С.Г.: Здравей, Василен! Ти си художник и като такъв те познават повечето хора на изкуството, но заедно с това си и продължител на родовия талант – писането. Само преди броени дни се появи и първият ти роман „Корени“. Откъде идват и накъде ни отвеждат те – корените?
В.В.: Първо искам да ти благодаря за това интервю, Снежана, както и за интереса към моето писане. Истина е, че съм познат предимно като художник и че това е основното ми занимание. Но наред с него, литературата е област, която също ме е привличала отдавна. Вярвам, че писането и рисуването се допълват и че донякъде са прояви на една и съща чувствителност или отношение към света, но са изразени по различен начин. Моят баща, Камен Васевски, е писател и заедно с майка ми Дияна Зиколова, учителка по немски език, създадоха интелектуалната среда, особено важна за формирането ми като човек с интереси в областта на културата. Дълбоко съм им признателен за това. Корените и родовата памет, които са в основата на романа ми, са жизнено важната нишка, която води човек по време на съществуването му. Те са основата, без която той не може да се роди, да се научи да ходи, да живее, да обича…Няма да скрия, че годините в емиграция изиграха особена роля в развитието на собствения ми светоглед. Те ме накараха да погледна в себе си и да оценя важността на корените си. Новата ми книга е донякъде резултат на този процес.

С.Г.: Романът ти има интересна фабулна композиция. Ретроспекция към историческите събития от 1916, преминаване през съвремието ни и след това ни отвеждаш в бъдещата 2116 година. Какво е общото между преживяванията, морала и философските търсения на героите ти от тези времеви отрязъци?
В.В. Макар и отделени с по сто години един от друг, моите герои преживяват сходни проблеми и се ръководят от мисли, от чувства, които ги доближават, В първата част, това са любовта към родината и към най-близките, прекъснати трагично, по време на една героична битка. Тези две теми откриваме като далечно ехо и във втората част. Тук принадлежността към отечеството е по-неосъзната, но постепенно расте; трагичната случка сега е раздялата на семейството, продиктувана от разминаване в характерите. Станалото в първа част се появява като рефрен и завет, към който главният герой върви от детството си, но превръща в свой дълг едва, когато вече е зрял човек. В третата част проблемите са малко по-различни. Те се развиват в едно стерилно общество, в което човешките параметри са строго определени. Въпреки това, главният герой също се припознава в своя род и преоткрива важността на тази забравена добродетел. Ако мога да обобщя, основна тема в книгата е темата за любовта (към родина, към семейство, към изкуство) и неразаривната, невидима родова връзка, която съществува над превратностите на времето.

С.Г.: Освен романа „Корени“, имаш и книги за славната епопея „Каймакчалан“. Защо един съвременен млад интелектуалец се връща с такава настойчивост към оново време? Смяташ ли, че има нещо, което не е платено като дан към предците ни?
В.В.: Да, определено мисля, че сме в дълг към своите прадеди, дали живота си за неосъщественото национално обединение на България. По различни конюнктурни причини за войните от 1912 до 1918 г. в нашето общество доскоро не се говореше. Или се подминаваха или, по-лошо, заклеймяваха се като ненужни и напразни. А става дума за около 200 000 българи, наши предци, оставили костите си по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа. Те заслужават да намерим и да възстановим гробовете им, да запалим свещ за паметта им и, най-важното, да разкажем за подвига им, за да не се забрави отново. Само така ще успокоим душите им и ще бъдем достойни техни наследници. По този начин, вярвам, че съчетаваме личния, семейния дълг с националния. Моите двама прадядовци са загинали на Каймакчалан през 1916 г., но за тяхната саможертва успях да науча повече едва в последните 4-5 години. Радвам се, че излизането на двата сборника „Оживелият подвиг“ допринесе да се възкреси паметта им.

С.Г.: В някои от книгите си (“Следата в мен останала“, „Оживелият подвиг“, „Корени“) правиш едно своеобразно завръщане към спомените от миналото, без равносметката на което не можем да продължим. Навлизайки в това самопроникновение как преоткриваш себе си там?
В.В.: Без спомените и миналото си човек би живял в духовна тъмнина. Не би могъл да се ориентира накъде върви, дали следва моралните си ценности. Без миналото няма с какво да сравним настоящето, няма как да мечтаем и за бъдещето. То е наш незаменим ориентир. В линеарната структура на живота ни винаги ще има нещо, което ще оставяме зад нас по пътя си, а после ще поглеждаме, когато можем. От собственото си минало аз черпя опит, смелост, вдъховение. Там са детските ми спомени, първите срещи с любовта, началните ми стъпки в изкуството…Пътуването в миналото е нещо, което винаги ме зарежда.

