Есенните месеци винаги предлагат богати културни събития, наситени с емоционално въздействие, като натежали плодове на изобилната природа. Едно такова запомнящо се събития за град Кърджали, беше представянето на новата книга на Христина Въчева „Светлина от миналото“. Авторката живее от години в Хамбург – Германия, но специално пристига в топлия южен град, за да презентира творбата си. И не само за това. Христина е от онези българи, които макар и далеч от Родината, никога не прекъсват духовната връзка с нея, живеят с нейните радости и тревоги, усещат пулса на сърцето й. „Светлина от миналото” е четвъртата книга на авторката, в която е събрала поезия, проза, размисли и спомени, портрети на хора, за които тя смята че са интересни и вдъхновяващи личности. Книгата е структурирана интересно – четири раздела с поезия и един с проза. Поезията й е едно вълнуващо преживяване. Не само за нейните поетични и естетически откровения, но и в отраженията, рефлектиращи върху нейните читатели. Нежни и затрогващи, откровени и завладяващи, стиховете й вълнуват с неподправена искреност и дълбочина на чувството. Основна тема в книгата й е темата за родното място, за Родината, за онова кътче под небето, което не може да бъде заменено с нищо, независимо къде се намираме по света. Потомка на горди тракийски българи от Беломорието, тя е пренесла през времето духовното богатство на родова и национална история, в които се преплитат спомени и традици и които изграждат съвременния живот на поколенията. Защото там в светлината на миналото се търсят устоите, превели ни през национални и лични изпитания.
Връщайки се назад във времето авторката преминава през исторически епохи и събития, за да се слее с тях и да се усети като част от онова „невидимо вълшебство, което сътворява вечност“. Тя усеща как дори и в робската участ „тракийска сила ме изправя, пулсира Тервел в моите вени…“ Тя е част от тази памет, защото чува „на мама песента тракийска“ и как „звънят в ръцете й ръкойки и връзват слънцето на сноп“. Пред очите й винаги е „онази равна синина“ и вълшебната планина, в която „ехти гласа на девойка със сребърни пафти“ и с „Дельо войвода стигам отново звездите“. Изключително експресивната метафоричност на авторката разбива представата за пространствени ограничения, защото магичната мелодия на шарените гайди „вселената на рамене понасят“. Истинска „дъщерята на Родопа“ – нейният вик и болка, и радост, и възторг едва ли биха могли да се предадат по-експресивно: “Българийо, велика мъченице! Венец ти свивам във поклон”! В раздела с проза Христина Въчева е изградила с особена почит образа на родолюбката Мара Михайлова, на нейните баба и дядо, на родствениците й с които е свързана неразривно – и физически и духовно. Защото тя е част от тях и от спомените си от детството, което е й е дало богатството на преживяното.
В поетичните раздели на книгата на Христина присъстват и лирико-интимните й откровения, философски размисли, морално-етичните отношения. Вълнуват я вечните философски въпроси за смирението, за принадлежността към добро и зло, за силата на безусловната любов. Затова и лирическата й героиня моли точно нея /“Научи ме, любов“/ да я научи как да намери „в прошката сила“ и от греха и обидата да излезе „пречистена и жива“. Независимо какви въпроси вълнуват авторката и пред какви философско-етични проблеми се изправя, тя винаги ще намери отговор там – в светлината на миналото. За да се озари пътя ни…
Снежана Галчева
в. „България СЕГА“
