Почина известният журналист Климент Величков

20ти ноември 2020 – Новината бе съобщена в редакцията първо от Боянка Иванова – директор на БУ “Джон Атанасов”, после потвърдена от други източници. Климент Величков е починал днес в 11 часа българско време. Планира се да бъде погребан в град Ахелой. Tой посвети целия си живот на журналистиката. Първият му допир с печатарското мастило е в полиграфическия техникум. След Спортната Академия и дипломата по българска филология, започва дългото му журналистическо пътешествие.

Най-славните му години са като първи зам. главен редактор на ежеседмичника “Старт” (600 хиляден тираж). Много от нашите сънародници сигурно си спомнят с умиление как като деца са събирали цветни снимки на известни футболни отбори от целия свят и са чакали с нетърпение срядата (ако не се лъжа), за да изрежат поредната снимка за своя албум. Климент е обиколил много страни като спортен кореспондент – бил е на 7 олимпиади, осем турнири от Големия Шлем в Уимбълдън, множество световни първенства по вдигане на тежести, волейбол, гимнастика и др. По-късно е зам. главен редактор и на “Спорт”.

Климент Величков изигра важна роля в българската общност в Чикаго. Той бе главният редактор на в. “България”, който стартира през 2001. След, което бе начело на в. “България 21ви век” и в. “Старт БГ”. Кариерата му завърши във в. “България СЕГА”, където беше зам. главен редактор и спортен кореспондент. Макар да ни напусна, написаното от него за българите в Чикаго, САЩ и по целия свят в стотици броеве ще остане завинаги. Той има заслужено място както в историята на спортната ни журналистика в България, така и в историята на българската общност в Чикаго.
Климент бе скромен велик човек както пред погледите на хората, така и “зад кулисите”. За да придобиете представа, ще разсекретя последните му емайли до екипа на вестника:

“Скъпи медийни капитани, боцмани и кърмчии, щурмани и щурманки,
матроси от екипажа на крайцера “България Сега”!
Поздрави от Морето и Вашия юнга, пратен на вахта на най-предния, източен пост, в тайнствения Ахелой!
Честити Рождественски празници и Новата, стройна и красива, прекрасна 2020 година!Според достоверни данни от тукашните радисти на далечно подслушване годината, която е пред прага ни, носи на нашия крайцер пълен трюм от солидното американско гориво Дол Ари, по един варел здраве за всеки от екипажа, по още един кашон красота за милия ни дамски състав, и няколко бидона Раз Ум /акъл/ за нас мъжете, дето ще държим посоката на рейса.
Астролози, политолози и зоолози ни предсказват още по-хубави страници от тазгодишните, пленителни статии и голяма читателска любов!
Според действащите агенти, добрали се до тези сведения, споделянето с други екипажи на тази секретна информация трябва да се наказва строго от Капитана, дори с лишаване от две и повече халби бира!

Рапорт даден!
Клементе Ас

С Алоха от Ахелой!” (24ти декември 2019)

***

“Колеги,

Такова чудо не ми се беше случвало…

Написвам голям, много голям,  материал, слагам и снимките и бързам,  и няколко  реда  преди да го пратя –  сякаш съм натиснал  някакво дяволско копче и материалът  изчезва – “отхвърлена страница”. Сякаш някой се подиграваше с мене.
Като че друг ми е помагал  – нали остана непубликуван един материал от  предния път…
Поли, пускай го, а  аз лягам да спя, а от утре търся компютър!
И без това, а може и точно за това, моята стара бръкма, купена на старо, Бог знае от колко “на старо” беше почти угаснал…
4 март , 8.56 ч. утринта, българско време.

Климент”

***

“Привет Светлозаре и Оксана,
Поздрави от морския бряг, който и през зимата беше топъл и слънчев, както и сега – през ерата на коронавирусите отново е пуснал слънцето, а гларусите по два пъти на ден ни правят специални  серенади!
Благодарности за справянето с грижите, които са били, и ще бъдат пред Вас, в още трудно обозрим период.
Струва ми се, че и ние, от екипа, сме  готови да Ви подкрепим с всичко, което можем. “България Сега” е необходима за Българската диаспора в Америка и утре, и други ден, и още повече докато тази гужва, която ни нападна, се нормализира…  И особено след нея.
Трябва да успокоим, разбира се, нашите читатели, приятели и неприятели, че ще ни бъде. Имам вярата и желанието да помогна и аз – колкото потрябва и колкото мога, в тази непозната ни досега и деликатна работа.

С най-добри пожелания и оптимизъм:

Климент,

от Отбора” (20ти март, 2020)

***

Да, той винаги подкрепяше “отбора”, при това всеки отбор би искал да го има в редиците си, понеже беше лоялен, добър, професионален, надежден, енергичен и обичаше това, което прави. За много хора един вестник, било то мейнстрийм или обслужващ етническа общност в чужбина, е просто даденост. Климент знаеше как се прави вестник, колко труден и същевременно отговорен е процесът. Той бе приятел на хората и медиите, в които работеше бяха приятели на своите аудитории. Такива човеци и журналисти са на изчезване. Същото касае и медиите. В този все по-объркваш се свят има остър недостиг на светли личности като него. По-горе изредих вестници, в които е работил, но според мен, той не принадлежеше към нито една медия. Неговият талант и човещина са дар за България, българската общност в Чикаго и за българите разпръснати по целия свят. Съгласен съм със Стелиян Стоименов (който бе дълги години отговорен редактор на в. “България СЕГА”), че независимо от годините и здравословните му проблеми, той бе винаги “на линия”, бодър, вдъхновен, оптимистичен и с дух на “20-30” годишен. Времето победи тялото му, но не и неговия несломим шампионски български дух.
Последният му материал за в. “България СЕГА” бе на 14ти юли 2020 и бе посветен на кончината на Игнат Канев – канадски милиардер от български произход. Днес трима души от екипа на вестника се опитваме да опишем човека и журналиста, който ни напусна, но разбира се, не можем да бъдем толкова автентични и успешни като него, защото той беше уникален талант и бе журналист по призвание.
Климент даде повече на този свят, отколкото получи, но имаше покрепата на много хора в България и в Чикаго. Редно е да спомена няколко души, които без преувеличение допринесоха за удължаването на живота му с 4 години. Сигурно ще пропусна някого, за което се извинявам, но според моята информация през 2016 година в труден за него момент, тези сънародници му помогнаха да се премести в България, за да живее и се лекува в нормални условия: Милчо Томов, Кина Бъговска, Боянка Иванова, Тодор Паунов, Чанита Паунова, д-р Фичев, Жана Величкова, дългогодишният рекламодател и партньор на в. “България СЕГА” – Turkish Airlines.

Неговата доброта, професионализъм и любов към професията, на която отдаде целия си живот са заразителен пример за новото поколение български журналисти.

Съболезнования за близките и роднините на Климент от името на “отбора” на в. “България СЕГА”!

Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”

 


 

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here