Избори 2020: Америка на кръстопът

11/15/2020 – Когато си на съдбовен кръстопът най-голямото спасение за теб е истината. Америка днес има животоспасяваща нужда да се огледа и да види правдата в очите. В страна, в която има такива могъщи медии и световни техногиганти подобна необходимост формално изглежда нелепа. Как може да има дефицит на истина при толкова много медии, които технологично са далеч по-добре отколкото, например, през 50те години? Звучи парадоксално, но е факт. Благородно завиждам на американците от този период, понеже са имали възможност да слушат, гледат и четат сравнително истински новини. Трябваше да мине известно време в Чикаго, за да си дам сметка, че новинарските емисии не само че не ми бяха нужни, но ме зареждаха с отрицателна енергия и ми създаваха допълнителен стрес. След този “еврика” епизод спрях да ги гледам. Не си спомням дали съм бил като Архимед в банята при това научно откритие, но определено съм достигал до други големи изводи в същото помещение. През следващите години мнението ми не само, че не се подобри за начина, по който работеха американските медии, но се влоши, дотолкова че се стигна до логична развръзка – изключих напълно кабелната телевизия. За съжаление в ерата на интернета и социалните мрежи не може да игнорираш напълно мейнстрийм медиите, защото медийният бизнес се децентрализира и сега те търсят навсякъде своята аудитория, която преди търсеше тях. Така че от време на време ми попадат “breaking news” и “загрижени репортери”.

За да не изглеждам загадъчен, ще уточня какво за мен са автентични новини:

• Новината е нещо, което се е случило и което медията максимално бързо предава обективно.

• Репортерът предава от мястото на събитието, а не от някакво студио или от произволна локация.

• Медията уважава интелигентността на почитателите си, не се напъва да интерпретира случилото се и дава възможност на хората да си направят сами своите изводи.

• Медията не избира кои новини са важни, а съобщава тези, които са значими за обществото.

• Медията не трябва да е “ловец на пикантни новини”, заради стремеж към по-висок рейтинг на всяка цена.

• Медията не игнорира новини, защото те не се вписват във визията на собствениците й или на други страни, които я финансират и/или контролират.

