Българският Чикаго – "Bulgaria SEGA"

ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ ПО ПЪТЕКИТЕ НА СВЕТЛИНАТА

Снежана Галчева — Wed, 23 Dec 2020 13:30:38 +0000

Кой е той – художник, който рисува Светлина, или майстор на словесни форми, наситени с багри и цветове? Няма да сбъркаме, ако го търсим и в литературата, и в изобразителното изкуство, защото той е там, еднакво отдаден и на двете. Самият Василен казва, че „писането и рисуването се допълват и че донякъде са проява на една и съща чувствителност или отношение към света, но изразени по различен начин“.
Картините му определено не оставят никого безразличен. Светлата тонална обагреност и нежните форми, в които изящно оживява портрета на жена или загадката на очертанията и недоизречения щрих, зад които откриваме други светове… От платната му струи замечтаност и тихо смирение. Усещаме съзерцанието на сътворението. Но заедно с това намираме и категоричността на внушението за непреходни и вечни ценности, свързани с исторически събития, дати, спомени…
В разказите, пътеписите, мемоарите откриваме словесния изказ, характерен за твореца – поетична описателност, философски съждения, романтичност. Разказите му са кратки, героите му носят онова наситено емоционално въздействие, което ни кара да спрем, за да почувстваме живота и отново да продължим, обогатени от дълбочината на интимната им изповедност. В историческия си роман „Корени“ Василен Васевски по много нетипичен начин ни въвежда в темата на завръщането. Онова завръщане не само на физическо ниво, но и чрез преоткриване в родовия път назад във времето. За да стане мост, по който да се „завърнем“ и там в бъдещето, надживели пространството и проектирали предстоящото. С гордост и синовно преклонение пред подвига на предците си, той ни дава възможност да надникнем зад премълчаваното досега в славната битка на Каймакчалан в двутомника „Оживелият подвиг“. Разбираме за величието на саможертвата на онези безброй синове на България, написали с кръвта си страници от нейната паметна история. И останали там, на върха, който с техните кости се издига по-високо към небето. И към Бог.

С.Г.: Здравей, Василен! Ти си художник и като такъв те познават повечето хора на изкуството, но заедно с това си и продължител на родовия талант – писането. Само преди броени дни се появи и първият ти роман „Корени“. Откъде идват и накъде ни отвеждат те – корените?
В.В.: Първо искам да ти благодаря за това интервю, Снежана, както и за интереса към моето писане. Истина е, че съм познат предимно като художник и че това е основното ми занимание. Но наред с него, литературата е област, която също ме е привличала отдавна. Вярвам, че писането и рисуването се допълват и че донякъде са прояви на една и съща чувствителност или отношение към света, но са изразени по различен начин. Моят баща, Камен Васевски, е писател и заедно с майка ми Дияна Зиколова, учителка по немски език, създадоха интелектуалната среда, особено важна за формирането ми като човек с интереси в областта на културата. Дълбоко съм им признателен за това. Корените и родовата памет, които са в основата на романа ми, са жизнено важната нишка, която води човек по време на съществуването му. Те са основата, без която той не може да се роди, да се научи да ходи, да живее, да обича…Няма да скрия, че годините в емиграция изиграха особена роля в развитието на собствения ми светоглед. Те ме накараха да погледна в себе си и да оценя важността на корените си. Новата ми книга е донякъде резултат на този процес.

С.Г.: Романът ти има интересна фабулна композиция. Ретроспекция към историческите събития от 1916, преминаване през съвремието ни и след това ни отвеждаш в бъдещата 2116 година. Какво е общото между преживяванията, морала и философските търсения на героите ти от тези времеви отрязъци?
В.В. Макар и отделени с по сто години един от друг, моите герои преживяват сходни проблеми и се ръководят от мисли, от чувства, които ги доближават, В първата част, това са любовта към родината и към най-близките, прекъснати трагично, по време на една героична битка. Тези две теми откриваме като далечно ехо и във втората част. Тук принадлежността към отечеството е по-неосъзната, но постепенно расте; трагичната случка сега е раздялата на семейството, продиктувана от разминаване в характерите. Станалото в първа част се появява като рефрен и завет, към който главният герой върви от детството си, но превръща в свой дълг едва, когато вече е зрял човек. В третата част проблемите са малко по-различни. Те се развиват в едно стерилно общество, в което човешките параметри са строго определени. Въпреки това, главният герой също се припознава в своя род и преоткрива важността на тази забравена добродетел. Ако мога да обобщя, основна тема в книгата е темата за любовта (към родина, към семейство, към изкуство) и неразаривната, невидима родова връзка, която съществува над превратностите на времето.

С.Г.: Освен романа „Корени“, имаш и книги за славната епопея „Каймакчалан“. Защо един съвременен млад интелектуалец се връща с такава настойчивост към оново време? Смяташ ли, че има нещо, което не е платено като дан към предците ни?
В.В.: Да, определено мисля, че сме в дълг към своите прадеди, дали живота си за неосъщественото национално обединение на България. По различни конюнктурни причини за войните от 1912 до 1918 г. в нашето общество доскоро не се говореше. Или се подминаваха или, по-лошо, заклеймяваха се като ненужни и напразни. А става дума за около 200 000 българи, наши предци, оставили костите си по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. Те заслужават да намерим и да възстановим гробовете им, да запалим свещ за паметта им и, най-важното, да разкажем за подвига им, за да не се забрави отново. Само така ще успокоим душите им и ще бъдем достойни техни наследници. По този начин, вярвам, че съчетаваме личния, семейния дълг с националния. Моите двама прадядовци са загинали на Каймакчалан през 1916 г., но за тяхната саможертва успях да науча повече едва в последните 4-5 години. Радвам се, че излизането на двата сборника „Оживелият подвиг“ допринесе да се възкреси паметта им.

