Сурва, весела година

„Аз обичам народния живот с неговите песни и пословици, с неговите приказници и легенди, с неговите обреди и обичаи.” – пише големият български възрожденец Любен Каравелов.

„Народните празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура. Те предават исторически опит на поколенията… Носят своята богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, за да бъде носител и продължител на народните традиции…” „Историята свидетелства, че празниците на всеки народ съпътстват неговия живот и са плод на творческия му гений.” „…празниците са жизненопотребни на хората.” – Лозинка Йорданова

И тъй като зимата отново ни приютява в обятията си, снежецът леко се сипе, а замръзналите дрянови клонки надничат оттук и там, ние се връщаме в атмосферата на красивите празници Рождество Христово и Нова година. В домашен уют, с уханието на зелената елха, заобиколени от светлини и топлината на нашите близки, ще изживеем нови радости и ще си пожелаем здрава и мирна Нова година.

Светлите декемврийски празници са пред прага на дома ни. Нека широко да „отворим” вратата и да ги посрещнем!

Бъдни вечер

На 24 декември, в навечерието на Коледа, празнуваме Бъдни вечер. Този празник предшества раждането на Христос. За Бъдни вечер се подготвяме отдалече: подреждаме дома си, приготвяме вкусни ястия, украсяваме зелената „гостенка”…
Казват, че за да има благодат в къщата ни, всяка година трябва да купуваме едно  ново украшение за елха, хубаво е всеки член от семейството да закачи поне едно украшение на елхата. Червените елхови играчки символизират здраве и обич; белите – свобода и разбирателство; ангелчетата са пазители; фигурките на животни наричаме за повече деца в дома, а звездата, която поставяме на върха на празничното дърво, ни напомня на Витлеемската звезда, възвестяваща раждането на Христос. Всяка елха е обкичена със светлини – символ на просветлението. Старо поверие ни учи, че преди да седнем на трапезата на Бъдни вечер, трябва да запалим свещ. В много семейства, преди да започне празничната вечеря, родителите разказват или четат с децата библейската история за раждането на Христос, пеят песни.
По стара българска традиция за Бъдни вечер приготвяме постни ястия. Техният брой трябва да бъде нечетно число, например: седем, девет, единайсет. В различните региони на България се готвят различни ястия, но общо казано те са следните: пълнени сухи чушки с ориз, сарми с ориз, варен  фасул, пълнени сухи чушки с печени картофи, сарми с кисело зеле и ориз… Домакинята може да свари също ошаф с плодове и индрише, жито, да изпече тиквеник… На масата можем да поставим и купичка с туршия, шепа сурово жито, купичка с мед, орехи, чесън, сушени плодове, пресни плодове. На Бъдни вечер трябва задължително да има погача с паричка в нея.
Коледната погача (хлябът), наричана някога „боговица”, „вечерна”, „бъдняк”, „светец”, може да бъде украсена с формички от тесто, в които да преобладават стилизирани птици, цветя или къща, житни класове, грозде, както и слънчеви символи, например кръг, кръст, розети. Посочват, че колкото повече са гозбите на трапезата, толкова по-богата ще е следващата година.
Старите хора, знаещи от игла до конец всичко за обичаите, казват, че след като семейството седне на масата, най-възрастният мъж трябва да прикади с тамян, след това три пъти да завърти питката, а после да я разчупи като първото парче остави до иконата, второто – за къщата, а следващите – разпредели по старшинство. След като парченцата от погачата са раздадени, всеки тръпне в очакване да разбере в чие коматче е скрита паричката, т.е. кой ще бъде щастливецът през следващата година. Някога, преди да разчупи питката, стопанинът изричал следните думи: „Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната – като дренки! Да се ражда гроздето, ечемикът, царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите!”
Възрастните казват, че за да бъде благодатна Новата година, трябва да опитаме от всяка храна, поставена на масата. Те споделят и това, че, когато на Бъдни вечер се седне на трапезата, никой не трябва да става, преди да е привършила вечерята.
В някои региони на България от всяко ядене, което е трапезата на Бъдни вечер, хората отделят по малко, а на следващия ден го занасят на гробищата, за починалите близки. Други хора казват, че от запалената свещ на Бъдни вечер трябва да запазим една част за следващите празници; че трябва да счупим поне един орех, за да проверим късмета си; че на масата трябва да поставим кесията с парите си, за да се сбъднем с пари; че след вечерята не трябва да вдигаме трапезата. И още нещо – да останем будни до Коледа, да изчакаме нощта, в която се е родил Христос. Но нека, след като разказахме за Бъдни вечер, да си „отворим” подаръците, а след това да побързаме да „посрещнем” коледарите!

