AJ has done it in the ninth! 👏

Joshua unleashes a flurry of uppercuts to send Pulev to the canvas! 🥊

What a way to win it! 🙌

— Sky Sports Boxing (@SkySportsBoxing) December 12, 2020

Независимо от загубите срещу две от легендите на световния бокс, Пулев е най-добрият български професионален боксьор, който постави България на световната карта. След мача Кубрат Пулев разкри пред БТВ шокираща тайна: “С Covid19 и с три седмици без тренировки – толкова. Не се оправдавам, сам съм си виновен. Не желаех никой да разбере. Това е положението. Сега съм добре, всичко е супер”. Заразени са били също личният му треньор Ули Вегнер и неговият физиотерапевт.

Ето какво сподели за феновете си Пулев:

След победата, Джошуа вече очаква мач с Тайсън Фюри за обединяването на всички четири титли.

Атанас Ненов
в. “България СЕГА”
сн: FB Trevel Pulev

The post Пулев загуби мача, но не и уважението на българите appeared first on "Bulgaria SEGA".

                                                        Планимир Петров  

Преди  няколко години, в една късна есен, замръкнах аварийно в подбалканското градче К. Фирменият автобус, с който пътувах за Варна се повреди, и лека-полека на първа скорост пропълзяхме до центъра. Другите пътници останаха по местата си или по столовете на  близката механа да чакат нов автобус за продължение на пътуването, пък аз реших да погостувам на Момчил – набор и приятел от  казармата, с когото не бях се виждал от десетина години. И не бях го чувал от онова кратко и тъжно обаждане по джиесема преди четири години, когато  от вълнение не можа да довърши съобщението, че спешно се върнал от Гърция, за да погребе жена си Гергана. Доста се двоумих, дали да му отида на гости, има ли смисъл със спомени да възкресявам мъката му, но  все пак старото приятелство се оказа по-силно и със свито сърце се запътих към дома му…

Изненадата му от неочакваната среща беше голяма, прегръдката ни – бурна и продължителна, радостта му – видима. Само дето очите му не можаха да удържат сълзите, че и моите очи се просълзиха. Може би защото  нямаше как да не се разстроим от печалния факт, че двуетажната къща беше някак си далечна и празна без Гергана. Красивата, откритата, чернооката Гергана, която беше духовната връзка между нас, по-силна от  тригодишното войнишко приятелство…

След обичайната почерпка за „Добре дошъл, наборе!” и разговорката за текущото ни житие-битие, докато в един момент  вдигах чашката и погледа си към отсрещната стена, сякаш токов удар ме порази и едва не разлях първака, с който  стопанинът ме черпеше. Стъписах се, защото от книжната етажерка, от една сувенирна чаша, ме гледаха в упор светлите, големите черни очи на стопанката и сякаш ми се усмихваха, както е било при всяка наша среща.

– Ти какво така!? – забеляза учудването ми Момчил, после тъжно добави: – Може да е сантиментално и шантаво, но тези две големи черни, гръцки маслини… сложил съм ги в спирт, повдигнати към средата на чашата… те ме гледат с очите на Гергана… тъй като са събрали в себе си последните две години от моето… пусто да опустее гурбетчийство!

Задави се от вълнение, избърса с пръст първата натежала сълза, преглътна втората и започна да разказва кое, как и къде се е случило…Това е всъщност една съкровена, лична, мъжка изповед, която вече се превръща в тъжна легенда за част от принудителното ни гурбетчийство и нашето Ново време…

… Залюбили се Момчил и Гергана, любили се две години, на третата се взели –  с  вяра, обич и труд  свой дом и семейство да  градят. Още в моминството си Гергана била болнава, но това не попречило на Момчил още повече да я обикне и да се грижи за нея, както майка и баща й не са се грижили. Когато в първите години на Промените половината  здрав и читав град хукнал към далечната чужбина, я от любопитство, я от мизерия пари да печели, друг живот да живее, Момчил и Гергана останали в града. Къща на два ката на гол терен да строят, деца да  отглеждат, с беднотията и болести да се борят. В първите семейни години, болестта сякаш се изплашила от мъжката сила на бащата, пожалила хубостта на майката и  невинността на децата, побягнала от недостроената къща, някъде далече-далече към горите Тилилейски.