С.Г.: В някои от книгите си (“Следата в мен останала“, „Оживелият подвиг“, „Корени“) правиш едно своеобразно завръщане към спомените от миналото, без равносметката на което не можем да продължим. Навлизайки в това самопроникновение как преоткриваш себе си там?
В.В.: Без спомените и миналото си човек би живял в духовна тъмнина. Не би могъл да се ориентира накъде върви, дали следва моралните си ценности. Без миналото няма с какво да сравним настоящето, няма как да мечтаем и за бъдещето. То е наш незаменим ориентир. В линеарната структура на живота ни винаги ще има нещо, което ще оставяме зад нас по пътя си, а после ще поглеждаме, когато можем. От собственото си минало аз черпя опит, смелост, вдъховение. Там са детските ми спомени, първите срещи с любовта, началните ми стъпки в изкуството…Пътуването в миналото е нещо, което винаги ме зарежда.

С.Г.: Нека да отидем сега при твоята художествена същност. Представял ли си живота си без магията на рисуването?
В.В.: Рисуването и живописта са средството, с което изразявам своята същност най-пълно и най-резултатно. Те са начин, по който възприемам света и общувам с него. Не мога да си представя живота си без изкуството. То е мое призвание и отражение на най-дълбокото в мен. Освен изпълващо радостно преживяване, то е още и отговорност към останалите. Според мен човекът на изкуството изпълнява особена мисия и трябва винаги да се стреми да бъде на висотата ѝ. Да си дава сметка какви послания изпраща и какви чувства събужда в хората.

С.Г.: Наричат те художник на Светлината. Откъде идва тя – от теб или от картините ти?
В.В.: Ако има светлина в картините ми, надявам се тя освен всичко друго да е и отражение на нещо в мен самия. Още като дете съзерцавах играта на светлина и сянка около себе си. Тя ме впечатляваше и радваше по необясним начин. По-късно започнах да се опитвам да я пренасям на платното и да ѝ дам смисъла, който постепенно открих. Светлината за мен е символ на доброто, на положителното в света. Тя е и докосване до Бог. Неслучайно в почти всички ранни религии слънцето е основен знак на божественото. Частица от първичната космическа светлина носи и всеки от нас в себе си. А психолгическата и физиологическа роля, която тя играе в живота ни е доказателство за особената ни връзка с нея.

С.Г.: Имената на изложбите, в които си участвал са показателни за твоите художествени и естетически критерии – „Дългият път към дома“, „(Не)възможното завръщане“, „Споделени пътеки“, „Равновесие“ и др. Какво е това, което ти дава баланс, за да запазиш равновесието – и в живота и в изкуството?
В.В.: Вярата в доброто, в положителните неща около нас. По природа съм оптимист и дори, когато край мен е тъмно или ми е тежко, не спирам да вярвам, че това е само етап, след който идва друг, с обратен знак. „И най-дълбоката нощ се бои от светлината на утрото“, казва героинята в един от любимите ми филми „Фонтанът“ на Дарен Ароновски. Житейското и творческото ми кредо е че вътрешният баланс е ключът към хармоничен и смислен живот. А той не е възможен без вярата в доброто начало на света.

С.Г.: Дъщеря ти вече върви по твоите стъпки в изобразителното изкуство, имате общи изложби – „Споделени пътеки“, „Есенна изложба-2020“ и др. Как новото арт-поколение споделя наследеното?
В.В.: Сегашните млади са продукт на своето време, което е различно от нашето. Така става с всяко поколение, то идва с нови идеали, нови очаквания, нови разбирания. Дъщеря ми Деспина не прави изключение. Това, което ме радва обаче при нея, е осъзнатия стремеж към духовното. Затова окуражавам желанието ѝ да рисува и пише, и подпомагам заниманията ѝ, с каквото мога.

С.Г.: Дълго ще се помни представянето на поетичния сборник „Сънебродница“ на Михаил Цветански през ноември, т.г., който е ваш общ проект. В него част от стиховете са инспирирани от твои картини и имат дълбоко художествено въздействие. Как се роди идеята и с какво те обогати съвместното ви сътрудничество?
В.В.: В подобни проекти съм участвал и преди. Поезията и живописта са много близки и съчетанието им усилва въздействието както на думите, така и на багрите. Стиховете на Мишо звънят на близка вибрация с онази на моите цветни търсения. Затова ми се видя естествено да направим тази книга заедно, Тя позволи на всеки един от двама ни да погледне творчеството си през очите на другия и да достигне до нова, различна публика. Нашето приятелство получи ново измерение, а творците в нас – ново вдъхновение. Надявам се, че това няма да е последния ни общ проект.

С.Г.: Третата ти книга „До твоя праг – преди да остареят чувствата“ съдържа 12 разкази, във всеки от който усещаме присъствието на любовта в различните й форми. Онази – вечната. Търсена и неоткрита, споделена и изгаряща, бушуваща и нежно въздигаща… С тази книга ти какво прибави към нея?
В.В.: За мен любовта е нещо много повече от отношенията между мъж и жена. Тя е основополагащ принцип на мирозданието, по който се движат планетите и атомите в тялото ни. И тази моя книга не подминава вечната тема за любовта. Но сега към територията ѝ добавям още – преклонението пред предците, свързаността с родовите корени, както и любовта към отечеството.

С.Г.: Какво е това, което все още не си нарисувал?
В.В.: Вярвам, че изкуството е пътуване, което дори да е започнало по някаква карта в преносния смисъл на думата, няма да спре до края на дните. То не е насочено към определено място (остров, територия), а се изразява в очакването и удовлетворението от самото пътуване. В по-реалистичен план – искам да направя нова серия рисунки с туш на голям формат, в които да продължа да изследвам магията на линията. Тези и други свои картини имам намерение да покажа напролет в Чикаго. А ако ситуацията позволява – и в София през лятото.

Интервюто взе
Снежана Галчева
за в-к „България СЕГА“

Присъединете се към нашите фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

Поканете свои приятели, познати и роднини да се присъединят също!
Споделете тези групи на Вашите фейсбук стени!

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

The post ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ ПО ПЪТЕКИТЕ НА СВЕТЛИНАТА appeared first on "Bulgaria SEGA".

Kristy Decheva (Miss Illinois Earth 2018): “An open mind and big heart make a person beautiful”

Светлозар Момчилов — Wed, 23 Dec 2020 13:10:57 +0000

SM: As “Miss Illinois Earth 2018” what have you accomplished so far?
КД: Моята платформа за предоставяне на чиста вода за неблагополучните общности продължава да расте. Била съм многократно доброволец в Saint James Food в Чикаго. Ходя там всяка сряда и помагам да упаковаме хранителни стоки за хора в нужда. Едно постижение, с което се гордея, е че убедих организаторите да използват рециклирани кутии за вода, а не пластмасови. Наскоро те започнаха, също, да използват хартиени торбички, а не найлонови. Големите промени започват с малки стъпки.