Коледарите

Обичаят Коледуване започва след полунощ на Бъдни вечер и продължава до сутринта на следващия ден. Някога коледарите (коледници, коладници), предимно неомъжени мъже, обикаляли къщите. Начело на коледарите бил техният водач „станеник”. Влизайки в домовете, с чемширени китки на калпаците, коледарите, изричали благословии и пеели за здраве и берекет. След това, заедно със стопаните, те играели хора – до огнището или на двора. Най-известната песен на коледарите започва с думите: „Стани, нине, господине! Тебе пеем, домакине! Добри сме ти гости дошли, добри гости, коледари!” В друга коледарска песен, от Софийско, се пее:

„Добро ютро, стани нине, стани нине, господине!
Добро сме гости дошле,
добро гостье-колежданье,
добър сме ти глас донесли
изоздоле овче поле:
овци ти се изягнили,
се овчици ваклушати…”

Една от коледарските благословии е: „От Бога ти много здраве, от нас малко веселбица!”.
В Ямболско, например, елеците на коледарите били обсипани с нанизи от мъниста, към тях била прикрепена китка чемшир. Както в Ямболско, така и в другите региони, коледарите носили дълъг прът (гега). На тази гега стопаните нанизвали бял кравай и дарявали коледарите с луканка, сланина, боб, пуканки, сушени плодове, вино, брашно, ракия, гевречета… В Западна България стопанката на къщата месела хлябове с плетеници или краваи с дупка в средата. Краваите били украсявани с цветя от тесто, а също така с орехи, сушени сливи, здравец, чемшир и паричка.

Коледа

„И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където беше Младенецът. А когато видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та му се поклониха, и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове.” – Евангелие от Матея

Коледа

„Ой, Коледо, мой Коледо,
роди ми се боже чедо.
Кравай скача от полица,
ври в котлето кървавица.” –
Иван Вазов

Коледа е своеобразно продължение на Бъдни вечер, след която празненството е свързано с Рождество Христово. На първия коледен ден (25 декември) се ходи на църква, празнува се с близките, трапезата се отрупва с най-различни ястия, повечето от които месни. По стара българска традиция на този ден се приготвят: свинско печено, капама, печено прасенце, печена пуйка, кървавица… Пекат се колачета, курабийки, баница със зеле и много други. На 25 декември не трябва да забравяме именниците: Христо, Христина, Християн, Христомир, Христа, Христалина, Христиана и др.
На втория коледен ден (26 декември) отново празнуваме с близките, приготвяме вкусни гозби и се веселим.
На третия коледен ден (27 декември, Стефановден) се препоръчва на трапезата да има ястия със свинско месо, например: свинско с кисело зеле или свинска пържола. Приготвят се също така баница с извара, печена тиква и други вкуснотии. На този ден именници са: Стефан, Стефа, Стефка, Стоян, Стоянка и т.н.