Минали няколко години в мир и сговор, в труден, но  щастлив семеен живот. Нов вятър задухал и в подбалканското градче. За едни носел реституционно бащино имане, къщи, дюкяни и ниви, за други – заповеди за уволнение, безработица, тревоги за насъщния. Този вятър донесъл заповедта за уволнение на Гергана „заради честите отсъствия поради болест и майчинство”. Съкратен бил и Момчил от Пътното строителство, за да стане за цяла година почетен клиент на „Социалните грижи”. С допълнителна работа на частно, тук-там в града и съседните села, Момчил все пак връзвал оскъдния семеен бюджет. Но дошло и още по-лошото: оня вятър откъм  голямата равнина върнал и коварната болест на Гергана.

Чудел се и маял Момчил какво да прави, как да спаси от убийствената мизерия децата, как да търси пари за скъпите лекарства, на кой Господ да се моли, в кой лъскав офис на новите чорбаджии да си изплаче мъката, макар че бил горд и корав балканджия. Съветвали го някои близки да замине с някоя циганска група към Германия или Испания, но той тревожно мълчал и само на ум си повтарял: „А как да оставя тая болна жена, тези две малки деца…тая недостроена къща?” Жената като че ли чувала тези неизречени мисли и веднъж го изненадала до просълзяване:

– Ами…щом няма друг начин… Не ме мисли, скъпи, виждаш…аз съм вече на доизживяване…От тая болест няма отърване, има само излишни харчове… Иди и ти в Гърция, чувам нова група сбирали за бране на маслини… Не мисли за мене – гледай за децата…

Противил се известно време той, не бил съгласен, но все пак… склонил. Заради децата, заради нея, заради къщата. Работил в Гърция близо две години – бране на маслини. Дълъг и тежък бил работният му ден, с много трудности и лишения, незаписани в договора, но какво да се прави, търпял. А в малкото си свободни часове не бил като другите: отлъчвал се, затварял се в стаята и в себе си. А след всяко обаждане  по Джиесема от родния дом – предавал се на гурбетчийската си мъка и отивал да я дави с узо или критско червено вино. В най близката таверна и все на една и съща крайна маса сядал. Винаги с порция маслини и бутилка с един и същ етикет. И винаги само на север гледал! А когато по невнимание разливал чашата си – и узото, и виното все към северна посока потичали… С никого не говорел, гледал замислен големите черни маслини, за да не се отлъчва и в мисълта си от  големите черни очи на Гергана. Бил глух за гърмящата музика, сляп бил и за  сиртакито, което се вихрело на танцовата площадка.

Всяко следващо посещение се повтаряло едно към едно. До оная вечер, когато македонката, певицата на заведението, която му била хвърлила око  отдавна, по своя инициатива обявила, че посвещава следващата си песен „Йовано, Йованке” на „върло харния муж из бугарско, зовещ се Мо-мчил”.

И замлъкнала цялата таверна. Замлъкнали даже среднощните  дежурни гларуси на покрива. Събрал Момчил върху себе си всички любопитни и пиянски погледи, смутил се от този неочакван интерес, не знаел  накъде да си дене погледа и ръцете… И точно когато, гласът на певицата, подсилен от  техниката, достигнал чак до брега, мобилният телефон на Момчил позвънял продължително. Вдигнал го той с тревожно предчувствие към ухото си, за да чуе  плачливия, разпокъсан глас на балдъзата си, която му съобщавала, че Гергана е починала…

– Разбираш ли сега, скъпи мой приятелю – каза след  дългата финална пауза домакинът, – защо съм спиртосал тия  две маслини в чашата?

– Разбирам… – едва-едва промълвих, все още хипнотизиран от  разказа му.

– Но не, не само, за да ми напомнят големите, черни  очи на Гергана! –допълни оживено домакинът. – За мене те са нещо като черния талисман, като черната мъка на това наше  ново  гурбетчийство, разбираш ли?

——————————–

Снежана Галчева
За в-к „България СЕГА“
сн:pb

Присъединете се към нашите фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

Поканете свои приятели, познати и роднини да се присъединят също!
Споделете тези групи на Вашите фейсбук стени!