KD: My platform of bringing clean and equitable water to underprivileged communities continues to grow. So far, I’ve done tons of hands-on volunteer work with Saint James Food Pantry in Chicago. I volunteer there once a week on Wednesdays where I help pack groceries and lunches for people in need. One accomplishment I pride myself in is convincing the organizers to use recycle cans for water rather than plastic. They recently have also converted to using paper bags for packaging rather than plastic ones. Big changes begin with small steps.

SM: How was your modeling career affected by your success?
КД: След като беше обявено, че ще представям отново Илинойс в началото на 2020 г., моята кариера беше на върха. Всъщност към края на 2019 г. започнах да работя на пълен работен ден като модел. Имаше толкова много възможности за работа, че едва успявах да наваксам. Това, че бях предишен носител на титлата, ми даде разпознаемостта, от която се нуждаеx, за да успея в индустрията и представянето на Илинойс през 2020 г. определено ми даде тласък. Поради Covid-19, обаче, работата намаля, след като целият свят спря. В момента бизнесът бавно се възобновява, но възможностите определено са намалени поради пандемията.

KD: Once it was announced that I will be representing Illinois once again at the beginning of 2020 my modeling career was at its peak. In fact, towards the end of 2019 I began working full time as a model. There were so many opportunities for work I could barely catch up. Being a previous title holder gave me the visibility I needed to make it in the modeling industry and representing Illinois during 2020 definitely was a boost. Due to Covid-19, however, I had a very slow start once the entire world shut down. Currently, work is slowly resuming but the opportunities have definitely been affected due to the pandemic we are undergoing.

SM: You have bachelor’s degrees in criminal law & sociology. What is your next education goal?
КД: Хубав въпрос! Щастлива съм да споделя, че съм настоящ студент в университета DePaul, където уча за магистърска степен по дипломация. Кандидатствах и ме приеха през есента на миналата година. За мен е важно да продължа образованието си. Сега съм толкова благодарна за това решение, понеже по време на кратката пауза поради епидемията, успях да завърша първия си семестър.

KD: Glad you asked! I am happy to announce that I am actually a current student at DePaul University pursuing a master’s degree in Diplomacy. I applied and was admitted in the fall of last year because I knew I would always go back to school and continue my education. Now I am so grateful for this decision because while work was on a brief pause due to the epidemic I finished my first semester.

SM: This year, you will try to go higher in the Miss Earth USA Beauty Pageant. Tell us more about this endeavor.
КД: Винаги съм вярвала, че само с практика човек може да се стреми към перфектност. Първият ми опит на националната сцена беше една стъпка към това да стана по-добра и по-конкурентна. Използвах всичко, което научих в миналото и го приложих. Тази година беше особено трудна, защото директорът, отговарящ за щата Илинойс се премести да живее и работи на Филипините. Предвид на това, аз съм независим агент. Координацията от различни континенти определено затрудни състезанието, тъй като влоши комуникацията в момент на по-големи очаквания от участника.

KD: I have always believed that practice makes a person perfect. My first experience on the national stage was the first step to becoming better and more competitive. I took everything I have learned in the past and applied it towards this new experience. This year has been particularly more difficult because the Illinois state director actually relocated to live and work from the Philippines. Given this, I am an independent agent. Communicating from different continents has definitely made the competition more difficult because there is a lot more room for miscommunication and higher expectations from the contestant.

SM: Steven Hawking before he died warned us that we might need to find another planet within the next 100 years. Your thoughts on that?
КД: Този въпрос е много емоционален и сериозен за мен, защото наистина вярвам в нуждата от опазване на околната среда. Цялата ми работа до момента е съсредоточена върху тази кауза. Силно се натъжавам, когато хората не се интересуват от планетата, която ни дава възможност да съществуваме. Ако продължим да изчерпваме ресурсите, в крайна сметка ще се стигне до катастрофа, която ще застраши нашата цивилизация. Ключовият въпрос е: какво е нужно да се направи, за да променим навиците си и да започнем да възстановяваме нашата планета.

KD: This question is very emotional and deep for me because I truly believe in advocating for the environment. All my work so far is providing a voice for the planet. It deeply saddens me when humans don’t care for the planet because the planet is the reason we exist. Continuing to deplete the resources of the planet will eventually face a catastrophe and threaten our existence. The million dollar question is, what will it take for humanity to change its habits so we can start giving back to our planet.

SM:How do you see the USA and yourself in five years?
КД: След всичко, което САЩ преживя тази година, със сигурност мога да кажа, че предстоят големи промени. Мисля, че хората започват да осъзнават нещата, които се случват около тях, и не се страхуват да говорят. Тъй като по-старото поколение политици се заменя с по-младо, мисля, че ще се направи съдебна форма през следващите години. Освен това, през този период се надявам да живея и работя в Европа. Изучавайки дипломация, бих желала да се върна в Женева, Швейцария и да работя с UNEP.

KD: After everything the United States has been through this year, I can say for sure that big changes are coming. I think people are starting to realize the things that are happening around them and are not afraid to talk. As the older generation of people in power is replaced by the younger one, I think we will see a reform of the justice system in the next five years. In addition, in five years’ time, I hope to move and live and work in Europe. Studying diplomacy, I hope to return to Geneva, Switzerland and work with UNEP.

SM: What makes you proud to be a Bulgarian American?
КД: Това, което ме кара да се гордея, че съм българка, е възможността да бъда различна. Българската култура е толкова уникална, че е трудно да не я познаете. Например за конкурса “Мис Земя” реших да изпея “Облаче ле бяло”, традиционна българска песен. Само загатнах за нашата култура, но вече в организацията „Мис Земя“ ме възприемат като човек, който идва от малка държава с богата култура, което ми дава предимство като участник в конкурса.

