт“, както и на майстора на лиричното слово – поета Димитър Христов – редактор на стихосбирката и автор на предговора.
С.М.: Живеем в материален свят и материална държава. Има ли дефицит на духовност?
С.Г.: За съжаление колкото повече човек работи за материалното си осигуряване, толкова повече се отдалечава от духовните си потребности. Те някак си се изплъзват в надпреварата с бягащото време и все повече губят скоростта на състезанието. Защото за духовните неща е необходимо да се спре, да се потъне в тишината на заобикалящия ни хаос. И там да се чуе гласа на сърцето. Мисля че все по-малко хора изпитват потребност да спрат това надбягване. Българите в САЩ и специално в Чикаго обаче, имат невероятната способност да съвместяват и двете неща в този труден маратон. В изключително тежката за оцеляване година, точно духовните устои бяха тези, които даваха надежда. Много представители на българската културна общност в Чикаго дадоха своя принос за това – появиха се нови книги – стихосбирката „Сънебродница“ на поета Михаил Цветански, романа „Корени“ на Василен Васевски, поетичния сборник „Когато думите не стигат“ на Снежана Галчева, Алманаха „Любослов“, издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света и др. Издаваха се книги, организираха се художествени и фотографски изложби, он-лайн поетични четения, среща разговор между представители на различни изкуства и жанрове. Ще подчертая също и ролята на електронните сайтове за култура и на медиите.
С.М.: Ако имаше магическата сила да промениш нещо в света днес, какво би направила?
С.Г.: Ако Джани Родари подаряваше надежда на хората, то аз бих отворила за всички прозорец към Светлината. Светлина, която да отвежда към дълбините на душата. Ако всички хора излъчваме Светлина, мисля че на света друго не му е нужно, защото тогава той ще живее по законите на съвършенството.
С.М.: Кога да очакваме следващата ти книга?
С.Г.: Публицистичната ми книга „В десет въпроса“ е готова за печат и може би съвсем скоро ще се появи. В нея е събрана поредица от интервюта, излизали във в-к „България СЕГА“ в Чикаго, през последните три години. Събеседници са поети, писатели, художници, музиканти, артисти и други творчески личности. Редактор и автор на предговора е Георги Н.Николов – литературен критик и историк. Той е от онези неуморни творци, който с много ентусиазъм успява да открие и популяризира българските поети и писатели по света. Както търсачът на съкровища събира скъпоценни камъни, така и Георги Николов с всеотдайност издирва по света българските творци на словото, живеещи на няколко контитента. Тази книга я има и благодарение на това, че в-к „България СЕГА“ предостави възможността, тези откровения да достигат до българските читатели в САЩ, Канада и Европа. Поднасям моите най-сърдечни благодарности! В САЩ и Канада няма друг вестник, който дава възможност да се популяризират по този начин българските творци по света.
Интервюто взе
Светлозар Момчилов
в-к „България СЕГА“