Благодарим Ви!

Екип на в. “България СЕГА”

The post ДВЕТЕ ЧЕРНИ МАСЛИНИ… appeared first on "Bulgaria SEGA".

Сред избраните заглавия попадат няколко от нашумелите филми на режисьора Ники Илиев – „Чужденецът“, „Живи легенди“ и „Нокаут“. Аудиторията ще може да види и първия пълнометражен игрален филм на АГИТПРОП – „Безкрайната градина“ на режисьора Галин Стоев, който има зад гърба си почти три десетилетия опит на театрална сцена, 10 от които във Франция. Селекцията предлага и една от документалните продукции на утвърдената компания, разказваща историите на пет от най-представителните сгради на социализма – „Дворците на народа“.

Сред предложенията попадат още „Летете с Росинант“ на режисьора Джеки Стоев с музика, композирана от Горан Брегович, както и една история за порастването, разказана през погледа на Димитър Коцев-Шошо в „Маймуна“.
„БГ ЕКРАН ОНЛАЙН“ включва още игралния филм на Анри Кулев „Цахес“, документалните му „Загадката Веда Словена“ и „Душевно“, както и анимационния „Пук“ по обичаната приказка на Валери Петров. Сред документалните продукции са още „Да обичаш Кармен“ с Александрина Пендачанска и „Стихията Медея“ със Снежина Петрова, както и още един от филмите на Найо Тицин – „Златното сърце на София“, сърежисиран от Горан Благоев.

Любопитството на българите зад граница могат да събудят и документалните продукции на Таня Пандурска „Вярвам в гения на българския народ – Проф. Иван Шишманов“, Непобеденият генерал – Владимир Вазов“, „Константин Величков – европеецът“, както също и продукциите на БНТ „Мъдростта на Александрия“ и „Цигулката е моят глас“.
Късометражните предложения във фестивала са продуцирани от Компот Колектив и обединяват 6 съвременни български поеми, пресъздадени в 6 авторски филма в проекта „Щрих и стих“.
Филмите от фестивала „БГ ЕКРАН ОНЛАЙН“ ще бъдат достъпни от 20 ноември до 6 декември за целия свят извън България.

Нина Корнилева
за в. “България СЕГА”

The post „БГ ЕКРАН ОНЛАЙН“ пренася българското кино зад граница appeared first on "Bulgaria SEGA".

Максим направи това, което българската държава все още не успява да постигне успешно. Той прокара мост между българите в Родината и по света. Благодарение на него посетихме градове и държави, които можеше и да не видим. Запознахме се с различни български общности по света. Вместо да се засичаме само в интернет и социалните мрежи се срещнахме лично и станахме част от едно интернационално медийно семейство. Г-н Минчев постигна това без държавни средства с помощта на бизнеси в България. А тези срещи не бяха евтини. БТА покриваше и разходите за самолетни билети и хотели на представителите на българските медии от чужбина. В края на всяка среща Максим правеше анализ на постигнатото и оценяваше коефициента на полезно действие. Време и ние да оценим направеното от него и да му благодарим.
Неговото хоби бе да пътешества. За краткия си земен престой той обиколи целия свят и описа част от него в своите книги: „18 екватора“, „Три мусона“, „Възторгът на Марко поло“, „Късметът на Липтън“, „47 по Гриниуч“, „Дюна 45“, „Търсачи на миражи“, “Alo Boo Safari”.
Нямам представа накъде точно се е запътил сега, но му пожелавам приятно пътешествие!

Светлозар Момчилов
в. „България Сега“
сн: архив на вестника

The post Напусна ни Максим Минчев – генерален директор на БТА appeared first on "Bulgaria SEGA".

Като българин, живял и работил в чужбина, винаги съм откривал утеха и вдъхновение в идеите на българските будители. Съзнавам, че постигането на правова държава, каквато всички заслужаваме, е труден и дълъг процес. Че благоденствието на хората е откраднато. Твърдо вярвам, че с подкрепата на сънародниците ни у дома и по света няма невъзможни неща. Ако сме единни, успехът ни е гарантиран.
Живеем в парадоксален преход през последните 30 и повече години. Общо 10 милиона български граждани, тук и по света, сме донори на малцина избранници. Да, бенефициент на демокрацията е тънка прослойка, клика, секта, родена в политическите инкубатори. Тези „отличници“ си мислят, че благата са само техни и не забелязват, че ги притежават заради саможертвата, унижението и материалната нищета на милиони. Време е този тренд да се обърне. Време е хората да си отвоюват България.