KD: What makes me proud to be a Bulgarian American is the ability to stand out. The Bulgarian culture is so unique that it is hard not to acknowledge it. For example, for the talent portion of Miss Earth I decided to sing “Oblache le bqlo”, a traditional Bulgarian song. Showing just a glimpse of the Bulgarian culture, the staff on the Miss Earth organization now see me as a person who comes from a small country with a lot of culture, which I believe puts me at an advantage in the competition.

SM: Describe your native country in a few words.
КД: Красива, завладяваща, жизнена.

KD: Beautiful, fascinating, vibrant.

SM: Who do you consider beautiful?
КД: Отвореният ум и голямото сърце правят човека красив.

KD: An open mind and big heart make a person beautiful.

SM: How can your fans support you during the Miss Earth USA Beauty Pageant?
КД: Има много начини, по които могат да ме подкрепят. В момента набирам средства за организацията “Beauty Beyond Borders”. Парите са предназначени главно за опазване на нашата планета. Миналата година всички пари бяха дарени за борба с горските пожари. Също така се стремя да организирам образователни семинари за малки деца. Едно нещо, което бих искал да направя, е да им прочета книга за опазване на околната среда и да обсъждаме начините, по които можем да постигаме това всеки ден. Това ще бъде виртуални срещи и ще бъдат безплатни! Датите ще бъдат обявени скоро!

KD: There are many opportunities to support me on my Miss Earth journey. Currently, I am fundraising for “Beauty Beyond Borders” organization. The money is used overall for preservation of our planet. Last year all the money was donated to fighting wildfires. I am also looking to host education workshops for small children. One thing I would like to do is to read an environmental book and discuss ways we can help the environment on a daily basis. This will be a virtual workshop and it will be free! Dates will be announced soon!

Svetlozar Momtchilov
“Bulgaria SEGA” newspaper
Editor-In-Chief
Pic credit: Eva Flis

The post Kristy Decheva (Miss Illinois Earth 2018): “An open mind and big heart make a person beautiful” appeared first on "Bulgaria SEGA".

Др Пламен Дочев и Др. Николина Дочева сред първите ваксинирани в Чикаго

Светлозар Момчилов — Tue, 22 Dec 2020 18:18:12 +0000

22ри декември 2020 – Първите ваксинации в САЩ са във фокуса на мейнстрийм медиите, като много от тях се предават на живо по телевизиите (предимно с известни хора като бившият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън, настоящият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс, водещият експерт по инфекциозни заболявания д-р Антъни Фаучи и др). Сред първите ваксинирани в Чикаго е и популярният акушер-гинеколог др Пламен Дочев (роден в град Габрово), който работи дълги години в една от най-големите и престижни болници Alexian Brothers Hospital, намираща се в северозападното предградие на Чикаго – Elk Grove Village. В същото предградие, както и в съседните живеят и работят хиляди българи.
Др Дочев сподели за в. “Българи СЕГА”, че се чувства добре след ваксинацията и че няма никакви странични ефекти. “Не искам отново да се заразявам с този вирус. Два пъти се случи с мен. През март и май тази година. Първият път го прекарах тежко. Вторият случай бе в по-лека форма.” поясни той. “Само за последния месец шест covid19 позитивни жени са раждали при мен” допълни докторът. При производството на ваксината е използвана нова технология за първи път, която поражда логичния въпрос за неизвестните ефекти върху организма в средносрочен и дългосрочен план. “Чета доста литература по този въпрос. На този етап не очаквам негативни ефекти в дългосрочен план”. коментира сънародникът ни.
Личното мнение на др Дочев е че си заслужава да се направи ваксинация против к-19, но в същото време уточнява: “Всеки решава сам за себе си и моля, не ме занимавайте с този въпрос в социалните мрежи, тъй като просто нямам време за това”.
За тези българи, които не са в течение, в семейството на др. Пламен Дочев има още 3 доктора, освен него – жена му Виктория Дочева и двете му дъщери, завършили медицина в Англия и Германия. Едната от тях е в САЩ и се казва Николина Дочева.

Тя също се ваксинира срещу covid19 и възприе това като първия ден на своята covid 19 свобода:

“If you want to enjoy a human touch, go to work, not wear a mask, sit at a football game, go on a date, travel, kiss, hug etc then GET THE VACCINE. A lot of people do not believe in science or God but beg for cure and pray when trouble knocks. How about you dont wait for the trouble to come to you and your loved one and get the vaccine. I am tired of being scared of COVID and I am tired of seeing people dying and being hooked up to tubes lonely in an ICU. Day 1 of my COVID FREEDOM starts today”.

Това е нейното описание на страничните ефекти след ваксинирането:

“COVID Vaccine side effects: finished my Xmas shopping, cooked chicken wings, worked on medical charts, read articles. This AM went to the gym. Also barely any pain in the arm (ps massage the muscle few times it defo helps). Stop the propaganda and conspiracy theories. Nobody will cripple you. The workforce is too precious. If you die who will pay taxes lol”.

Слаба болка в ръката е единственият негативен страничен ефект за нея. Николина апелира да вярвате повече в науката, отколкото на конспиративните теории и че едва ли никой иска да Ви навреди или осакати, понеже на тази държава са нужни данъкоплатци :).
Темата за ваксините се оказа, може би най-спорната сред българите в Чикаго, съдейки по техните бурни реакции във фейсбук групите администрирани от в. “Българи СЕГА” (“Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго”; “Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго”; “Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ”). Нашите сънародници са разделени на два лагера (както се случи и преди президентските избори – сини срещу червени). Според нашата анкета по темата, мнозинството нямат намерение да се ваксинират поне на този етап. Вероятно, една от причините е морето от противоречива информация през последните 9 месеца за всичко, което е свързано с covid 19 (подобна неслучайна дезинформация се получи и по повод президентските избори, по мое мнение).
Желая на нашите сънародници да запазят своето здраве (включително и своето психично здраве), час по-скоро да забравим за тези кошмарни месеци и да се върнем към нормалния живот, отпреди март 2020 година!

Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”

The post Др Пламен Дочев и Др. Николина Дочева сред първите ваксинирани в Чикаго appeared first on "Bulgaria SEGA".