С.Г.: Нека да отидем сега при твоята художествена същност. Представял ли си живота си без магията на рисуването?
В.В.: Рисуването и живописта са средството, с което изразявам своята същност най-пълно и най-резултатно. Те са начин, по който възприемам света и общувам с него. Не мога да си представя живота си без изкуството. То е мое призвание и отражение на най-дълбокото в мен. Освен изпълващо радостно преживяване, то е още и отговорност към останалите. Според мен човекът на изкуството изпълнява особена мисия и трябва винаги да се стреми да бъде на висотата ѝ. Да си дава сметка какви послания изпраща и какви чувства събужда в хората.

С.Г.: Наричат те художник на Светлината. Откъде идва тя – от теб или от картините ти?
В.В.: Ако има светлина в картините ми, надявам се тя освен всичко друго да е и отражение на нещо в мен самия. Още като дете съзерцавах играта на светлина и сянка около себе си. Тя ме впечатляваше и радваше по необясним начин. По-късно започнах да се опитвам да я пренасям на платното и да ѝ дам смисъла, който постепенно открих. Светлината за мен е символ на доброто, на положителното в света. Тя е и докосване до Бог. Неслучайно в почти всички ранни религии слънцето е основен знак на божественото. Частица от първичната космическа светлина носи и всеки от нас в себе си. А психолгическата и физиологическа роля, която тя играе в живота ни е доказателство за особената ни връзка с нея.

С.Г.: Имената на изложбите, в които си участвал са показателни за твоите художествени и естетически критерии – „Дългият път към дома“, „(Не)възможното завръщане“, „Споделени пътеки“, „Равновесие“ и др. Какво е това, което ти дава баланс, за да запазиш равновесието – и в живота и в изкуството?
В.В.: Вярата в доброто, в положителните неща около нас. По природа съм оптимист и дори, когато край мен е тъмно или ми е тежко, не спирам да вярвам, че това е само етап, след който идва друг, с обратен знак. „И най-дълбоката нощ се бои от светлината на утрото“, казва героинята в един от любимите ми филми „Фонтанът“ на Дарен Ароновски. Житейското и творческото ми кредо е че вътрешният баланс е ключът към хармоничен и смислен живот. А той не е възможен без вярата в доброто начало на света.

С.Г.: Дъщеря ти вече върви по твоите стъпки в изобразителното изкуство, имате общи изложби – „Споделени пътеки“, „Есенна изложба-2020“ и др. Как новото арт-поколение споделя наследеното?
В.В.: Сегашните млади са продукт на своето време, което е различно от нашето. Така става с всяко поколение, то идва с нови идеали, нови очаквания, нови разбирания. Дъщеря ми Деспина не прави изключение. Това, което ме радва обаче при нея, е осъзнатия стремеж към духовното. Затова окуражавам желанието ѝ да рисува и пише, и подпомагам заниманията ѝ, с каквото мога.

С.Г.: Дълго ще се помни представянето на поетичния сборник „Сънебродница“ на Михаил Цветански през ноември, т.г., който е ваш общ проект. В него част от стиховете са инспирирани от твои картини и имат дълбоко художествено въздействие. Как се роди идеята и с какво те обогати съвместното ви сътрудничество?
В.В.: В подобни проекти съм участвал и преди. Поезията и живописта са много близки и съчетанието им усилва въздействието както на думите, така и на багрите. Стиховете на Мишо звънят на близка вибрация с онази на моите цветни търсения. Затова ми се видя естествено да направим тази книга заедно, Тя позволи на всеки един от двама ни да погледне творчеството си през очите на другия и да достигне до нова, различна публика. Нашето приятелство получи ново измерение, а творците в нас – ново вдъхновение. Надявам се, че това няма да е последния ни общ проект.

С.Г.: Третата ти книга „До твоя праг – преди да остареят чувствата“ съдържа 12 разкази, във всеки от който усещаме присъствието на любовта в различните й форми. Онази – вечната. Търсена и неоткрита, споделена и изгаряща, бушуваща и нежно въздигаща… С тази книга ти какво прибави към нея?
В.В.: За мен любовта е нещо много повече от отношенията между мъж и жена. Тя е основополагащ принцип на мирозданието, по който се движат планетите и атомите в тялото ни. И тази моя книга не подминава вечната тема за любовта. Но сега към територията ѝ добавям още – преклонението пред предците, свързаността с родовите корени, както и любовта към отечеството.