В основата на Републиканци за България е вярата, че сплотеността, взаимното уважение и работата в екип са начинът да променим страната си към добро. През идните дни и седмици ще се посветим на това да разширим семейството на Републиканци за България, за да постигнем общата ни кауза – България, в която всеки има място под слънцето.

За актуална информация около кампанията и дейността ми можете да харесате и споделите тази страница:https://www.facebook.com/pavelvalnevofficial.
Тъй като пред красивите думи предпочитам конкретните действия, мога да ви обещая едно – винаги да съм на ваша страна. С действия. Надявам се с много от Вас да се видим лично и да имам шанса да чуя идеите ви за това в каква България искате да живеете.

Павел Вълнев

The post Павел Вълнев: “Време е хората да си отвоюват България” appeared first on "Bulgaria SEGA".

Първоначалното име е „Бацил А“, но по-късно името е сменено на „Лактобацилус булгарикус“ във връзка с родното място на първооткривателя. Д-р Стамен Григоров отказва редица престижни постове в чужбина и се връща в България през 1905 година. Работи като управител на болницата в Трън, която днес носи неговото име. В България започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия е публикувана през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“. Той изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София) в периода 1922-24 година. Родната реставрирана къща на д-р Стамен Григоров в с. Студен Извор днес е “Музей на киселото мляко”.

Надя Минкова
в. “България СЕГА”
сн: bg.wikipedia.org

The post Google напомня днес за откривателя на „Лактобацилус булгарикус“ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Павел Вълнев е предпримач, собственик на голяма спедиторска фирма в САЩ. Живее в Чикаго от 20 години. Той е семеен, с две деца. Разказва, че е започнал бизнеса с брат си с камионче под наем. Той е единственият заместник на Цветан Цветанов в новата му партия “Републиканци за България” (РБ). Това е първото интервю, което Павел Вълнев дава за българска медия, след решението си да влезе в политиката.

Г-н Вълнев, защо човек като вас, успял на Запад, реши да се занимава с политика в България? Тази дейност, както мнозина смятат, не е за честни хора.
Мисля, че точно сега е времето България да се подобри, но за всички. Преди 5-6 години не намирах смисъл, мислех си – една птичка пролет не прави. Но тогава не виждах алтернативна група хора или партия, с които да направим нещо добро. Сега в “Републиканци за България” има такава енергия. В организацията са събрани доста хора, които никога не са били в политически партии, както и аз самият не съм бил. Политическото статукво тук има крайна нужда от промяна. Всички я чакаме цели 30 години. Аз съм бил 10-годишен, когато се случиха демократичните промени. Вече съм на 41 години, а продължаваме да сме в преход. Ще трябва да има добър край, но не само за единици. И ако не влязат хора като мен, няма как да стане – в това всъщност ме убеди Цветанов.

Разбрах също, докато издържахме сами с брат ми BiT – Bulgarian International Television, че само с медия няма как да подобря нещата дори да осигуря пълна свобода на журналистите. Затова трябва да вляза в политиката. Там могат да се направят реформи, остарелите закони да се сменят и да започне промяната. Има и друго – по естествен път кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и техните кукли. Тогава държавата ще потръгне.

И все пак защо точно “Републиканци за България” (РБ)?
Това е проект, насочен към всички, независимо от етноса. Това за мен е важно. По принцип съм против етническите и патриотичните партии, защото те разделят обществото и обслужват само политиците. Хората не печелят нищо. Важно е също, че РБ няма да бъде лидерска партия. Председателят има право само на два мандата. Ние изграждаме партия с бъдеще, а не структура, която просто участва в избори, за да уреди място на водачите си в политиката. Ето защо събираме много млади хора, една част живеят тук, а други идват от чужбина.