Чикаго: създадоха се нови организации с нестопанска цел през 2020

Атанас Ненов — Mon, 21 Dec 2020 11:13:29 +0000

21ви декември 2020 – Българската общност в Чикаго е не само най-голямата сред другите такива в САЩ, но и една от най-динамично развиващите се етнически общности в Чикаго и неговите предградия през последните 20 години. Нашите сънародници са предимно предприемачи. Имаме хиляди успешни частни бизнеси в най-различни области, като активността в транспортната индустрия е най-голяма.
През последните 3-4 години се вдигна нивото и на бизнесите с нестопанска цел. Пример в това отношение е Малко Българско Училище, които успяха да съберат рекордни дарения от наши сънародници в Чикаго (предимно хора с бизнеси, чиито деца учат в училището). Благодарение на тези средства и финансовата подкрепа на голям български транспортен бизнес в Чикаго бе закупена и нова сграда в северозападното предградие на Чикаго – Des Plaines. Формалният повод за закупуването бе преместването на едно от училищата в групата на МБУ, но новото здание реално работи изключително под името център “Малката България”. Неотдавна МБУ изградиха паркинг към новата им сграда (това бе условие при закупуването) за удобство на посетителите. Към тази нова дейност на МБУ се присъединиха други организации с нестопанска цел като волейболна академия, фолклорен ансамбъл “Вереа”, детска футболна школа “Легион”, български художници и т.н. Към центъра на МБУ бе създадена преди година и “Асоциация на Българските Професионалисти”. Тя бе учредена в началото на 2020 от Михаела Колев, Тихомир Цанев, Светослав Костов, Николай Тончев, Чавдар Ангелов и Любомир Крулев. Ето как определят смисъла на своята дейност: “Мисията ни е да създадем място и мрежа от контакти; да срещнем колеги и да развием потенциал; да подпомогнем и насочим в професия
Другите български центрове в Чикаго също се развиват динамично – Център “Българика” и център “Магура”. Продължава да съществува и Първият Български Център, който бе създаден през 1998 с директор Татяна Димитрова. Той изигра важна роля по време на най-голямата вълна от български имигранти в Чикаго. В непосредствена близост до него се намираше и старата сграда на БПЦ “Света София”. Отсечката на Irving Park Rd. до Първия Български Център бе преименувана на Honorary Aleko Konstantinov Way. Главната заслуга бе на Иван Анчев – бившият генерален консул на РБ в Чикаго. В началото на 2020 бе създадена и асоциация на полицаите от български произход “Bulgarian American Police Association”( BAPA). Често се постват снимки във фейсбук на американски полицаи от български произход в различни части на САЩ. BAPA участват, също, в обществени събития. Пандемията оказа негативно влияние върху много бизнеси на българи в Чикаго, включително и на организациите с идеална цел. Това бе причината, център “Магура” и център “Българика” да се обърнат към българската общност с молба за помощ, за да може да покрият свои базови разходи.
Макар по манталитет българите да са по-склонни към индивидуални бизнеси, през последните години в Чикаго се забелязва повишена активност при организации с идеална цел. С добра координация между тях би могло да се постигнат още по-големи успехи, които да катализират развитието на общността ни.
От екипа на вестника пожелаваме на всички наши сънародници в Чикаго да бъдат здрави, успешни и да развиват своите визии за благото както на техните организации/бизнеси, така и на българската общност в Чикаго.

Атанас Ненов
в. “България СЕГА”

The post Чикаго: създадоха се нови организации с нестопанска цел през 2020 appeared first on "Bulgaria SEGA".

ВАНЯ И РАДОСТИН НАЧЕВИ – ПРОНИКВАНЕ В СКРИТИТЕ ПРОСТРАНСТВА

Снежана Галчева — Wed, 16 Dec 2020 01:32:16 +0000

Уважаеми читатели на в-к „България СЕГА“, поради проявения интерес към изобразителното изкуство, ви представяме изявени български художници, живеещи в България и по света. В поредица от материали ще имате възможност да се запознаете и с групата „Български художници зад граница“, която е създадена през април 2007 г. в Чикаго. Техни творби може да се видят в сградата на генералното ни консулство в Чикаго, дарени през 2012 г., както и в новата галерия „Багрена“ към център „Българика“ в Маунт Проспект, където творците представиха есенната си изложба през м. септември тази година.

Художниците Ваня и Радостин Начеви са възпитаници на художествената гимназия „Академик Дечко Узунов“ в гр. Казанлък и на ВТУ „Кирил и Методий“, „Изобразително изкуство“. Ваня е със специалност „Графика“, а Радостин – „Живопис“. В момента и двамата живеят в САЩ.и участват в груповите изложби на сдружение „Български художници зад граница“. От 1999 г. до 2005 г. Ваня Начева е работила като художник в Rainbow Art & Design” в гр. Тампа, Флорида. Нека да надникнем в скритите пространства в платната на Ваня и Радостин.

Снежана Галчева
За в-к „България СЕГА“

The post ВАНЯ И РАДОСТИН НАЧЕВИ – ПРОНИКВАНЕ В СКРИТИТЕ ПРОСТРАНСТВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА – ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА

Bulgaria SEGA — Tue, 15 Dec 2020 20:27:54 +0000

С.М.: Изтича една по-особена година. Как я оценяваш?
С.Г.: Когато 2020 ще бъде вече история, то тя неизменно ще се свързва с COVID-19. Само преди една година светът не можеше и да си помисли, че ще му се случи това, което преживя от месец март до сега. Мисля че след последното глобално разрушително събитие на ХХ век – Втората световна война, светът не е преминавал през такова изпитание. Защото появата на Корона вируса не остави никого незасегнат и безразличен. За броени месеци се преобърнаха животи, промениха се правила, сринаха се основи на социалния статус. Повсеместно, светкавично и безапелационно. Човечеството не беше подготвено за такова предизвикателство… В тези месеци, както винаги в моменти на изпитания обаче, се проявяват и различията между отделния човек. Много хора, потърсиха и се обърнаха към мъдростта на вечния кръговрат – Природата, Живота, Космоса. Надникнаха през днешния отрязък от време и го приеха като част от галактическия цикъл на съществуването. Всичко идва и отминава, но въпросът е как ние ще преминем през него. Мисля също, че това, което се случва днес, е и начин ние хората да се обърнем повече към вътрешния си свят, който бяхме притиснали в ъгъла, за сметка на материалния. Тук искам да благодаря на всички тези мъдри хора, които намериха прекрасни думи за успокоение, за надежда, за помощ. Получих толкова силни послания от поети, писатели, от хора на изкуството, лекари, от най-обикновени хора. Всички те със словото си, с действията си и с моралната подкрепа помагаха и спасяваха. Мисля също, че много хора преосмислиха това, за което все някак си времето не достигаше – изолацията и локализирания начин на живот ги накара да се вгледат по-добре в човека до тях, до близките си, да разберат кои са стойностните неща в живота. За мен лично, тази година също беше трудна, но заедно с това и удовлетворяваща. В тези няколко месеца на извънредни мерки, имах възможност да подготвя две книги – една от които вече е отпечатана, а другата всеки момент ще се появи за читателите. Каквото и да се случва през тази и всички следващи години, трябва да го посрещаме със съзнанието, че всичко през което преминаваме, е за добро. И че след него ще бъдем по-зрели, по-подготвени и разбира се помъдрели.