С.Г.: Какво е това, което все още не си нарисувал?
В.В.: Вярвам, че изкуството е пътуване, което дори да е започнало по някаква карта в преносния смисъл на думата, няма да спре до края на дните. То не е насочено към определено място (остров, територия), а се изразява в очакването и удовлетворението от самото пътуване. В по-реалистичен план – искам да направя нова серия рисунки с туш на голям формат, в които да продължа да изследвам магията на линията. Тези и други свои картини имам намерение да покажа напролет в Чикаго. А ако ситуацията позволява – и в София през лятото.

Интервюто взе
Снежана Галчева
за в-к „България СЕГА“

Присъединете се към нашите фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

Поканете свои приятели, познати и роднини да се присъединят също!
Споделете тези групи на Вашите фейсбук стени!

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

The post ВАСИЛЕН ВАСЕВСКИ ПО ПЪТЕКИТЕ НА СВЕТЛИНАТА appeared first on "Bulgaria SEGA".

KD: My platform of bringing clean and equitable water to underprivileged communities continues to grow. So far, I’ve done tons of hands-on volunteer work with Saint James Food Pantry in Chicago. I volunteer there once a week on Wednesdays where I help pack groceries and lunches for people in need. One accomplishment I pride myself in is convincing the organizers to use recycle cans for water rather than plastic. They recently have also converted to using paper bags for packaging rather than plastic ones. Big changes begin with small steps.

SM: How was your modeling career affected by your success?
КД: След като беше обявено, че ще представям отново Илинойс в началото на 2020 г., моята кариера беше на върха. Всъщност към края на 2019 г. започнах да работя на пълен работен ден като модел. Имаше толкова много възможности за работа, че едва успявах да наваксам. Това, че бях предишен носител на титлата, ми даде разпознаемостта, от която се нуждаеx, за да успея в индустрията и представянето на Илинойс през 2020 г. определено ми даде тласък. Поради Covid-19, обаче, работата намаля, след като целият свят спря. В момента бизнесът бавно се възобновява, но възможностите определено са намалени поради пандемията.

KD: Once it was announced that I will be representing Illinois once again at the beginning of 2020 my modeling career was at its peak. In fact, towards the end of 2019 I began working full time as a model. There were so many opportunities for work I could barely catch up. Being a previous title holder gave me the visibility I needed to make it in the modeling industry and representing Illinois during 2020 definitely was a boost. Due to Covid-19, however, I had a very slow start once the entire world shut down. Currently, work is slowly resuming but the opportunities have definitely been affected due to the pandemic we are undergoing.

SM: You have bachelor’s degrees in criminal law & sociology. What is your next education goal?
КД: Хубав въпрос! Щастлива съм да споделя, че съм настоящ студент в университета DePaul, където уча за магистърска степен по дипломация. Кандидатствах и ме приеха през есента на миналата година. За мен е важно да продължа образованието си. Сега съм толкова благодарна за това решение, понеже по време на кратката пауза поради епидемията, успях да завърша първия си семестър.

KD: Glad you asked! I am happy to announce that I am actually a current student at DePaul University pursuing a master’s degree in Diplomacy. I applied and was admitted in the fall of last year because I knew I would always go back to school and continue my education. Now I am so grateful for this decision because while work was on a brief pause due to the epidemic I finished my first semester.

SM: This year, you will try to go higher in the Miss Earth USA Beauty Pageant. Tell us more about this endeavor.
КД: Винаги съм вярвала, че само с практика човек може да се стреми към перфектност. Първият ми опит на националната сцена беше една стъпка към това да стана по-добра и по-конкурентна. Използвах всичко, което научих в миналото и го приложих. Тази година беше особено трудна, защото директорът, отговарящ за щата Илинойс се премести да живее и работи на Филипините. Предвид на това, аз съм независим агент. Координацията от различни континенти определено затрудни състезанието, тъй като влоши комуникацията в момент на по-големи очаквания от участника.

KD: I have always believed that practice makes a person perfect. My first experience on the national stage was the first step to becoming better and more competitive. I took everything I have learned in the past and applied it towards this new experience. This year has been particularly more difficult because the Illinois state director actually relocated to live and work from the Philippines. Given this, I am an independent agent. Communicating from different continents has definitely made the competition more difficult because there is a lot more room for miscommunication and higher expectations from the contestant.