Да, но лично вие, както – предполагам – и други млади хора, нямате право по силата на сегашните закони да станете нито депутат, нито министър заради двойното си гражданство?
Не ми е самоцел да ставам нито депутат, нито министър. Но по принцип това е недостатък на законодателството. Българите в чужбина трябва да могат да заемат политически постове. Ако вътре в България има 2 милиона работещи, още толкова са в чужбина, ако не и повече. Не губим ли работна ръка по този начин, като дискриминираме тези навън? Това не е ли въпрос на национална сигурност? Да вземем пример с Доспат, където съм се родил. За година 8-9 деца са родени в Чикаго, а 6 – в самия Доспат. Ако родителите в Чикаго скъсат връзката си с България, ако не могат да участват в изборните и управленските процеси тук, ние това население го губим и след 20-30 години няма да я има България… Затова една от основните цели на нашата партия е да си върнем тези хора. Да, това няма да е бърз или кратък процес. Но ако за 30 години сме се разпилявали по света, в следващите 20 г. трябва да приобщим обратно 60-70 процента от тези хора. А това може да се случи при една добре развита държава с работеща икономика, с уважение и равни права на всички, независимо къде са в момента.

Има ли факти, които ви притесняват в биографията на Цветан Цветанов? Допреди една година той беше част от модела, срещу който днес мнозина протестират.
Нищо в биографията му не ме притеснява. Имахме разговор с него, питал съм го дали има някаква зависимост – от ДПС, от олигархични кръгове. Той категорично ми заяви, че няма никакви зависимости, нито притеснения. За мен това беше достатъчно, за да работим заедно. Ние с него се познаваме по-отдавна, но реално станахме приятелски семейства, след като аз вече бях продал телевизията. Бил съм му на гости в този прословут апартамент – не е нещо кой знае какво. Човекът има един апартамент и три дъщери. У нас всеки има апартамент. Очевидно е, че тази история е постановка за широка употреба и за унищоване на противник. От друга страна, Цветанов е един от най-подготвените български политици, който има подкрепа и в Европа, и в Америка. Това е много важно. Без такава подкрепа не можеш да се бориш със ситуацията, която е в държавата, и да се стремиш да я подобриш.

Как вие установихте, че Цветанов има такава подкрепа?
Аз знам хората, с които той контактува. Те са от най-високите нива – и в Европейския съюз, и в Съединените американски щати. В Дипломатическия корпус в София – също. Виждам при Цветанов всички важни посланици. И в Чикаго беше така, там съм посрещал не само него, но и президенти, депутати, независимо от политическата им сила. Гледал съм да помогна чисто логистично на всеки, защото за мен всички те са представлявали България. От партиите им дори не съм се интересувал. При мен, в Чикаго, са идвали и всички известни личности от шоубизнеса, както и от всички други сфери. Така че имам поглед, Цветанов винаги се е представял повече от добре.

Защо според вас българите от чужбина са пренебрегвани – нямат възможност да гласуват електронно и това все повече ги отказва от участие в българските дела? Вие казахте, че това трябва да се промени и че е част от каузите ви. Кои са другите ви приоритети в политиката?
Да довърша за нашенците в чужбина – те се отказват от участие, защото никой не ги търси, никой не разчита на тях. Напротив – игнорира ги. Ние нямаме културни центрове в Америка. Останалите общности в Чикаго имат свои национални центрове, различните нации внимават децата им да не губят връзката с родината. И на нас ни трябва място, където да се говори български език, да се учи история… Липсва ни „българското място“. А не е толкова трудно в 7-8, нека да са 10 големи града в САЩ, да се инвестират по 2-3 милиона, колкото струва един културен център. Ето общо 30 милиона долара. За една държава, която уважава себе си, това са нищо пари. Говорим за приобщаването на голяма общност българи.

Затова сега помагам на българските училища в Чикаго, те вече станаха 12 на брой. Да, кауза са ми хората от чужбина, искам да се усетят като важна част от България и да си извоюват повече права. Крайната ми цел е електронното гласуване. Когато го има, етническите и патриотарските партии ще отпаднат, защото ще има висока активност. Така че няма да има купени избори, няма да може държавната машина да „играе“ във вота. В момента избори се правят с 30 процента от населението. Това не е правилно.