С.М.: Думите и мислите са най-големите оръжия, с които човек разполага за добри или за лоши цели. Съгласна ли си с този извод?
С.Г.: Да, съгласна съм напълно. Дори не можем и да си представим колко е силна енергията на думите – и на добрите и на лошите. А силата на мисълта може да променя пространството и материята. Като пример само ще дам ролята на молитвата, която е променяла много съдби към по-добро. И да не забравяме – един от най-важните вселенски закони е, че енергията следва мисълта. Затова нека мислите ни винаги да бъдат чисти, а думите – наситени с добронамереност. Защото те са еднакво важни и за този, който ги изрича и за този, за когото са предназначени. Нека обаче не забравяме, че и чувствата като гняв, раздразнение, завист и други подобни са също толкова разрушителни. Ще се убедим, че тези негативни емоционални преживявания и състояния са напълно излишни, само ако осъзнаем, че светът се движи по вечните вселенски закони, без значение дали ние, хората, ги харесваме или приемаме.

С.М.: Съвсем скоро излезе от печат новата ти поетична книга „Когато думите не стигат“. Какво представлява тя?
С.Г.: „Когато думите не стигат“ е четвъртата ми книга с поезия. В нея са включени 3 цикъла стихотворения, в които са намерили място много лични и изповедни откровения, размисли за живота, философията на съществуването ни, посвещения на приятели, връщане към спомените и детството. Има и няколко стихотворения, посветени на България.

С.М.: Защо нарече книгата си така? Не са ли точно поетите, които боравят с магията на думите и могат да намерят най-точните?
С.Г.: Много често ми задават този въпрос – защо книгата ми е озаглавена така. Неотдавна и в интервю с радиожурналистката Ани Костова от „Нощен хоризонт“ също говорихме за това. Наистина поетите боравят с мъдростта на словото и чрез думите се създава самото космично мироздание. Силата на енергията, скрита в думите, наистина може да създава и да руши. Със силата на мисълта се променят и физическите пространства. Но не за това искам да говоря. Искам да кажа, че дори и зад тази градивна сила се крие нещо друго – необяснимо и неуловимо. И то е в силата на мълчанието. На тишината. На Изток казват, че „мъдрецът се познава не по това какво е казал, а по това какво е премълчал“. Защото, когато не можем да намерим най-точните думи, потъваме в тишината, която говори вместо нас. Тогава сърцето и душата притихват и се сливат с безкрайността, усещаме връзката с онова велико всемирно цяло, от което сме част и което е част от нас. И човек се смирява, защото осъзнава величието на Божественото. Ако не се докоснем до него, думите, изречени от нас, са нищо…

С.М.: Кога ще можем да прочетем стихосбирката ти?
С.Г.: Засега няма да бъде предоставена онлайн. За съжаление заради рестрикциите и ограниченията в пътуванията, официалното представяне се отложи, което беше планирано за м. ноември тази година в София. За кога – никой не може да каже. Части от нея може да се намерят на ФБ-страницата ми. Иначе книгата се намира в София и използвам възможността отново да благодаря за професионалното полиграфическо изпълнение на издателство „Мултипринт“, както и на майстора на лиричното слово – поета Димитър Христов – редактор на стихосбирката и автор на предговора.

С.М.: Живеем в материален свят и материална държава. Има ли дефицит на духовност?
С.Г.: За съжаление колкото повече човек работи за материалното си осигуряване, толкова повече се отдалечава от духовните си потребности. Те някак си се изплъзват в надпреварата с бягащото време и все повече губят скоростта на състезанието. Защото за духовните неща е необходимо да се спре, да се потъне в тишината на заобикалящия ни хаос. И там да се чуе гласа на сърцето. Мисля че все по-малко хора изпитват потребност да спрат това надбягване. Българите в САЩ и специално в Чикаго обаче, имат невероятната способност да съвместяват и двете неща в този труден маратон. В изключително тежката за оцеляване година, точно духовните устои бяха тези, които даваха надежда. Много представители на българската културна общност в Чикаго дадоха своя принос за това – появиха се нови книги – стихосбирката „Сънебродница“ на поета Михаил Цветански, романа „Корени“ на Василен Васевски, поетичния сборник „Когато думите не стигат“ на Снежана Галчева, Алманаха „Любослов“, издание на Лигата на българските писатели в САЩ и по света и др. Издаваха се книги, организираха се художествени и фотографски изложби, он-лайн поетични четения, среща разговор между представители на различни изкуства и жанрове. Ще подчертая също и ролята на електронните сайтове за култура и на медиите.

С.М.: Ако имаше магическата сила да промениш нещо в света днес, какво би направила?
С.Г.: Ако Джани Родари подаряваше надежда на хората, то аз бих отворила за всички прозорец към Светлината. Светлина, която да отвежда към дълбините на душата. Ако всички хора излъчваме Светлина, мисля че на света друго не му е нужно, защото тогава той ще живее по законите на съвършенството.