SM: Steven Hawking before he died warned us that we might need to find another planet within the next 100 years. Your thoughts on that?
КД: Този въпрос е много емоционален и сериозен за мен, защото наистина вярвам в нуждата от опазване на околната среда. Цялата ми работа до момента е съсредоточена върху тази кауза. Силно се натъжавам, когато хората не се интересуват от планетата, която ни дава възможност да съществуваме. Ако продължим да изчерпваме ресурсите, в крайна сметка ще се стигне до катастрофа, която ще застраши нашата цивилизация. Ключовият въпрос е: какво е нужно да се направи, за да променим навиците си и да започнем да възстановяваме нашата планета.

KD: This question is very emotional and deep for me because I truly believe in advocating for the environment. All my work so far is providing a voice for the planet. It deeply saddens me when humans don’t care for the planet because the planet is the reason we exist. Continuing to deplete the resources of the planet will eventually face a catastrophe and threaten our existence. The million dollar question is, what will it take for humanity to change its habits so we can start giving back to our planet.

SM:How do you see the USA and yourself in five years?
КД: След всичко, което САЩ преживя тази година, със сигурност мога да кажа, че предстоят големи промени. Мисля, че хората започват да осъзнават нещата, които се случват около тях, и не се страхуват да говорят. Тъй като по-старото поколение политици се заменя с по-младо, мисля, че ще се направи съдебна форма през следващите години. Освен това, през този период се надявам да живея и работя в Европа. Изучавайки дипломация, бих желала да се върна в Женева, Швейцария и да работя с UNEP.

KD: After everything the United States has been through this year, I can say for sure that big changes are coming. I think people are starting to realize the things that are happening around them and are not afraid to talk. As the older generation of people in power is replaced by the younger one, I think we will see a reform of the justice system in the next five years. In addition, in five years’ time, I hope to move and live and work in Europe. Studying diplomacy, I hope to return to Geneva, Switzerland and work with UNEP.

SM: What makes you proud to be a Bulgarian American?
КД: Това, което ме кара да се гордея, че съм българка, е възможността да бъда различна. Българската култура е толкова уникална, че е трудно да не я познаете. Например за конкурса “Мис Земя” реших да изпея “Облаче ле бяло”, традиционна българска песен. Само загатнах за нашата култура, но вече в организацията „Мис Земя“ ме възприемат като човек, който идва от малка държава с богата култура, което ми дава предимство като участник в конкурса.

KD: What makes me proud to be a Bulgarian American is the ability to stand out. The Bulgarian culture is so unique that it is hard not to acknowledge it. For example, for the talent portion of Miss Earth I decided to sing “Oblache le bqlo”, a traditional Bulgarian song. Showing just a glimpse of the Bulgarian culture, the staff on the Miss Earth organization now see me as a person who comes from a small country with a lot of culture, which I believe puts me at an advantage in the competition.

SM: Describe your native country in a few words.
КД: Красива, завладяваща, жизнена.

KD: Beautiful, fascinating, vibrant.

SM: Who do you consider beautiful?
КД: Отвореният ум и голямото сърце правят човека красив.

KD: An open mind and big heart make a person beautiful.

SM: How can your fans support you during the Miss Earth USA Beauty Pageant?
КД: Има много начини, по които могат да ме подкрепят. В момента набирам средства за организацията “Beauty Beyond Borders”. Парите са предназначени главно за опазване на нашата планета. Миналата година всички пари бяха дарени за борба с горските пожари. Също така се стремя да организирам образователни семинари за малки деца. Едно нещо, което бих искал да направя, е да им прочета книга за опазване на околната среда и да обсъждаме начините, по които можем да постигаме това всеки ден. Това ще бъде виртуални срещи и ще бъдат безплатни! Датите ще бъдат обявени скоро!

KD: There are many opportunities to support me on my Miss Earth journey. Currently, I am fundraising for “Beauty Beyond Borders” organization. The money is used overall for preservation of our planet. Last year all the money was donated to fighting wildfires. I am also looking to host education workshops for small children. One thing I would like to do is to read an environmental book and discuss ways we can help the environment on a daily basis. This will be a virtual workshop and it will be free! Dates will be announced soon!

Svetlozar Momtchilov
“Bulgaria SEGA” newspaper
Editor-In-Chief
Pic credit: Eva Flis

The post Kristy Decheva (Miss Illinois Earth 2018): “An open mind and big heart make a person beautiful” appeared first on "Bulgaria SEGA".

През годините снима в различни жанрове – от романтична Сватба на Карибите и семейни снимки, до снимане на храна с цел блогване и маркетинг. Споделя че, една снимка е стойностна само тогава, когато може да се усети със сетивата и да разкаже история. Освен снимането на храна, друг любими нейн жанр е „съвременна, артистична портретна фотография“, която да пребъде в поколенията занапред. Смята, че всяка снимка трябва да бъде принтирана на хартия, да се постави в албум или да е „пресъздадена“ в подходяща рамка на стената. Според нея хората имат нужда от повече самочувствие, а работата на фотографа е да предразположи модела и да пресъздаде неговите емоции, красота и излъчване през обектива.