Друго, което искам да променя с влизането си в политиката, е да отворя бизнеса. Не може конкуренцията в България систематично да се унищожава. Така беше и с телевизията. И да направиш добър продукт, картелът на мейнстрийма те задушава с монополизиране на рекламата. И още – каква е тази система на държавните поръчки? Очевидно е корупционна схема за избор на „правилни“ победители. Ако не се отпуши бизнесът, няма как да станем модерна държава.

Ще работя за реформи във всички сектори – в здравеопазването, в образователната система, но най-първо трябва да се отпуши съдебната система. Ако това стане, автоматично корупцията в другите сектори ще спре. Това е най-належащото – работеща съдебна система.

В следващите години държавата ще изхарчи почти 8 милиарда евро за възстановяване от ковид кризата по европейския план. Вие в какви важни национални проекти бихте вложили тези пари?
Аз бих ги вложил в малки бизнеси в по-слаборазвитите райони като Родопите, Северозападна България, Странджа, за да може населението там да се запази, да не тича към сезонна нискоквалифицирана работа в Европа да бере ягоди и портокали или пък да емигрира трайно. Да си остават хората в България, да си плащат данъците тук и нещата ще потръгнат. Малки фирми, средни предприятия – това би помогнало на икономиката. А не както сега – местната Банка за развитие обслужва двама олигарси с големи кредити и това е всичко.

И още нещо – ако се случи прословутото електронно правителство, ще отпадне много държавна администрация, а заедно с нея и корупцията. Аз в Америка влизам в компютъра, отварям си фирма и на другия ден започвам да оперирам. Не ми трябват нито връзки, нито подкупи.

Г-н Вълнев, каква е истината за телевизия Би Ай Ти? Защо я продадохте и кой я купи?
Кой я купи – само мога да спекулирам, имам предположение, че са същите, които и в момента управляват. Но наистина само мога да спекулирам, защото никога не съм преговарял с такива. Хората, с които водих преговорите, не са политици – единият е Мирослав Янов, който по документи е собственик, а консултант по сделката беше Красимир Гергов. А защо я продадохме – защото това си беше бизнес проект. Би Ай Ти не е била медия на политическа партия, нито опозиционна телевизия на някого, нито проправителствена телевизия, нито пък корпоративна – известно е, че нямам бизнес в България.

Исках независима медия. Направихме един добър продукт. В началото си мислех, че ни липсва достатъчно гледаемост и затова нямаме реклама. После реших, че нямаме достатъчно покритие и това също пречи. В един момент имахме и добър продукт, и добро представяне като гледаемост, близо 90 процента покритие. Тогава разбрах, че въпреки всичко няма да вземем реклама. Пробвахме и други неща – ходихме в „Америка за България“, и то с добър проект, те казаха: „Парите за тази година са свършили.“ Аз не съм от тези, дето се молят. От държавата не съм търсил помощ – не искахме да се обвързваме с нея и да станем като други подчинени медии. От бизнеса не можахме да получим подкрепа. На този пазар има две групи, които реално контролират пазара – това са “bTV Медия груп” и “Нова броудкастинг”. Пробвахме да разчупим този монопол.

Стигнах до идеята, че или аз трябва да купя още медии, или трябва да продам моята. Исках да купя bTV, Ралица Василева беше ангажирана с този мой опит. Официално ми отговориха, че bTV не се продава отделно, а се търси нов собственик на цяла група телевизии в Европа.

Пробвах много варианти, не съм искал да продавам телевизията веднага. Докато продажбата остана единствен вариант, защото не беше нормално да продължавам само със свои лични средства да издържам скъпа медия и да виждам как не става така, както е навсякъде по света. Да, в този бизнес проект бях сам, никой не ми е помагал, сам съм си вземал решенията. Ако имаше още две-три свободни телевизии от нашия калибър и ако се бяхме обединили за реклама, можеше и да стане нещо. Като инвеститор трябваше да си върна парите. Така се наложи да продам Би Ай Ти.