С.М.: Кога да очакваме следващата ти книга?
С.Г.: Публицистичната ми книга „В десет въпроса“ е готова за печат и може би съвсем скоро ще се появи. В нея е събрана поредица от интервюта, излизали във в-к „България СЕГА“ в Чикаго, през последните три години. Събеседници са поети, писатели, художници, музиканти, артисти и други творчески личности. Редактор и автор на предговора е Георги Н.Николов – литературен критик и историк. Той е от онези неуморни творци, който с много ентусиазъм успява да открие и популяризира българските поети и писатели по света. Както търсачът на съкровища събира скъпоценни камъни, така и Георги Николов с всеотдайност издирва по света българските творци на словото, живеещи на няколко контитента. Тази книга я има и благодарение на това, че в-к „България СЕГА“ предостави възможността, тези откровения да достигат до българските читатели в САЩ, Канада и Европа. Поднасям моите най-сърдечни благодарности! В САЩ и Канада няма друг вестник, който дава възможност да се популяризират по този начин българските творци по света.

Интервюто взе
Светлозар Момчилов
в-к „България СЕГА“

The post ИЗМИНАЛАТА ГОДИНА – ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА СНЕЖАНА ГАЛЧЕВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБЕКТИВА НА ИРИНА ДОЙЧЕВА

Снежана Галчева — Mon, 07 Dec 2020 04:26:59 +0000

Ирина Дойчева е фотограф – обича да вижда света през „очите на обектива“. И въпреки че с времето тя превръща фотографията в допълнително професионално занимание, за Ирина фотографията си остава изкуство. През 2014 е първата й публикация в световно известно списание, издадено в Англия, нейна снимка е избрана да бъде част от 100-те най-добри снимки на годината. През 2017 г. участва в изложбата, организирана за „Деня на България“ в Ботаническата Градина в Чикаго. Нейни творби са представени в изложби на сдружение „Български художници зад граница“. Има награди във фотографски състезания на различна тематика.

През годините снима в различни жанрове – от романтична Сватба на Карибите и семейни снимки, до снимане на храна с цел блогване и маркетинг. Споделя че, една снимка е стойностна само тогава, когато може да се усети със сетивата и да разкаже история. Освен снимането на храна, друг любими нейн жанр е „съвременна, артистична портретна фотография“, която да пребъде в поколенията занапред. Смята, че всяка снимка трябва да бъде принтирана на хартия, да се постави в албум или да е „пресъздадена“ в подходяща рамка на стената. Според нея хората имат нужда от повече самочувствие, а работата на фотографа е да предразположи модела и да пресъздаде неговите емоции, красота и излъчване през обектива.

———————————

Снежана Галчева
за в.“България СЕГА“

The post СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБЕКТИВА НА ИРИНА ДОЙЧЕВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

КОНСТАНТИН КОСТА: „ИЗКУСТВОТО Е ВЕЛИКО ТАЙНСТВО…“

Снежана Галчева — Thu, 03 Dec 2020 04:22:29 +0000

Констанин Коста е роден в България, гр. Ямбол, но от 1998 г. живее в САЩ. Получава от родителите си най-доброто художествено образование – това на вътрешното съзерцание, на преклонение пред съвършенството и красотата във всичките й форми. За своите родители казва, че те са първите му учители, от които научава да възприема изкуството като едно велико „тайнство“, което може да се открие във всички епохи на човешката история – от палеолитните пещерни рисунки до големите майстори на Ренесанса. Частните уроци по изобразително изкуство, които посещава дълги години, допълват и разширяват мирогледа му и въпреки, че не получава официално академично образование, разбира, че може не само да се наслаждава на изкуството, но и да създава неща, които да носят наслада и на другите около него.

Художникът споделя: „Искам моите картини да разказват истории за хората и за света наоколо, такива, каквито ги виждам аз. Най-голямото ми желание днес е да използвам моето изкуство като покана за общуване, в което непознати хора да се открият, оценят и да започнат диалог, който да ги превърне в приятели“.
Нека да благодарим на Константин за това послание и да му пожелаем неговите картини да събират повече приятели по света.

Материала подготви
Снежана Галчева
Председател на Салон за
българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

The post КОНСТАНТИН КОСТА: „ИЗКУСТВОТО Е ВЕЛИКО ТАЙНСТВО…“ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Павел Вълнев: “Нужни са години, за да се мине от „ВВВ“ в категория „АА“. Всичко останало е „Пунта Мара!“

Светлозар Момчилов — Sun, 29 Nov 2020 17:34:21 +0000

29ти ноември 2020 – По време на националните протести против правителството на Бойко Борисов и политическата корупция, премиерът работеше усилено и обикаляше строителни обекти по цялата страна (Това може би бе и една от причините да се зарази с covid19). Той “развърза кесията” и раздаде пари на български производители, пенсионери и други нуждаещи се през трудния период на пандемията. Предвид наближаващите избори тези мерки имат двоен ефект, тъй като получателите на помощните средства са благодарни както на премиера, така и на неговата партия. ББ определи тежката обстановка в страната и още по-трудното време, което предстои, като основна причина да не подаде оставка. На няколко пъти той посочи рейтинга на България (според “Standard & Poor’s”) като едно от доказателствата за успеха в неговата “спасителна” мисия.

Това е последния му коментар:

“Международната рейтингова агенция “Standard & Poor’s” потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута ‘BBB/A-2’ със стабилна перспектива. Според световните експерти от агенцията ние сме една от държавите с най-ниските темпове на намаляване на брутния вътрешен продукт. Заедно със запазената външна конкурентоспособност ще можем бързо да се върнем към ускорено нарастване на БВП.
От “Standard & Poor’s” отчитат още, че бюджетният дефицит ще остане умерен през настоящата и следващата година. Агенцията изтъква и голямото значение за българската икономика и фискална стабилност от включването на българския лев във Валутния механизъм II. Очаква се бързо възстановяване на българската икономика след пандемията, без поява на дисбаланси във външния и финансовия сектор през следващите две години. Заедно с доклада на Moody’s oтпреди близо 2 месеца, това е поредната добра оценка на престижна международна агенция за страната ни, което показва, че мерките предприети от правителството са в правилна посока и дават резултати. Не ние, а световните експерти опровергават тезите на нашите противници за фалит на държавата. Успяваме да поддържаме икономиката и финансите, въпреки пандемията, която тормози цял свят.”