———————————

 Снежана Галчева
 за в.“България СЕГА“

The post СВЕТЪТ ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ОБЕКТИВА НА ИРИНА ДОЙЧЕВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

Художникът споделя: „Искам моите картини да разказват истории за хората и за света наоколо, такива, каквито ги виждам аз. Най-голямото ми желание днес е да използвам моето изкуство като покана за общуване, в което непознати хора да се открият, оценят и да започнат диалог, който да ги превърне в приятели“.
Нека да благодарим на Константин за това послание и да му пожелаем неговите картини да събират повече приятели по света.

Материала подготви
Снежана Галчева 
Председател на Салон за
българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

The post КОНСТАНТИН КОСТА: „ИЗКУСТВОТО Е ВЕЛИКО ТАЙНСТВО…“ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Художничката казва: „Вселената, както и тълкуванията за квантовата физика са мое вдъхновение. Тя е винаги неизменна част от мен и източник на вдъхновение в творчеството ми“.

 САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ:

• Patterns of Perfection, curated by Pamela Jean Tinnen, Gallery on First, New York (2014)

• Renascence, curated by Омо Мisha, The Helene Fuld College Gallery, New York (2013)

• The Inner Eye, The Consulate General of the Republic of Bulgaria, New York (2012-13)

• In Love with the Circle, The Berkeley Art Gallery, Berkeley College, New York (2010)

• School of Visual Arts Gallery, New York (2008)

• Point to line, Artes Gallery, New York (2007)

ОБЩИ ИЗЛОЖБИ:

• Metro 31, Medford Art Center, Мedford, New Jersey, (2015)

• Art Of Transformation CCM Visual Arts Gallery, Randolph, New Jersey (2015)

• Art Matters Northwood University, Florida Campus, Jeanette Hare Gallery, West Palm Beach, Florida (2015)

• Postcards From the Edge Luhring Augustine Gallery, New York (2015)

• The Impact of Color The Alliance Gallery, Curated by Phyllis Bilick, Narrowsburg, New York (2015)

• Invoking the Muse, Coral Springs Museum of Art, FL (2016)

• Women Artists Coast to Coast, Washington State Convention Center, Seattle, WA (2017)

• Envisioning New Pathways, Art Gallery at Palm Beach State College, Palm Beach Gardens, FL (2018)

Снежана Галчева
За в-к „България СЕГА“

Присъединете се към нашите фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

Поканете свои приятели, познати и роднини да се присъединят също!
Споделете тези групи на Вашите фейсбук стени!

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

The post ИЗМЕРЕНИЯТА НА КВАНТОВАТА ФИЗИКА В ПЛАТНАТА НА АТАНАСКА ТАССАРТ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Климент Величков е един от големите български журналисти. Той идва в Америка през 2000 година и носи от България не само над 35 годишен опит на професионалист в областта на журналистиката, но и мисията на журналист, чиято почтеност и морал е рядко срещано явление в днешния комерсиализиран свят, където медиите често са средство за печелене на пари , а не утвърждаване на общочовешки ценности.
Започнал да работи като журналист през 70-те години Климент Величков става главен редактор на в-к „Старт” в България, а по-късно на „Старт” в Чикаго. Работи в „Народен спорт” и „7 Дни Спорт”. Той е и първият главен редактор на в-к „България” в Чикаго. По късно като главен редактор издава и пише двата вестника „България 21 век ‘ и Старт”. Докрая остава като журналист на вестник „България сега”. Главен редактор и създател е също на аризонския вестник „Български Хоризонт”.

За краткия си престой тук той е написал сигурно над 1000 журналистически материали, издал е книга през 2005-„Български щрихи в Американски пейзаж” с подбрани репортажи, инициатор е на много конкурси и спортни прояви. Негова е и идеята да се проведе спортна Олимпиада в Чикаго за ветерани, която предложи по време на визитата на президента Георги Първанов в Чикаго, 2005. Той винаги се е старал да даде добър облик на българина зад граница в лицето на другите общности, както и да популяризира българската култура и традиция. Неговото журналистическо перо отразява всеотдайно и безвъзмезно всяка дейност и събитие на обществените организации, от които той е бил част и почетен член: Българо американски център за културно наследство (БАЦКН), Българо американска асоциация (БАА), ансамбъл „Хоро”, Сдружение Български музей в Чикаго, училища, български църкви, спортни клубове и редица репортажи с американската администрация-Пат Михалски, Мария Папас. В тази отговорна и не винаги лесно постижима задача българското общество дължи много на журналиста и човека Климент Величков. За него Русен Русен казва, че е „завършил достойно своето земно училище”, защото е „ създател като журналист, не копира, а сам създава материалите си.” Неоценим е приноса на неговата правдива и обективна журналистика в изграждане на високо-морална, етична среда сред българската общност, популяризиране на българската култура както и за цялостната му творческа дейност в Америка от 2000 г. до сега.