Нова година

Все още лъха на Бъдни вечер, а ето, че бърза да дойде Новата година! Но преди да я посрещнем, трябва да се приготвим.
За този празник трапезата също трябва да е богата, за да бъде богата и идващата година. На новогодишната маса трябва има баница с късмети, питка, свинско или пуешко месо, кървавица, жито, орехи, червено вино. Навремето децата пеели песента:

„Кравай скача по полица,
ври в котлето кървавица,
запей, бабо, като лани,
веселичко да ни стане…”

Когато всички са седнали около масата, домакинът прикадява и изрича благословии за къщата. Новогодишната погача е подобна на тази от Бъдни вечер. Питката се разчупва от най-възрастния, който подава парченцата по старшинство. След това домакинята завърта тавата с баницата три пъти и всеки взема парчето, което е пред него. Някога, в отделни региони на България, в новогодишната баница, освен късметчета, поставяли и сребърна паричка. А дряновите клончета с пъпки късметчета имали следната символика: клонче с една пъпка – за къщата, с две пъпки – за учението, с три пъпки – за животните. Казват също така, че в средата на новогодишната баница трябва да стои изправена сурвачката.
Ако на Нова година сте в Ломско, ще трябва да опитате от всички колачета на масата. Ако пък сте в Шуменско, ще ви подадат орех, за да си проверите „късмета”. В Котленско момите си миели косите с вода, в която са вряли дрянови клонки, за да бъдат здрави момите, с лъскави и красиви коси. На други места хората поръсвали със сол дванайсет колелца от кромид лук и ги наричали за дванайсетте месеца. На следващия ден гадаели: ако колелцето е сухо, месецът ще е сух, ако колелцето е мокро – ще вали. Добра поличба е, ако някой кихне на Нова година. Навремето, на кихналия му дарявали първото родено на пролет домашно животно.
На първи януари е Васильовден, а именници са: Васил, Василка, Веселина и т.н.  Още преди разсъмване, започва обичаят Сурвакане. Той е известен на всички българи. Сурвакарите, момчета на възраст от четири до дванайсет години, обхождат къщите на близките и съседите като радостно благославят:

„Сурва, весела година,
да хилядите, където ходите!
Да имате здраве и добър живот!
Догодина, до амина!”

Сурвакарите и сурвачките

Сурвакарите са с трепет очаквани гости. Те спохождат всяка къща, за да честитят Новата година, да пожелаят здраве, дълъг живот, спорен труд и берекет. Всеки сурвакар си има торбичка и сурвачка – клонка от дрян – символизиращ здраве, дълголетие и мъдрост. Дряновата сурвачка е украсена колоритно: с нанизи от пуканки и сушени плодове, кравайчета, червена вълна, сушени чушки, китки житен клас, скилидка чесън, зеленина и др. Сурвакарите почукват с дряновата клонка гърба на стопаните в къщата и наричат  най-доброто.
    В различните региони сурвачката има различни наименования: „сурвакница”, „суровакница”, „сурокница”, „василичарка” и др. Украсата на дряновата клонка също е разнообразна и носи белезите на бита и поминъка на съответния край. Така например в Добруджанско сурвачката е с много нанизи от пуканки и с паричка на върха. В Северна България дряновата клонка е с кравайчета, нанизи пуканки, топки от червена вълна, бръшлян. В планинските райони сурвачката е предимно с вълнени пискюли и конци, а в Ямболско – с ябълка в средата и с житни класове. В Западна България дряновата клонка е богата с нанизи от парички и панделки в различни цветове. В Асеновградско сурвачката е накичена както с вълнени конци, скилидки чесън, гевречета, така и с нанизи пуканки, сушени ябълки и сливи, нанизи сушени чушки, боб, нанизани тиквени семки, орехи и др. В определени селища на България към украсата на дряновата клонка бил добавян пешкир, торбичка, дори дрешка (във Врачанско).
    Влизайки във всеки дом, сурвакарите изричат сурвакарска благословия. Една от най-разпространените е :

„Сурва, сурва весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина!”
   
    Даровете, които сурвакарите получават от стопаните на всяка къща, са: кравайчета, орехи, плодове, дребни пари и други.

    Трепетите около Коледа и Нова година са много, защото: Коледа е най-хубавият празник през годината. Празник на светлината. Коледа е празник на отворените ръце. На Коледа се събуждат спомените за миналото – за времето вкъщи, за дните, когато сме били деца, за мили хора. На Коледа и Нова година малкото се превръща в голямо – една  дума, една свещичка, един поздрав.

Сурва, сурва година, весела година! Да Ви е честита Новата година!

Ваня Велкова
Снимки: Ваня Велкова
Берлин