Есен е. Красива есен. Харесвам есенните цветове. От кафяво до златно, от ярко червено до бледо оранжево. А как миришат само есенните листа! Българите започват да слагат луканки, зеле, вино, пъстърма, трушия. Какво ти започват! Та на някои виното вече е станало за опитване. Децата хрупат прясно осолена трушия, ядат печени наденици и слушат възрастните как си приказват на по чашка младо вино и солена сланинка.
Есен е хора! Сложихте ли трушията? Как я правите луканката? Не така, не така. Много чубрица слагате. Ние по нашият край така я правим…
Ще бистрим политиката на ракийка, ще я бистрим, но главата ще ни размътва ракийката, а не политиката. От много векове живеем ние българите на тази Земя. Всичко сме видяли, през всичко сме минали. Всичко ще премине приятели, и затова нека да му се раздаме докато е време. Ракията се пие студена, младото вино също, защото е късна есен и зима иде. Какво му трябва на човек за да е щастлив? Една камина на дърва, чаша изстудено младо вино, нарязана луканка от таз годишната, и семейството му около него.
Не е много, а е толкова трудно да го направиш, защото забравяш. Замотан в ежедневието, забил поглед в екрана на телефона или компютъра си, зомбиран от телевизора, забравяш, че щастието е до теб, на една ръка разстояние.
Есен е, отворете очи, насладете се на багрите, помиришете я, опитайте я на вкус, прегърнете я и потънете в нейната омая. Есен е неповторима, есен е прекрасна, не позволявайте и нея да ви откраднат. Та тя е ваша по право. По правото ви на родени и живущи на тази Земя. По правото ви на хора, човеци, живи същества. По правото на лозата. Защото лозата помни, как година след година от мъртвите пръчки се раждат нежни зелени пъпки, как от тях се разлистват листата, как изкарват младите филизи, как малките грозденца растат и се наливат със сок на лятното слънце и като малки акумулаторчета събират всеки слънчев лъч попаднал върху тях, за да го отдатат есента на игривото младо вино.
Сложихте ли виното? За кога чакате? Света ли чакате да се оправи? Ми той си е правилен. Лозите са дали грозде и тази година, то е узряло и чака да бъде намачкано, и сложено в буренца и бидони. Вие сте лудите дето забравяте, какво са ни завещали дедите. Няма по-важно нещо от това да сложиш на време виното! Всичко друго е временно, всичко друго отминава, всичко
друго е вятър и мъгла. Само гроздето и човека остават да се грижат един за друг. Погрижи се за лозата човече и тя ще се погрижи за теб. Отгледай нейните грозденца, като свои деца и тя ще остане с твоите рожби през зрелите им години, да ги дарява със слънце през дългите зимни нощи.
Аз тръгвам да слагам вино, мен работа ме чака! А вие четете….четете ако си нямате работа. Само внимавайте някоя буква да не изхвръкне от екрана и да не ви прасне по главите. И за друго внимавайте. Да не вземете да направите инфаркт от някоя печатна грешка!
Виктор Хинов