Павел Вълнев, който е успешен предприемач в Чикаго и наскоро се включи в политическия проект ПП „Републиканци за България“ има друго мнение за рейтинга на страната ни.
Ето какво коментира по темата заместник председателят на новата партия:

“Истината за рейтинга на България и любимата фраза на Премиера – „Пунта Мара“:
Министър-председателят не престава да използва рейтингите на страната, присъдени й от водещите в света рейтингови агенции, като положителна себеоценка в задочна дискусия с опонентите си.
Специфичният професионален опит на министър-председателя е сериозна пречка за вникване в методологията на рейтинговите агенции. Това не е нещо ново, като се има предвид и склонността на премиера към повърхностно разглеждане на икономическите проблеми на страната. Сериозна тревога буди обаче фактът, че министър-председателят прави не само спорни, но и неверни изявления, често – в присъствието на министъра на финансите.
Пример за това е последното действие на рейтинговата агенции S&P Global Ratings от 27 ноември 2020. На този ден рейтинговата агенция потвърди перспективата за развитието на рейтинга на България от позитивна на стабилна. Американската агенция за кредитен рейтинг S&P Global Ratings (преди това Standard & Poor’s) потвърди дългосрочните и краткосрочните кредитни рейтинги на България в чуждестранна и местна валута на ниво „BBB / A-2“ още през май. Преразглеждането бе свързано с очакванията за значително влошаване на икономическия растеж в България, както и в други държави през 2020 г., в резултат на приетите мерки за ограничаване на пандемията Covid-19. С оглед същественото свиване на макроикономическите дисбаланси в страната, S&P Global Ratings очаква българската икономика да се възстанови през 2021 година.
Историята помни изключително любопитен факт: На 26 октомври 2006 г. Standard & Poor’s е присвоил на България рейтинг BBB+, който е с една степен по-висок от сегашния. Това дава основание да се направи извода, че икономическото състояние на страната по време на Тройната коалиция е било по-добро от сегашното? Лесно разбираемо е защо този факт се премълчава от „дежурните икономисти“, а може би той им е просто непознат.
Влошаването на перспективата не може да бъде повод за неописуема радост, преливаща в негативни квалификации на политическите опоненти, а за тревога. Но, както много често се случва, особено през последните години, желаното се приема за реално, а реалното е много по-различно.
Тази поредна „изцепка“ на министър-председателя обаче е добър повод да се каже истината за раздуваната история с рейтинга на страната. Нито един от дежурните анализатори не си направи труда да сравни рейтинга на България с рейтингите на другите бивши социалистически страни и на основата на практиката на рейтинговите агенции, да даде експертна оценка, колко години ще бъдат необходими, за да се „настигнат“ те.
Според S&P Global Ratings:
– Рейтингът на Естония, Словения и Чехия е AA-.
– Рейтингът на Латвия, Литва и Словакия A+.
– Рейтингът на Полша е А-.
– Рейтингът на България и Румъния е ВВВ.
Тук коментарите са излишни. Ето обясненията на Агенцията за различните рейтингови категории:
AA – Задължение с рейтинг „AA“ се различава от най-високата оценка само в малка степен. Капацитетът на длъжника да изпълни своите финансови ангажименти по задължението е много силен.
A – Задължение с оценка „A“ е малко по-податливо на неблагоприятните последици от промените в обстоятелствата и икономическите условия, отколкото задълженията в категориите с по-висок рейтинг. Капацитетът на длъжника обаче да изпълни своите финансови ангажименти по задължението е все още силен.
BBB – Задължение с рейтинг „BBB“ показва адекватни параметри на защита. Обаче неблагоприятните икономически условия или променящите се обстоятелства е по-вероятно да отслабят способността на длъжника да изпълни своите финансови ангажименти по задължението.
По-високите рейтинги на повечето бивши социалистически страни показват горчивата истина за пропилените възможности за изграждане на силно, конкурентоспособно национално стопанство в България.
Самозалъгването е демобилизиращо.
Всеки, който професионално се е занимавал с рейтинги, може да потвърди, че трябва да минат години, докато една страна премине от категория „ВВВ“ в категория „АА“. Всичко останало е „Пунта Мара!“”

Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
сн: FB ПП „Републиканци за България“ & Boyko Borissov

The post Павел Вълнев: “Нужни са години, за да се мине от „ВВВ“ в категория „АА“. Всичко останало е „Пунта Мара!“ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Иван Анчев бе избран за координатор на сектор “Политики към Българите в Чужбина”

Светлозар Момчилов — Sun, 29 Nov 2020 16:51:07 +0000

29ти ноември 2020 – На първото заседание на Изпълнителния Съвет на ПП “Републиканци за България” бяха определени експертите, които ще отговарят за секторните политики. Сред тях бе добре познатия на българите в Чикаго и Средния Запад – Иван Анчев. Бившият генерален консул на РБ в Чикаго бе назначен за координатор на сектор “Политики към Българите в Чужбина”. Според описанието на ПП “Републиканци за България” г-н Анчев е магистър по политология от СУ „Св. Климент Охридски”, доктор по национална сигурност. В продължение на повече от две десетилетия работи последователно в Министерство на вътрешните работи и Министерство на външните работи на Република България. От септември 2016 г. до септември 2020 г. е Генерален консул на Република България в Чикаго с район на отговорност Средния Запад на Съединените щати. Иван Анчев има и предишни мандати в българското посолство във Вашингтон (САЩ) с професионални отговорности, разпростиращи се и върху Канада и Мексико.

Ето какво сподели г-н Анчев веднага след неговото избиране:

“Днес бях избран за координатор на експертната комисия на ПП “Републиканци за България”, която ще разработва политиките към българите в чужбина. С радост, но и с голяма отговорност, ще започна работа в тази насока, стъпвайки върху опита ми от последните години като генерален консул на Република България в Чикаго.
Милионите българи, живеещи извън България, са неразделна част от българската нация. Всички ние трябва да работим за благото на нашата Родина – БЪЛГАРИЯ!”

Пожелаваме успех на Иван Анчев, който се надяваме да се превърне в позитивен катализатор на развитието на българската общност в Чикаго, в Средния Запад и в цялата страна!

Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
сн: ПП “Републиканци за България”/Иван Анчев личен архив

The post Иван Анчев бе избран за координатор на сектор “Политики към Българите в Чужбина” appeared first on "Bulgaria SEGA".