Ние, твоите приятели ще те помним такъв, какъвто искаше да бъдеш-възторжен, весел, позитивен, без мърморене и оплаквания, доволен и щастлив от най- малките неща-кафе с приятели, споделено събитие от нечий рожден ден или сватба, филм, изложба или концерт.Винаги ще има място и за теб, когато празнуваме в Чикаго.
Пътувай в светлина, приятельо, ти ни завеща тонове написани случки и житейски истории-единственото ти богатство, за което не получи нищо, освен признание и благодарност от хората. Там от високо не спирай да ни се усмихваш и да се шегуваш на страховете ни, ежедневните ни битки за по-добър живот.

Кина Бъговска, в-к „България Сега”, БАЦКН, БАА, ансамбъл „Хоро”, сдружение Български музей Чикаго, Чанита и Тодор Паунови, Иринка и Тодор Гочеви, Боянка Иванова, Русен Русев, Никола Чаръкчиев, Валентин Георгиев, Яна Костова, Цветелина Бойновска.

БЪЛГАРСКОТО ВРЕМЕ

THE BULGARIAN TIME

Българското време?!
Било ли е?
Или ще бъде?
Защото сега точно, като че не е…
Сега точно, когато ние всички – които четем или пишем гротеската на нашия живот, грабим или ни ограбват, нещо правим или го разрушаваме, мъдруваме или оглупяваме, минаваме в галоп или пълзим през живота, едва ли бихме си позволили да кажем, че по наше време е било Българското време.

Разбира се – в никакъв случай не точно ние, като отделни личности сме виновни. Виновни са тия преди нас. Комунистите, които ни взеха нивите и воловете, сложиха ни ярема на ТКЗС и партийните секретари, промиха ни мозъците, научиха ни да мързелуваме, като ни даваха безплатно здравеопазване, обучение, сигурни заплати и почивни станции по морето.
По тяхно време, обаче, виновни са били фашистите, които се съюзили с
Хитлер, режат глави на съпротивата, изгарят в пещите на полицията интелигенти и лъжат, че не сме славяни, а направо арийци и сме готови да си поделим с първия ариец управата по Новия ред по света.
За непрокопсиите по тяхно време, обаче не са били виновни тогавашните хора, а предишните – които са направо уникати – тръгнали по кафаните на Европа да ни дирят царска династия, правят световен рекорд по чуждопоклонничество, който после ни впряга в цяла серия от войни и все на страната на губещите. Какво значи тук няколко погрома?
Но и те не са били виновни, защото са живяли през турско робство и все е трябвало да се нагаждат, да има някой над главата им, да си имат господар, който да ги води. Накъдето си иска. Те са били „за”. Трудно се мени характер.
Естествено, и тези през турско време на са виновни. Виновни са онези прадеди пред тях, които разцепили държавата, а когато от Константинопол, обсаден по море и откъм Мала Азия от азиатските пълчища, дошли пратеници при българите и им рекли: „Братя, християне, турците са зла напаст. Ние стоим, обаче пред тях и вас ви пазим също, имаме войска и сила, но нямаме ниви и храна. Дайте ни продоволствие и ще ги отблъснем.” Но, както пише хронистът „Българите не само, че не им дават храна, но ги набили и напсували на майка.” И се пита – добре: не давате – не давате, но защо ги биете и псувате на майка”?

Докага, обаче, ще намираме само лошото в предишните и ще ги виним за всичко? Кога и какво ще направим самите ние за Българското наше време, в което живеем? Защото сме били силни и сме имали титани. И пак по същите тези времена, които отричаме.

Било ли е Българското време?

Било е. Някога за едни българи. Друг път – за други българи. Все едно на какво са се правели – на боляри, на свинари /впрочеем, за свинарите не е съвсем сигурно/, на социалисти или демократи, на честни частници или ДС бизнесмени, на частни предприемачи или организирана група за печалба и разграбване. Било е българското време за тези или онези. Но никога – за всички, или поне за повечето българи.
Кога ще дойде то такова, каквото е при тези много далечни от Балканите, Скандинавски страни?
Когато си намери място в главата и сърцето на най-важния българин.
Той се казва, разбира се, Аз.

