В последно време се чудя как се чувства човек когато изтрещи. Досега не ми се е случвало, но като гледам на къде се е запътила Америка, нищо чудно след някоя и друга година и тук изтрещяването да стане национален спорт.
Разбира се доста ще трябва да се потрудим докато ги стигнем българите. На пършо място в България от както се помня се практикува масово оцеляване на кратки растояния – ден за ден. Този спорт е популярен най-вече сред младежта. При по-зрчлата възрастова група се наблюдава сезонно оцеляване през зимата, или през летните отпуски, както и оцеляването в работата докато не сменят шефа. Пенсионерите са шампиони по маратонско оцеляване с голяма награда – фалит на пенсионият фонд и девиз – „На пук няма да пукнем!“
В Америка те първа ще постигаме азовете на оцеляването. Американците се имат за най-оцеляващата нация на света, но изобщо не са познали. Какво е оцеляване по Американски. То е активна дейност. Горките си мислят, че като учат упорито, работят на по три работи, започват нов бизнес, изобретяват и внедряват нови технологии, оцеляват най-ефективно. Те първа те ще трябва да постигат мъдростта на принципа „Не могат да ми платят толкова малко, колкото мога да не работя“. А пък ефективността на решаването на лични проблеми през работно време, ще трябва да се възпитава у тях с поколения. Не е невъзможно, но ще отнеме доста време, докато обикновенният американец разбере, че моето си е мое, а чуждото също е мое, ако успея да го взема без да ме усетят.
За да се постигне високо спортно майсторство в оцеляването е необходимо овладчване на още една много важна дисциплина. Това е Виновна топка. Българите са дотолкова напреднали в тази дисциплина, че от повече от двайсет години не съм срещал българин, който да е виновен за нещо. Топката на вината не се задържа и за части от секундата в нито един играч. В самият момент в който може да си представиш даже, че някой българин има минимален шанс да бъде виновен за нещо, изведнъж, като с магическа пръчка се оказва, че всички наоколо са виновни, но в никой случай не и въпросният българин. Вината мигновенно е телепортирана във всички възможни и невъзмовни посоки. По средата на бошуващ огнен обръч на вина остава невредим нашият българин в чисто бели одежди и с нещо като нимб около главата.
Тук в Америка има надежда за развитие на народната топка в средите на политическата класа, потомствените социално слаби и организации от сорта на БЛМ или еЛДжБТ. В тези среди също не се срещат много хора способни да се огледат в огледало. Така, че надежда има, американците да овладеят първите два спорта от националният български триатлон – Оцеляване, Виновна топка и Изтрещяване.
Изтрещяването е сравнително нов спорт даже и в България. Доколкото разбирам, изтрещяването е постигане на такова състояние при което човек започва да вижда около себе си единствено „Тях“. Всички в момента на изтрещяването стават „Те“. „Те“ – виновните за това, че непрекъснато оцеляваме, „Те“ заради които непрекъснато трябва да прехвърляме вината, „Те“ които живеят в сянката на живота ни и от там хитро и подло подръпват конците, вързани за ръцете и краката ни, за да на свалят в калта при най-плахият опит да се изправим.
Докато „Те“ живеят в сенките още не сме изтрещяли. Изтрещяваме, когато не мовем повече да се борим с неизвестен враг. Години наред „Те“ управляват живота на, години наред „Те“ ни държат в мизерията, убиват мечтите ни, провалят начинанията ни. В един момент вече не можем да търпим това издевателство. Искаме да ги хванем за гърлото, да им разбием мутрите, да ги разкъсаме на парчета и да се освободим от „Тях“ веднъж и за винаги. Но как да се освободиш от този който не съществува. Помните ли „Хотел Калифорния“? „We are all prisoners here of our own device”. Един е изхода.
Изтрещяване – състояние на вечна война с целият свят.
Свободата ни е в нас и е на една ръка растояние. Просто трябва да си дадем разрешение да правим грешки. Сами на себе си да си го дадем и да го позволим и на другите около нас. Опитах – не стана. Ще опитам пак. От сто опита един е достатъчен за да стане замисленото и да се предвижиш с една крачка напред. Позволявайте си да опитвате и да опитвате пак и отново и оценавайте хората не по това колко много са успели, а по това колко много опитват. Ценете успеха постигнат след множество неуспешни опити повече от този постигнат благодарение на случайно стечение на обсточтелствата. Опитвайте сами и приветствайте опитите на други. Окуражавайте ги да опитват и те ще окуражават вас. Поварвайте – тези спечелилите случайно на тото не са щастливи хора. Целичт си останал живот те посвещават на две неща. Да пазят плодовете на успеха си от другите и да ги убеждават, че успехът им е заслужено следствие на някакви техни качества. Това е жалък живот, още повече, че е възможно да убедиш друг в лъжа, но себе си никога.
Опитвайте, приемайте вината, като подарък от съдбата, който ще ви научи какво да не правите в бъдеще, признавайте грешките си и живейте! Започнете от вчера.
Ние допуснахме грешка в Америка. Голяма и глупава грешка. Разделихме се и застанахме зад двама нищо не значещи и неспособни на нищо индивида на които изобщо не им пука за нас или за който и да е било друг. Забравихме, че сме американци и нашата съдба винаги е била в нашите ръце. Забравихме да живеем и се замислихме как да оцеляваме.
Не и този американец. Аз съм прекалено много българин за да се върна сега към оцеляването, виновната топка и да започна да изтрещявам.
Животът е прекрасен и възможностите безкрайни! Аз смчтам да продължавам да греша опитвайки! Сега ще се замисля за следващата глупост която ми се прави, а на вас безгрешните ви пожелавам приятно изтрещяване.
Кой е новият президент в Америка ли? Аз съм Президента на Съединените Американски Щати на Виктор. Останалите са просто едни клоуни, които в никой случай не трябва да бъдат възприемани на сериозно.
Виктор Хинов