Няма да продължавам, за да не създам впечатлението, че съм прекалено взискателен, но искам да спомена още един важен детайл. Малко преди да почине популярният актьор Георги Черкелов описа с прости думи каква би трябвало да е ролята на медиите в обществото: “Те не трябва да са власт, а посредник, приятел на хората!”
Кулминацията на моето медийно разочарование бе това, което не можах да повярвам, че се случи в Америка. Но…то се разигра през 2020 година. Медиите удариха дъното и Америка стана за смях пред целия свят. Главните медийни играчи плюс сравнително новите техногиганти “свалиха ръкавиците” и откровенно “ръгнаха през просото” функционирайки като ПР органи на една партия, а не като обществени медии, защитаващи интересите на хората. Ако се проследи пътя на парите ще стане ясно, че не става даже дума и за партия, а за “чичковци с пари”, които стоят зад нея, но така или иначе главният проблем бе, че хората в САЩ нямаха възможността да научат истината чрез медиите!
Америка днес е болна и се нуждае от информация за причините на своето тежко заболяване. Сега нямаме нужда от демагогии, предизборни лъжи и рутинен политически бизнес. Независимо, че в този критичен момент в американската история е почти невъзможно за средния американец да разбере какво се случва, дали на подсъзнателно или съзнателно ниво мнозинството чувстват, че страната е на голям кръстопът, от който зависи нейната съдба и съществуване. Предполагам това е една от причините за рекордното участие в изборите през 2020 година и то в период на пандемия. Избирателите изглежда наистина повярваха, че със своя глас могат да помогнат на страната си в един много тежък момент. В същото време Америка се раздели на два лагера, като толерността между тях достигна точката на замръзване. Едни повярваха, че Байдън ще унищожи Америка, други че САЩ няма да издържат още 4 години Тръмп. Роднини се изпокараха, загубиха се приятелства, непознати спореха ежедневно във фейсбук без да имат намерение да се изслушат или пък да променят своето мнение, българи се нападаха и обиждаха. Как стигнахме дотук и на кого е изгодно това? Помислете и се опитайте да си отговорите сами. Аз мога да кажа със сигурност едно – това, което се случва на е в наш интерес. Нямаме полза от разделение, нямаме нужда от взаимна омраза. Не съществуват идеални общества. САЩ също не е! Но Америка ни е дала нещо, което е трябвало да получим там където сме родени (един истински рай на Земята) – свобода и възможност да постигнем целите си достойно с много труд и без нужда да участваме в далавери. Да, през 2020 се случиха събития, които нито аз, нито десетките хиляди българи тук очакваха – размирици, палежи, грабежи пред погледите и бездействието на полицаите, претенции за репарации от страна на хора, чиито пра пра деди били роби в тази страна. Видяхме бели американци да целуват обувките им и да ги молят за прошка. В страна, където години наред сме живели в ред, спокойствие и законност, изведнъж се заговори за “премахване на полицията” и за търсене на “алтернативи”. Неволно възниква въпроса: Това ли е Америка, за която мечтаехме? Това ли е страната, където искаме да израстнат нашите деца? Да, това е същата страна. Но през последните няколко десетилетия за някои незабелязано, за други не, постепенно се натрупаха редица гигантски проблеми (някои, от които са математически неразрешими). Ако трябва да посочим една главна причина за тази американска боза, отговорът е: АЛЧНОСТ. Системата в Америка не е съвършена, но е една от най-добрите в света. Основателите са положили максимални усилия да създадат държавно устройство, което да гарантира баланс на интересите.
През последните години системната корупция разяде американската система и големите корпорации започнаха да контролират практически всички направления на властта. Неравенството непрестанно нарастваше, а средната класа се смаляваше. Политическият бизнес бе фокусиран изключително върху потребностите на 1-ия %, а не върху интересите на народа и на страната (формулата е подобна в България и в много други държави). Този дисбаланс не можеше да не доведе до сериозни проблеми. Ако не се направят драматични корекции, САЩ реално вървят по път без изход. Предстои да се спукат няколко големи балона, измежду които: балонът на федералния дълг, балонът на потребителския дълг, балонът на дълга по студентските заеми, балонът на необезпечения американски долар, балонът на Wall Street и т.н.
Коя е правилната посока?
Тази, която е очертана от създателите на тази държава. Имаме нужда да излезем от състоянието на крайност, да потърсим баланса и да се върнем към основните принципи заложени в американската система – работа за общото благо, разделение на властите и премахване на корупцията. Има начини как да стане това. Ето, например, няколко идеи: премахване на кариерните политици, максимално два мандата за народните представители в Конгреса , отмяна на решението на Върховния Съд относно финансирането на американските избори – Citizens United (2010), ограничаване на мандатите на съдиите във Върховния Съд, изискване за минимум 5 години забрана за лобиране за тези, които излизат от политиката, забрана за спонсориране на политически кампании от лобисти, държавни стимули и субсидии за политици и партии, които набират средства за своите политически кампании от обикновените гласоподаватели, от малките и средните бизнеси, а не от големи корпорации и олигарси, жестоки наказания за корупция, премахване на двойния стандарт при разследване на политици от висшия ешалон, регулиране на мейнстрийм медиите и техногигантите – прозрачност за техните собственици и техните “истински мисии” и т.н.
Ако се върнем към ­фундаменталните принципи на американската демокрация, ако работим заедно и сме толерантни един към друг, няма преграда, която да не може да се преодолее, няма проблем, който да не може да се разреши.
Както е казал Ейбрахам Линкълн “Нищо не може да разруши тази страна, освен ако ние сами не го направим!”
Силна и просперираща Америка е надеждата не само за нас, но и за целия свят, понеже с всичките си несъвършенства, това е най-доброто постижение на човешкия род досега.
Не можем да стоим встрани пасивни и да наблюдаваме как 1 % от населението  контролира и се възползва от останалите. В човешката природа има коварен дефект – безгранична алчност. Ако не се вземат навременни и адекватни мерки, тя има потенциала да затрие не само Америка, но и целия свят.

Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
сн: pb

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here