Когато господин Аз надвие у себе си звяра, гладен за плячка. Когато той се почувства отговорен не само за собствената си яхта, но и за рибарската лодка на съседа.
Това има дъх на опасен социализъм. Но е християнство. Казал го е разпънатият на кръста веднага след най-опасното си деяние – когато изгонва разпасалите се търговци от Храма. И защото казва още – ако имаш две ризи – дай едната на ближния си. Казва още – не кради, не лъжи, не убивай… Все неща дето сега правим масово в местен и световен мащаб.

Българското време /както и американското, китайското, даже и на Брега на слоновата кост/, се нуждае от един нов морал, от едно ново общество. В противен случай търкулналата се от високия връх, до който е стигнала, наша цивилизация сигурно ще се сгромоляса в преизподнята на своята лакомия. В ада на своите грехове, казано по църковному.

Да укротим собствената си алчност, ярост, омраза, егоцентризъм, е първата крачка към спасителното ново общество. За нас – Ново българско общество.
Да пренесем със себе си в идващото поколение не омразата, наследена от варварските ни възпитатели в миналото, а удивителната душевна висота на българина, преливаща от нашето национално фолклорно богатство, талантите ни – вложени от Създателя – в ръцете на българина, в главата и сърцето му. Да открехнем към светлината затулената от бурени човеколючива същност, израсла върху българските корени – това е и мисията на такива огнища като Българските орфееви клубове, родени в мистичната духовност на Родопа, на Асоциацията за Българо-Американско духовно наследство в Чикаго, където има вече значима за цялостното бъдеще на България наша общност.
Ние знаем, че първата крачка е най-отговорна и още повече рискована. Но без нея не съществува път напред. Затова я правим – крачката към новото българско общество, без отровните наследства, които волю-неволю сме донесли с нас на раменете си…

Климент Величков

***

Имах късмета и удоволствието да се срещна с Климент Величков – един от най-известните ни спортни журналисти, който живя в Чикаго от настъпването на новото хилядолетие до заминаването му за България през 2016 г. Главен и първи редактор на вестник „България” през 2001 г., от 2002-а той оглавяваше седмичника „България 21 век”, както и спортното издание „Старт БГ”. Наред с безсънната си работа около тях успяваше да подпомага и издания на колеги, какъвто е случаят с основания в град Финикс, Аризона „Български хоризонт”. С Климент бъзро станахме приятели и
причина да се роди вестник „България”, заедно с инициатора Динко Динев и редакционния екип от съмишленици и спонсори през 2001 г.-Шевкет Чападжиев, Хамид Русев, Светлозар Момчилов и Лина Кърк. Тогава да се прави вестник беше истинско геройство и каторжен труд, защото не разполагахме с програми за страниране, български шрифтове и всичко беше много примитивно, което ни караше да стоим до сутринта. Рано сутринта откарвах Владо, дизайнера и Климент по домовете, които нямаха коли и поемах в обратната посока, за да отида на работа. Научих много от Климент, защото рисувах, но и пишех, а той беше мойта журналистическа школа. Очудваше ме бързината, с която се раждаха не само думите, а цели картини при него. Той беше енциклопедия и помнеше всичко, което му се
случило при безкрайните му пътувания по света, но никога лошото.Това е един малък откъс за него, публикуван в списание ЕК-2009 г., на държавната агенция за българите в чужбина с редактор Олга Шурбанова, което за съжаление вече не съществува.