До последния ден, в който телевизията беше под мой контрол, нямаше цензура и натиск за нищо. Сега, като се замислям – на кого е пречила телевизията… Не вярвам да е пречила на ГЕРБ, ако не се броят отношенията между Сашо Диков и Борисов, заради които, предполагам, той не е давал интервю за нас, но пък другите от ГЕРБ идваха редовно. Останалите партии – също.

Но има една партия, която никога не е стъпвала в студиото и дори кандидат-президента си не пусна да представим в специалните формати. Това е ДПС. Можем да тръгнем оттам и да търсим на кого е пречила телевизията. И то толкова е пречила, че я затвориха безжалостно. Да закриеш такава разпознаваема медия с високо доверие, която технически беше по-напред дори от CNN, е нонсенс. Да направиш постоянна презокеанска връзка между два континента без техническо забавяне на звук и картина – това си беше постижение. Това беше телевизията на 10-милионна България и свободните хора я имаха за своя медия.

В последното си открито писмо помолих новите собственици да запазят свободата на журналистите от Би Ай Ти. В деня, в който видях, че са спрели новините и всички актуални предавания, ми стана ясно, че това няма да се случи. Въпреки обещанията и публичните изявления, че ще се прави интерактивна телевизия, че ще запазят журналистите и свободата им. Както винаги, в България нещата не са такива, каквито изглеждат. Но се гордея с друго – тази телевизия откри и разви толкова добри професионалисти, че в момента ги виждам по много други медии, където продължават да са независими.

А какво стана с архива на телевизията? Защо изчезна?
И за мен е много учудващо, че архивът не е достъпен, а той съдържаше в картини и звук много важна част от историята на България. Да се надяваме, че не е „изгорен“ на средновековна клада. Това, което е под мой контрол в Чикаго, е непокътнато.

В два български сайта излязоха публикации, че Цветанов, вие и брат ви ще бъдете обвинени за пране на пари, като внушението е, че се води международно разследване срещу вас. Има ли проверки срещу вас?
Това е класически, но слаб компромат, прицелен в репутацията ни. А нашата репутация е изпитана много пъти в Америка, където е бизнесът ни. За 20 години са ни правени всички възможни рутинни проверки и след всяка от тях нямаме дори една елементарна глоба. А вие сигурно не се съмнявате, че САЩ са добри в разследването на прането на пари.

Ние заведохме 9 дела за трите публикации с този компромат – по три за всяка лъжлива статия – от мое име, от името на брат ми и от Цветанов. Всяко дело е за по 50 хиляди лева. Мисля, че са добри пари за всяка благотворителна кауза.

Илия Вълков
clubz.bg
сн:личен архив

The post Павел Вълнев: Кукловодите си отиват. Трябва да се съборят и куклите appeared first on "Bulgaria SEGA".

Още преди премиерата на филма – 23ти октомври 2020 (Amazon Prime) българката се замеси и в скандал свързан с главно действащо лице в предизборната борба в САЩ. Става въпрос за бившия кмет на Ню Йорк и адвокат на Доналд Тръмп – Руди Джулиани. Мария се представя за консервативен журналист. След “интервюто” двамата се срещат в хотел. Руди Джулиани прави комплименти на флиртуващата актриса преди да влязат в спалнята. В този момент в стаята се втурва Борат в розово бельо с думите “Тя е само на 15 г. Много е стара за теб”. Американски медии разпространиха снимка където изглежда, че 76-годишният Руди си бърка в гащите. Всичко това се случва, когато Руди Джулиани играе централна роля в скандала със сина на Джо Байдън – Хънтър Байдън по повод евентуална корупция и съмнения за педофилия.

Rudy Giuliani (@RudyGiuliani), Trump's personal attorney, caught on film attempting to lure and/or possibly rape an actress (age 24) portraying a 15-year-old child and daughter of Borat (@BoratSagdiyev). #Borat2 #ByeRudy pic.twitter.com/yeqglbxhT9

— Anonymous (@YourAnonCentral) October 21, 2020

Според Джулиани, който се е обадил в полицията след инцидента, това е специална акция с цел отвличане на вниманието от големия скандал с Хънтър Байдън. Интерпретацията на бившия кмет на Ню Йорк за снимката, разпространена от американските медии, където изглежда, че си бърка в гащите е че си е оправял ризата в този момент.

