Днес няма да публикувам статия от логопедичен характер, а бих желала да обърна внимание на отношенията между хората в България и чужбина и държавните институции . Всяка държава си има своите закони, традиции, бюрокрация и свой език за комуникация. Основното, което ни сплотява и обединява е т.н. “човешки език и човешко поведение”. Много от вас си задават въпроса ” Защо” и “Какво ме мотивира за това?” Всеки от нас , независимо къде живее е посещавал неколкократно държавни институции за издаване на свои документи. Съответно се е сблъсквал с невъзпитано, грубо и безотговорно отношение от страна на служител в Бг, за разлика от нормалното морално поведение в повечето държави. Както и преди съм споменавала, за съжаление материалното надделява над човешкото . Какво коства , ако лицата им бъдат озарени от усмивка и бъдат малко по-любезни служители спрямо гражданите ? Отношението им трябва да бъде на ниво , любезно и съобразено с възпитание и години, както в другите държави.
Тези, които живеят извън пределите на милата ни Родина, в чужбина знаят, че се изправят пред доста изпитания поне в началото , включително и съответния език в страната, която пребивават. От личен опит споделям, че писмения ми английски беше добър, но с говоримия имах известни затруднения първите години. Посещавам доста институции, като клиники, учебни завадения и други. Видима разлика в отношението към нас чуждестранните граждани и местни – няма, но за съжаление в България е огромна. Тук всеки те приема наравно, независимо от нивото ти на език, начин на поведение и дaли си чужденец , без значение, т.е.1:1 в САЩ например. Разбира се, срещат се и изключения, но са рядкост . Разлика в Бг се наблюдава дори и при пазаруване в магазин , поведението и комуникацията между клиент и магазинер. Липсват добри маниери и обноски.
Тук бих искала да спомена и различното отношение на българите спрямо българите в чужбина. Доста пресни случаи стигнаха до моя слух през последните седмици и се замислям “Защо” и с Какво сме по-различни от нашите сънародници , защо отношението им е негативно в повечето случаи?” Основният проблем е самоизяждането ни отвътре като нация, не сме сплотени.
Различни фактори като липса на добри специалисти ( в сферата на медицината) или нископлатената работа в държавните институции ни довеждат до тук. Всеки е на различна възраст и ако Бог е рекъл, ще доживеем до възраст, в която ще имаме нужда от апарат за слуха , неспособност за придвижване или др. Нека се замислим , как се отнасяме с тези по- възрастни хора и можем ли да променим отношението си спрямо тях. Хората, които ни отгледаха и помогнаха да бъдем това, което сме ( нашите родители). Нека отворим сърцата и умовете си и бъдем по-вежливи, търпеливи и отзивчиви, независимо дали е в болница, клиника, РПУ (полицейско управление), НОИ или др., защото никой не знае, как и какъв ще бъде неговия остатъчен живот . Тук се споменава за възпитание, развит характер и грижа, грижа към ближния, грижа към клиентите , да се отнасяме подобаващо.
Сега стигам и до пример, без да споменавам местожителство, имена и държавно учреждение, един от многото житейски примери, от които съм страшно възмутена и не само аз. Това е и една от причините, да живея в чужбина, както и по- доброто образование за децата ни. Клиент недочува ,отива по работа в държавно учреждение за издаване на документи, където сериозната служителка му казва още на втория път “ Разкарайте го тоя , недочува , главата ме заболя от такива като него да повтарям по два пъти тази сутрин”. В този и в многогократни случаи от този тип, се замисляме за част от отношението ни. Ако сте загрижен човек, на висок пост в службата си и сте на възраст за пенсия , това ли е правилното, човешко поведение към клиентите си и няма ли друг по-коректен начин да му се обясни , като да се напише за 10 сек. изречението, с което му обяснявате например. Ако отделите само секунди за да му помогнете човешки и клиентът ще остане много благодарен, ще оцени вашата помощ и времето , което отделяте за него и в същото време, клиента няма да се почувства унизен . Защо е необходимо с конфликтни фрази или с безчовечно отношение да се комуникира с клиент? На кого помагаме така? Как изглеждаме в очите на околните? Вие и всички ние сме пример за младото поколение, което целеустремено се насочва към терминал 2 на летище София. Търси се по- добър начин на живот, включвайки по- голяма безопасност и нормално човешко поведение. По моя преценка, въпреки трудностите и неволите в живота, не трябва много усилия да полагаме за да ни бъде всеки ден приятен – една усмивка, един по- ведър поглед и мисъл, че днес ще успееш да помогнеш на някой в нужда или беда. Това е прекрасното чувство , от което се нуждаем. Когато си помагаме взаимно и Бог ни помага, връща ни добрината. Една човешка дума или реплика, отговор или протегната ръка , може да промени до значителна степен, не само вашия ден, но мислите и поведението на човека срещу вас. Провокацията не води до нищо добро, а само до груби маниери и лошо държание .
Всеки от нас е необходимо да изпълнява задълженията си с човешко и морално поведение.
Пиша всичко това и го поствам в публичното пространство, защото надеждата ме крепи, че нещата могат да се променят към по- добро бъдеще. Промяната не идва само от политиците, промяната идва от нас самите. Ние сме пример , не само за нашите деца, ние сме пример и за обществото ни! С този пост не засягам никого, излагам своите възгледи и с надежда и любов се надявам, че всеки може да отдели минути от ценното си време и се замисли за думите и делата си. Безгрешни няма, но можем да бъдем по-добри , любезни и отзивчиви. Животът е кратък, нека се гордеем със себе си!
Деяна Гюдженова-Маринска
за в. “България СЕГА”
сн: pb