Авантюрите на Климент 

Обича да сменя посоките, ако не може държавите. А посоките на Чикаго са само четири – защото улиците са на кръст.
Интересното тук е групирането на имигранти от различните нации в определени територии. На Милуоки ще намериш поляците, на Девон – евреите, на Лорънс – азиатците, единствено българите са навсякъде – типична нашенска черта.
Климент като космополит не се сдържа на едно място и след като живя при евреите, после при китайците и индусите, сега опознава езика на птиците – гъски, патици и лебеди. Отиде на юг, но не защото е топло, а заради „лебедово” езеро и красивите паркове. Сега пък природата му била в повече за сметка на хората – нямало с кого да си говори…
Аз му казвам: „Пиши, пиши, Климент, имаш толкова неща за описване…”
Бил е на 7 олимпиади – като официален представител на българската преса; 7-8 пъти е отразявал турнири в Уимбълдън по тенис; множество световни първенства по вдигане тежести, волейбол, гимнастика, гребане и пр. Но това, с което особено се гордее, е участието му на две световни първенства за журналисти по тенис ,,за аматьори, където за малко да спечели състезанието, ако не е бил германеца, който му се е пречкал.’’ Имал късмет, че редакцията им е била до тенис кортовете и всеки ден тренирал като за Олимпийско, а иначе се е състезавал в дисциплината хвърляне на копие за юноши. За малко да забравя, че е почетен гражданин на Обърн
(близо до Сиатъл) – звание, заслужено като представител за България в Игрите на добра воля през 1990 г. Кога е успял да напише и толкова журналистически материали, книги и сценарии на спортна тематика, като постоянно е пътувал?…
Остава завинаги верен на печатарското мастило, независимо, че учи във Спортната
академия, завършва Българска филология и тръгва по пътя на журналистиката. Като стопроцентов Близнак се е пробвал и в актьорското поприще, но трябвало да кара трактор и се отказал: „Поне да беше самолет!”
Като първи зам. главен редактор на „Старт” и по късно – на „Спорт” – в България,
продължава традицията на вестника и в Чикаго. Спомня си с неизменна носталгия за високотиражния „Старт” – с 600 хиляди читатели и мащабен редакционен екип. Сигурно оттам идва и замахът, с който управлява тукашните си дела, сякаш разполага с президентски щаб. Търсят го по всяко време по телефона – той замества „арменския поп”, работното му време е 24 часа в денонощието, но гласът му винаги звучи бодро, сякаш току-що е станал след продължителен сън, закусил е с кроасан и кафе с мляко и не му остава друго, освен да се поразходи с яхтата си… Истината е, че до ядене и спане почти не се стига. Докато пресъздава поредните подвизи на някой успял българин, Климент несетно се е доближил до американската си мечта –
закуската ще спести, обяда и вечерята ще подари на враговете си (нека те да дебелеят!), само с кафето е неотстъпчив, не си го дава.

Кина Бъговска

The post “Пътувай в светлина, приятелю” (Почина Климент Величков) appeared first on "Bulgaria SEGA".

Първоначалното име е „Бацил А“, но по-късно името е сменено на „Лактобацилус булгарикус“ във връзка с родното място на първооткривателя. Д-р Стамен Григоров отказва редица престижни постове в чужбина и се връща в България през 1905 година. Работи като управител на болницата в Трън, която днес носи неговото име. В България започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия е публикувана през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“. Той изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София) в периода 1922-24 година. Родната реставрирана къща на д-р Стамен Григоров в с. Студен Извор днес е “Музей на киселото мляко”.

Надя Минкова
в. “България СЕГА”
сн: bg.wikipedia.org

The post Google напомня днес за откривателя на „Лактобацилус булгарикус“ appeared first on "Bulgaria SEGA".

Носител на десетки награди, сред които са Награда за живопис „Златю Бояджиев“, „Владимир Димитров-Майстора“ и др. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, както и на частни колекции в България, Англия, Германия, Корея, САЩ, Франция, Холандия, Гърция. Освен художник, Надежда Кутева е автор на статии и рецензии за изкуство, преповадател по живопис в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Снежана Галчева – Председател на Салон
за българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

The post НАДЕЖДА КУТЕВА appeared first on "Bulgaria SEGA".

НА МЕНЕ СИ
Петър Стайков

Като стар,
забравен шлагер
само старите приятели
след чашка домашен ликьор
ще си спомнят за мене.
И с тяхната смърт
ще загине и моето име.
Колко е странно,
че съм гледал слънцето,
макар и през опушено
стъкло.
Колко е странно,
че съм бягал срещу вятъра,
колко е странно,
че съм пял, разперил ръце,
загледан в небето!
Странно, но аз
съществувах!

Снежана Галчева
Председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
за в-к „България СЕГА“

The post 30 години от кончината на художника Петър Стайков appeared first on "Bulgaria SEGA".

Филмът е отличен с няколко международни награди сред които:

United States Film Festival“ в категория за най-добър документален филм 2018
“Los Angeles Motion Picture Festival“ в категория за най- добър режисьор 2019
“Los Angeles Motion Picture Festival“ в категория за най- добър документален филм 2019
“Los Angeles Motion Picture Festival“ в категория за най- добра анимация 2019
“Русский Кино Фестиваль“ в категория “Наследство“ за най- добър филм 2019

Надя Минкова
в. “България СЕГА”

The post “Тихият Ангел” – филм за дядо Добри (Видео) appeared first on "Bulgaria SEGA".