Trump very careful who he let into his events and house. No Covid test necessary – High 5! pic.twitter.com/Kf5gGk3n2M

— Borat (@BoratSagdiyev) October 23, 2020

В изтрита сцена българката успява да влезе в Белия Дом и да се запознае със сина на Доналд Тръмп. Борат поздрави президента по повод липсата на изискване за к19 тест при допускането на гости за събитието.
Драмата около може би най-важните избори в историята на САЩ по-малко от две седмици до 3ти ноември се засилва непрекъснато. Републиканци и демократи хвърлят целия си арсенал от оръжия в тази безмилостна война за власт. В този критичен за американската история момент имаме сериозно българско участие в лицето на Мария Бакалова. Но най-важният принос към САЩ на десетките хиляди българи тук ще бъдат техните гласове преди и след 3ти ноември 2020.
Оригиналният филм “Борат” бе разпространен през 2006 година и спечели близо 263 милиона долара при бюджет 18 милиона долара. Официалното име на филма е “Borat: Cultural Learnings of America for Make Benefit Glorious Nation of Kazakhstan”.
Цялото име на “Борат-2” е: “Borat Subsequent Moviefilm: Delivery of Prodigious Bribe to American Regime for Make Benefit Once Glorious Nation of Kazakhstan”. Срещу създателите на филма бяха заведени няколко дела. “Борат” бе забранен в почти всички арабски държави и на много места в Русия и Казахстан. Сънародниците ни в САЩ, които са членове на Amazon Prime могат да гледат безплатно оригиналния филм “Борат” (2006 г.) до 1ви ноември 2020, както и “Борат – 2”

Надя Минкова
в. “България СЕГА”

The post Българската актриса Мария Бакалова стана център на внимание в САЩ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Връщайки се назад във времето авторката преминава през исторически епохи и събития, за да се слее с тях и да се усети като част от онова „невидимо вълшебство, което сътворява вечност“. Тя усеща как дори и в робската участ „тракийска сила ме изправя, пулсира Тервел в моите вени…“ Тя е част от тази памет, защото чува „на мама песента тракийска“ и как „звънят в ръцете й ръкойки и връзват слънцето на сноп“. Пред очите й винаги е „онази равна синина“ и вълшебната планина, в която „ехти гласа на девойка със сребърни пафти“ и с „Дельо войвода стигам отново звездите“. Изключително експресивната метафоричност на авторката разбива представата за пространствени ограничения, защото магичната мелодия на шарените гайди „вселената на рамене понасят“. Истинска „дъщерята на Родопа“ – нейният вик и болка, и радост, и възторг едва ли биха могли да се предадат по-експресивно: “Българийо, велика мъченице! Венец ти свивам във поклон”! В раздела с проза Христина Въчева е изградила с особена почит образа на родолюбката Мара Михайлова, на нейните баба и дядо, на родствениците й с които е свързана неразривно – и физически и духовно. Защото тя е част от тях и от спомените си от детството, което е й е дало богатството на преживяното.

В поетичните раздели на книгата на Христина присъстват и лирико-интимните й откровения, философски размисли, морално-етичните отношения. Вълнуват я вечните философски въпроси за смирението, за принадлежността към добро и зло, за силата на безусловната любов. Затова и лирическата й героиня моли точно нея /“Научи ме, любов“/ да я научи как да намери „в прошката сила“ и от греха и обидата да излезе „пречистена и жива“. Независимо какви въпроси вълнуват авторката и пред какви философско-етични проблеми се изправя, тя винаги ще намери отговор там – в светлината на миналото. За да се озари пътя ни…

Снежана Галчева
в. „България СЕГА“

The post „СВЕТЛИНА ОТ МИНАЛОТО“ – ЗА ДА СЕ ОЗАРИ ПЪТЯ НИ… appeared first on "Bulgaria SEGA".

Мисията им е посветена на благородната кауза “Да! За живот!” (Национална кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията – www.zajivot.bg ).

Атанас Ненов
в. “България СЕГА”
сн: @NeverestOceanRow

The post Българи прекосиха Атлантика с гребна лодка appeared first on "Bulgaria SEGA".