Любими сънародници, мили приятели,
думите ми днес са изпълнени с вяра и извират от сърцето ми и от знанието, че ние създаваме своята истина и своята реалност. Думите ми днес са насочени към всички нас, всички българи, в Родината и извън нея.
Всички ние желаем България да пребъде, народа ни да е щастлив, икономиката на страната ни да бъде в своя разцвет. Но въпреки всичко, което говорим и за което копнеем, ние не правим усилия в правилната посока.
Промяната към добро, мили сънародници, става отвътре навън. Просперитетът и щастието е нужно да съществуват първо в самите нас, в нашите мисли и сърца.
Нека да погледнем какво е нашето ежедневие, как мислим, как действаме, какво говорим, какви убеждения и предразсъдъци ни спъват в живота. Повечето от нас обичат да се оплакват. Винаги държавата, управниците, кмета, съседа, родителите ни или децата ни…Винаги някой друг е виновен за положението, в което се намираме. Винаги сме жертвите, винаги вярваме, че нямаме силата и властта да променим нещата. Точно обратното е. Ние сме отговорни за своята реалност. Най-малкото нещо може да ни раздразни или да ни зарадва. Ние решаваме кое да забележим и да подхраним с емоциите си.
Колко от нас са давали рушвет и после са се оплаквали, че системата е корумпирана? Колко от нас са учили децата си да преценят другарчетата си по външния вид и парите, вместо да се вглеждат по-дълбоко в качествата и добродетелите им? Някои са го правили несъзнателно, като са коментирали пред децата си или са давали такъв личен пример. Колко от нас не са учили децата си на доброта, защото са се страхували, че животът ще ги пречупи? А колко след това са се оплаквали, че добрите хора са рядкост. Колко от нас са завиждали и са се възхищавал на тези, които са заминали за чужбина, без дори да го осъзнават? А колко от тях са проклинали държавата, за това, че децата им са далеч? Много от тези деца, мили родители, ако се бяха трудили така в Родината си, както се трудят извън нея, България щеше да е в своя разцвет. Време е да узреем, да потърсим как ние самите допринасяме за състоянието, в което е страната ни. Тя е великолепна! Райско кътче! Но само ние можем да я направим най-прекрасното място за живеене. Само ние можем да създадем тази България, за която мечтаем. Защото политиците, които оплюваме са нечии дъщери и синове. Рушветите, които даваме са част от корупцията, срещу която протестираме. Глупостта и насилието, срещу които роптаем са наше дело. Не можем да следваме грешен подход с години и да очакваме различни резултати. Силата идва с отговорността. Нека бъдем пример за децата си и заедно преобразим Родината си. Нека бъдем единни, честни. Нека се отнасяме с разбиране и уважение един към друг. Оплакванията няма до никъде да ни доведат. Нека започнем да градим България с честност и любов, с достойнство и увереност. Промяната е нужно да започне от нас самите и с нас целият ни свят ще се промени. Не можем да бъдем концентрирани върху проблема и да открием решението. Нужно е да виждаме възможностите, да мечтаем и бавно като мравчици да създадем своята реалност.
Всеки един от нас има силата да промени България. Всеки един от нас е олицетворение на Родината ни. Нека бъдем най-доброто, което можем да бъдем. Останалото ще стане с времето.
Бог да благослови България!
Даниела Вълканова
Чикаго, САЩ
сн: pb